Решение № 4494 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12939/2020 г.

Решение № 4494 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12939/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Бул Инжинеринг" ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. П., против частта от решение № 734/30.09.2020 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по административно дело № 380/2020 г., с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 16001319002846-091-001/26.11.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 80/17.02.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 6 453. 29 лв. и установените в резултат на това задължения за ДДС и лихви – 2 575. 81 лв., и са присъдени в полза на ответника разноски в размер на 877. 31 лв. С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Я. по съображения, изложени в писмено становище и иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пазарджишкия административен съд е бил РА № 16001319002846-091-001/26.11.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 80/17.02.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "Бул Инжинеринг" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 и чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС в общ размер 6 453. 29 лв. и в резултат на това за данъчните периоди м. 06/2015 г., м. 02/2016 г., м. 12/2016 г., м. 06/2017 г., м. 08/2017 г. – м. 10/2017 г. и м. 12/2018 г. са установени задължения за ДДС в размера на отказания данъчен кредит и лихви – 2 346. 50 лв., начислени са и лихви в размер на 229. 31 лв. за деклариран и невнесен в срок ДДС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорването на РА е допустимо. Обосновал е извод за това, че актът е валиден, издаден от компетентни органи, но е материално незаконосъобразен. Настоящата касационна инстанция намира за необоснован и недоказан изводът на съда, че РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК. Според цитираната разпоредба РА се издава от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията. Издатели на оспорения РА са Г. Й. – началник сектор, възложила ревизията и К. Я. – главен инспектор – ръководител на ревизията. Ревизионното производство е възложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р - 16001319002846-020-001/3.05.2019 г., издадена от С. Г. – началник сектор в качеството й на заместник на Г. Й. – началник сектор /л. 411/. С нея е определен ръководител на ревизията - К. Я. – главен инспектор и ревизиращ орган по приходите – Т. Ц. – старши инспектор. Срокът на ревизията е продължен със ЗВР № Р - 16001319002846-020-002/15.08.2019 г., издадена от Г. Й. – началник сектор /л. 406/. По делото са представени заповед № 21-1713/7.07.2017 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 82, ал. 1 вр. чл. 10д, ал. 4 от Закона за държавния служител Г. Й. е преназначена от длъжността главен инспектор по приходите на длъжност началник сектор в дирекция "Контрол", отдел "Ревизии", и заповед № РД-09-1801/28.09.2018 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с която са определени длъжностните лица, на които е възложено да изпълняват функции на ръководители на екипи, сред които е и К. Я. /№ 32/. Липсват доказателства за това възложилият ревизията орган по приходите да е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, както и доказателства за това, че издателят на първата ЗВР е определен за орган по приходите, който да възложи ревизията в качеството му на заместник на титуляря, съответно за отсъствието на последния към датата на издаването й. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е длъжен да прецени дали актът е издаден от компетентен орган. Това е преценка са съответствие на акта с материалноправните норми, регламентиращи компетентност на административните органи, и тази преценка изисква да са представени от ответника по делото доказателства за компетентност на възложилия ревизията като един от двамата издатели, съответно, доказателства за това, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен от териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив. Като не е указал на ответника, че не представя доказателства от значение за решаване на делото в изпълнение на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 5, предложение последно АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК, административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради това решението в оспорената му част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав за изясняване на въпроса относно компетентността на органите, издали оспорения РА. Тъй като касационната инстанция не постановява решение по съществото на спора, разноски на страните не се присъждат. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при повторното разглеждане на делото първостепенният съд следва да се произнесе и по исканията на страните за водене на делото пред Върховния административен съд. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение