Решение № 459 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 415/2019 г.

Решение № 459 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 415/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Л. Борисова от [населено място], подадена чрез адв. Д. Цветкова, срещу решение № 573 от 12.11.2018 г., постановено по адм. дело № 298/2018 г. от Административен съд Монтана. С него е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против уведомително писмо с изх. № 02-120-6500/1258 от 02.02.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015, в частта, с която по мярка СЕПП и мярка 13. 1/НР1 не са оторизирани суми на заявителката, по мярка СПП от искана сума 4524, 3 лв. е оторизирана сума в размер на 2851,67 лв. и по мярка ЗДП от искана сума 5563,96 лв. е оторизирана сума в размер на 3327, 05 лв., като са наложени и санкции за бъдещ период общо в размер на 7271,63 лв., т. к. разликата между декларирани и установени площи е над 50% -по СЕПП-2850, 15 лв. и по мярка 13. 1/НР1-4421, 48 лв. Излагат се доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Ответната страна – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител – юрк. Н. Йорданова, подава писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Монтана е образувано по жалба на Л. Борисова против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015, изх. № 02-120-6500/1258 от 02.02.2018 г. на зам. -изпълнителния директор на Държавен фонд"Земеделие"-Разплащателна агенция, с което по мярка СЕПП и мярка 13. 1/НР1 не са оторизирани суми на жалбоподателката, по мярка СПП от искана сума 4524, 3 лв. е оторизирана сума в размер на 2851, 67 лв. и по мярка ЗДП от искана сума 5563, 96 лв. е оторизирана сума в размер на 3327, 05 лв., като са наложени и санкции за бъдещ период общо в размер на 7271, 63 лв., т. к. разликата между декларирани и установени площи е над 50% -по СЕПП-2850, 15 лв. и по мярка 13. 1/НР1-4421, 48 лв. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от материално компетентен орган, в предвидената от закона форма, мотивирано е, съответства на материално правните норми и целта на закона, и при издаването му не са допуснати процесуални нарушения. С решението се приема, че не се констатират отклонения от изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. Относно установените недопустими за подпомагане площи и във връзка със събраните по делото писмени доказателства, съдът е приел, че правилно са определени площите, попадащи извън одобрения специализиран слой за кампания 2015 г. и процентното им съотношение към общо заявените за подпомагане площи. По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, на която съдът се е позовал и която е потвърдила констатациите, направени от административния орган при издаване на оспореното уведомително писмо. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателката, че заповед № РД-46-236/01.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой площи не е влязла в сила по отношение на жалбоподателката, т. к. не й е била съобщена лично, доколкото съгласно ТР № 8/11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОС на съдиите от ВАС срокът за обжалване на заповедта започва да тече от датата на публикуване на заповедта на интернет страницата на МЗХ-07.03.2016 г. и тази дата е една и съща за всички заинтересовани лица. Неоснователно е и възражението, че след като жалбоподателката е подала възражение против предходната заповед № РД-09-937/22.12.2015 г. на МЗХ, и не е уведомявана за резултата от нея лично, неуведомяването се приема за съществено процесуално нарушение, доколкото от него започвал да тече срока за обжалване на окончателната заповед № РД-46-236/01.03.2016 г. на МЗХ. И двете заповеди като ИАА засягат правната сфера на земеделския производител, без обаче да създават задължения за МЗХ да съобщава същите на всеки от тях, а само на интернет страницата на МЗХ, от която дата тече срок за обжалване. Видно от писмо изх. № 11-382/01.10.2018 г. /л. 131/на заместник-министъра на земеделието и храните/л. 131/, кандидата Л. Борисова не е подавала жалба против окончателната заповед, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", при което по отношения на нея същата е влязла в сила. Решението е правилно. Видно от данните по делото, със заявление за финансово подпомагане с УИН12.19.0615/68407 за кампания 2015 г. жалбоподателката Л. Борисова е кандидатствала по 4 схеми за финансово подпомагане/СЕПП, мярка 13. 1/НР1, СПП и ЗДП, като под УРН 644745 е заявила за подпомагане общо 43 парцела - ливади за косене, с обща площ от 43, 74 ха в землище Лесковец, общ. Берковица, област Монтана, от които ДФЗ – РА, след извършени задължителни административни проверки на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на делегиран Регламент № 640/2014 г., един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ за кампания 2015 г., е установил общо 17, 39 ха недопустима площ по СЕПП и заявените по Подмярка 13. 1/НР1, отразено в таблицата на стр. 2 и 3 от обжалваното уведомително писмо. Ливадите, заявени от жалбоподателката се намират извън обхвата на самолетното заснемане за годината. За тези площи актуализацията на СИЗП (Система за идентификация на земеделските парцели) и на специализирания слой ПДП (Площи, допустими за подпомагане) е извършена чрез теренни проверки, отразени в 4 броя протоколи. Причини за недопустимостта на площите от 17, 39 ха са наличие на площи, обрасли с висока трева и храсти, дървета, непочистени терени, за които при дешифрацията е преценено, че не се стопанисват и не отговарят на условията за подпомагане - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и Наредба № 2/17.02.2015 г. (отм.); за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища - чл. 7 и чл. 9. Със заповед № 09-937/22.12.2015 г. на МЗХ /л. 102 е одобрен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г., като е дадено право на заинтересованите земеделски производители да подават възражения против него. Такова е подадено от жалбоподателката. Със заповед № РД-46-236/01.03.2016 г. е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. и извършените теренни проверки са правени въз основа на тази слой. Резултатите са оформени в протоколи и са отразени в СИЗП. На тяхно основание е издадено и оспореното в настоящето производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015, изх. № 02-120-6500/1258 от 02.02.2018 г. на зам. -изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което по мярка СЕПП и мярка 13. 1/НР1 не са оторизирани суми на жалбоподателката, по мярка СПП от искана сума 4524, 3 лв. е оторизирана сума в размер на 2851, 67 лв. и по мярка ЗДП от искана сума 5563, 96 лв. е оторизирана сума в размер на 3327, 05 лв., като са наложени и санкции за бъдещ период общо в размер на 7271, 63 лв., т. к. разликата между декларирани и установени площи е над 50%, а именно: по СЕПП-2850, 15 лв. и по мярка 13. 1/НР1-4421, 48 лв. Единственият довод на касаторката за материална незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо се свежда до това, че заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите не е влязла в сила по отношение на нея, поради което не е налице посоченото от административния орган правно основание по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. Настоящата инстанция намира този довод за неоснователен. Съдът констатира, че по отношение на оспорващата в преписката няма данни за персонално уведомяване за процесния административен акт, с оглед на което срокът за обжалване тече от датата на обявлението на интернет страницата на МЗХГ, което в случая е станало на 07.03.2016 г. В конкретния случай следва да се отбележи, че в самата заповед не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвана, предвид което следва да се приеме, че намират приложение последиците на чл. 140, ал. 1 от АПК като срока за обжалване на заповедта се удължава на два месеца. В този двумесечен срок, както и към настоящия момент няма данни заповедта да е обжалвана от Л. Борисова. Видно от данните по делото Борисова е запозната със заповед № РД46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Същата е цитирана още в писмената защита пред първоинстанционния съд, но до този момент жалба срещу нея не е подадена. В случая касаторката не се е възползвала от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от нея парцели, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното в нея. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой при действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. С оглед събраните по делото доказателства и резултатите от съдебно-техническата експертиза настоящият състав приема, че недопустимата за подпомагане площ е била правилно определена от административния орган. В заключението на вещото лице е посочено, че констатациите в оспореното уведомително писмо съответстват на отразените в СИЗП данни и документи относно състоянието на процесните парцели. Правилно вещото лице е посочило, че в случая процентът на наддеклариране е над 50%, поради което не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период до сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ, т. е, санкционираната площ е 26, 35 ха., каквото е направил и органът. Съгласно чл. 19 от Регламент /ЕО/ № 640/2014 г. при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките над 50 % санкционираната площ е равна на установената, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период. В процесния случай наддекларираната площ съставлява 66% и попада в този обхват, като не се изплаща субсидия и се налага санкция за бъдещ период ( 3 години) до сумата отговаряща на разликата между декларираната и установената площ, т. е. санкционираната площ е 26, 35 ха. и е наложена санкция за бъдещ период, която правилно е изчислена. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд в останалата част. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Неоснователна е претенцията за присъждане на сторените по делото разноски пред първоинстанционния съд, тъй като същите с решението са присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,