Решение № 13585 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5639/2020 г.

Решение № 13585 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5639/2020 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Камал, лице без гражданство, подадена чрез процесуалния представител - адвокат Д. Радославова, срещу решение № 8212 от 19.12.2019 г., постановено по адм. д. № 6928/2019 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена неговата жалба против решение № 2031/29.03.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), за отнет хуманитарен статут на чужденеца, предоставен му с Решение № 1792/30.09.2013 г. на председателя на ДАБ. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, въз основа на събраните по делото доказателства. Преценява, че в съдебното решение, както и в оспорения адм. акт липсват мотиви, а за важната част от събраните доказателства било посочено формално, че са неотносими към процесния случай, въпреки че пребивава на територията на страната "вече дълги години, че заповедта на ДАНС за експулсиране е издадена преди повече от 5 години, че спрямо него не е образувано наказателно производство и че никога не е извършвал действия, които нарушават законите на България, още по-малко националната сигурност на страната". Счита за несъобразена и разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека, предвид непреценените рискове, пред които е изправен, ако бъде върнат в Сирия, където може да стане жертва на жестоко и нечовешко унизително отношение или наказание. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС лично и чрез процесуалния си представител адв. Гитева, поддържа касационната си жалба. Навежда и довод, че първоначалната заповед на ДАНС от 22.10.2015 г., издадена преди повече от пет години, на 22.10.2020 г. е "изтекла", което счита за ново основание за отмяна. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Минкова оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право /чл. 17, ал. 3 вр. с чл. 12, ал. 2, т. 4, чл. 4, ал. 4 и др. ЗУБ, чл. 2, ал. 1, чл. 41, ал. 1 и 3 от ЗДАНС / и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Преценява за обоснован извода на съда, с оглед влезлият в сила административен акт за налагане на ПАМ на основание чл. 42, ал. 1, т. 2, чл. 10, ал. 1, т. 1, чл. 44 ЗЧРБ за експулсиране, за отнемане на правото на пребиваване в РБ и забрана за влизане в Р. България -предвид влязлото в сила Решение № 7640/08.06.2018 г. по адм. дело № 8110/17 г., писмата на ДАНС /л. 110, л. 235 и проведеното интервю /л. 78/, и ПВС 4/76 и ТР 16/75 г. на ОСГК на ВС. Счита за основателно посоченото, че предвид правомощията на ДАНС -съгласно чл. 2, ал. 1, чл. 4, чл. 41, ал. 1 и ал. 3 ЗДАНС – в нейна изключителна компетентност е установяването на обстоятелствата по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ, свързани със заплаха за националната сигурност, което в процесния случай е сторено и тези обстоятелства са проверени при съдебния контрол по адм. дело № 8110/17 г. с влязло в сила съдебно решение № 7640/18 г., с което е отхвърлено оспорването срещу административния акт, с който са наложени посочените ПАМ, а и предвид решение по адм. д. С57/15 на ВАС. Счита и, че въпросите относно връщане в страната по произход, респ. трета страна са свързани с изпълнението на ПАМ по ЗЧРБ, т. е. че нямат отношение към приложението на чл. 17, ал. 3 ЗУБ, предвид и чл. 4, ал. 4, чл. 63, ал. 3 ЗУБ. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Б. Камал, срещу Решение № 2031/29.03.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отнет хуманитарния статут на жалбоподателя, предоставен му с Решение № 1792/30.09.2013 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет. За да постанови този резултат административният съд приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ орган. Счел, че решението е поставено в установената от закона писмена форма, с реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК- с ясно текстово описание на фактическото основание за неговото издаване - наличие на данни, че с действията си лицето може да постави в опасност сигурността на българската държава, като наличието им се установява от посочен в самото решение друг административен акт - заповед № 3-3295/22.10.2015 г., издадена от председателя на ДАНС, с която спрямо жалбоподателя са наложени принудителни административни мерки "експулсиране", "отнемане правото на пребиваване в Република България" и е наложена забрана за влизане в Република България за срок от 5 години. Съобразил и обстоятелството, че административният орган се е позовал на получено писмено становище от 30.08.2018 г. /л. 110/, издадено на основание чл. 41, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДАНС, с което ДАНС възразява на чужденеца да бъде предоставена международна закрила в Република България, тъй като същият представлява заплаха за националната сигурност, вкл. и съобразно актуалната към момента от произнасянето информация. Не посочил, но явно счел, че предвид уведомяването на лицето в адм. производство и спазване на указанията по предходното решение № 7640 от 08.06.2018 г. по адм. д. № 8110/2017 г., ІІІ отд. на ВАС, не са налице допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Достигнал до извод, че процесното решение на председателя на ДАБ съответства и на материалния закон и неговата цел, предвид осъществената хипотеза на чл. 17, ал. 3 във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ и че като е отнел хуманитарния статут на чужденеца, административният орган е постановил законосъобразен административен акт. След подробен фактически и правен анализ на приетите по делото доказателства, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт, което обуславя извод за неоснователност на жалбата, която отхвърлил. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно- производствените правила, тъй като не били отчетени всички факти от административното производство. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани със случая, ведно с въпроса относно степента на индивидуална заплаха за националната сигурност, която представлява жалбоподателят. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 АПК. При изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите доводи на жалбоподателя. Обосновано първостепенният съд приел, че в процесния случай -да постанови акт по чл. 17, ал. 3 ЗУБ, ответникът действа при условията на обвързана компетентност, зачитайки становището за наличие на опасност за сигурността на българската държава. Правилно решаващият съд е констатирал, че обжалваното решение на ДАБ по отношение на данните, послужили за отнемане на статута, препраща към заповед № 3-3295/22.10.2015 г., издадена от председателя на ДАНС, с която по отношение на чужденеца са приложени принудителни административни мерки "експулсиране", "отнемане правото на пребиваване в Република България" и е наложена забрана за влизане в Република България за срок от 5 години". Тази заповед, освен че се основава на оперативни данни, че жалбоподателят представлява заплаха за националната сигурност, е преценена като законосъобразно с влязлото в сила решение по адм. д. № 57/15 на ВАС. Като се имат предвид влезлият в сила административен акт за налагане на ПАМ на основание чл. 42, ал. 1, т. 2, чл. 10, ал. 1, т. 1, чл. 44 ЗЧРБ за експулсиране, за отнемане на правото на пребиваване в РБ и забрана за влизане в Р. България -предвид влязлото в сила Решение № 7640/08.06.2018 г. по адм. дело № 8110/17 г. /л. 129/, писмата на ДАНС /л. 110, л. 235 и проведеното ново интервю /л. 78/, ВАС намира за обоснован изводът на АССГ, че административният акт е издаден при надлежно мотивиране и без да са допуснати съществени нарушения на адм. производствените правила, които изводи са в съответствие с критериите на ПВС 4/76 и ТР 16/75 г. на ОСГК на ВС, и най-вече, че предвид правомощията на ДАНС- съгласно чл. 2, ал. 1, чл. 4, чл. 41, ал. 1 и ал. 3 ЗДАНС – в нейна изключителна компетентност е установяването на обстоятелствата по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ, свързани със заплаха за националната сигурност. Това в процесния случай е сторено от ДАНС -както с оглед наложената ПАМ, така и предвид посочените по-горе две писма, потвърждаващи обстоятелствата за това, че и към 30.08.2018 г. за жалбоподателя са налице сериозни основания да се предполага, че представлява опасност за националната сигурност на Р. България Освен това, законосъобразен е изводът, че административният орган действа при обвързана компетентност в хипотезата на чл. 17, ал. 3 вр. с чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ в случаите на установени фактически и правни основания за приложението им, какъвто е настоящият случай. Съгласно чл. 4, ал. 4 ЗУБ, от правата по ал. 3 не може да се ползва чужденец, получил закрила, за когото има основание да се счита, че представлява опасност за обществото или за националната сигурност, поради което обосновано АССГ е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя, основано на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Аналогични съображения са налагат и за извода, че чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ и чл. 17 § 1 б. "г" от Директива 2011/95/ЕС не противоречат на чл. 1 F от Женевската конвенция за статута на бежанците, предвид редакцията и анализа на цитираните разпоредби, вкл. относно липсата на регламентация относно лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила в хипотезите на обстоятелствата, посочени в чл. 1 F на Женевската конвенция. По релевираните в тази връзка доводи в касационната жалба следва да се посочи, че за приложението на чл. 17, ал. 3 вр. с чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ законодателят не е регламентирал като условия привличането към наказателна отговорност за извършени обществено опасни деяния, вкл. влизане в сила на присъда на наказателен съд, поради което правилно административният съд не е възприел и това възражение на жалбоподателя. Затова и приложените в настоящото производство от касационния жалбоподател Заповед № 3/1998/06.07.2016 г.; Заповед за задържане на лице от 15.12.2019 г. и Протокол за обиск на лице от 15.12.2019 г., са ирелевантни за спора. Освен това, въпросите относно връщане в страната по произход, респ. трета страна, са свързани с изпълнението на ПАМ по ЗЧРБ, поради което и те нямат отношение към приложението на чл. 17, ал. 3 ЗУБ, предвид и чл. 4, ал. 4, чл. 63, ал. 3 ЗУБ и изложеното по-горе. Противно на твърдяното в настоящата жалба, административният орган е установил наличието на отрицателната предпоставка по чл. 17, ал. 3 във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, а именно наличие на сериозни основания за предположение, че лицето представлява заплаха за националната сигурност. Основанията за такова предположение са налице, тъй като са обосновани с данни за незаконна дейност на лицето през продължителен период от време. Правилно административният съд е приел за неоснователни и доводите на жалбоподателя, че административният орган не е съобразил забраната за връщане, като е приел, че съгласно чл. 4, ал. 4 ЗУБ забраната за връщане търпи изключения, сред които попада и настоящият случай- именно защото чужденецът представлява опасност за националната сигурност. Обосновано решаващият съд приел, че в случая не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за отмяна на оспореното решение - чл. 146, т. 3 АПК. По следващите доводи на касатора следва да се отрази, че в обжалвания административен акт са посочени правните основния, с тяхното съдържание, предвид разглеждането на случая в контекста на заплаха за националната сигурност. Административният акт е мотивиран до степен лицето да разбере предвидените правни последици и приложимия материален закон. Впрочем в съдебното производство неговото право на защита е реализирано в пълен обем. Така и в решение № 2785 от 02.03.2018 г. по адм. д. № 11473/2017 г. на ІІІ отд., решение № 14946 от 04.12.2018 г. по адм. д. № 9131/2018 г. и решение № 14756 от 29.11.2018 г. по адм. д. № 9132/2018 г., двете- на ІV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение