Решение № 11853 от 1.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5846/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Н. Джелатович, гражданин на Сърбия против решение 2914/ 02.05.2023г., постановено по адм. дело 2845/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване рег. 5364р-1923/24.01.2023г. на директора на Дирекция "Миграция"-МВР. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. депозирано е и писмено становище от 08.11.2023г. от процесуалния представител на касатора, с което се поддържат релевираните доводи в касационната жалба. Ответната страна директор на Дирекция "Миграция"-МВР, чрез юрисконсулт Терзийска, оспорва жалбата и отправя искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заключението на представителя на Върховната идминистративна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспореният отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване за законосъобразен, без наличие на основания за отмяната му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно установени въз основа на събраните по делото доказателства фактически обстоятелства и при вярно приложение на материалния закон. Мотивите на първоинстанционния съд се възприемат от касационната инстанция, която препраща към тях на основание чл. 221, ал.2 АПК. Неоснователно е твърдението на касатора, че установените факти не се подкрепят от доказателствата. Безспорно е установено, че Н. Джелатович е влязъл на територията на Република България еднократно на 14.07.2022г., на която дата е подал заявлението за предоставяне на право на постоянно пребиваване. Декларирал е трудов договор от същата дата с "Никлеон Бау" ЕООД, Кюстендил, за "общ работник, строителство на сгради", който е ригистриран в НАП, по който няма изпълнение на трудови задължения, доколкото лицето не е пребивавало в страната на посочения от него адрес. Последното се потвърждава от изявление на собственика на имота, на който е регистриран чужденецът. При тези фактически обстоятелства, правилно е прието, че лицето е декларирало "неверни данни" и са налице основанията по чл. 26, ал.1 вр. чл. 10, ал.1, т.3 ЗЧРБ за постановяване на оспорения отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора. В полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., за което е направено своевременно искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,