Решение № 12985 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2724/2014 г.
ВАСIII отделение31.10.2014 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7102/18.11.2013 г. по адм. дело № 2630/2012 г. на Административен съд - София-град, първо отделение, 47 състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12985 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2724/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Моника 02" ООД - гр. Стражица, подадена чрез адв. Стоян Славчев - САК, против решение № 7102/29.10.2013 г. по адм. д. № 2630/2012 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата поддържа, че решението е нищожно, поради това че е неясно и не подлежи на тълкуване. Алтернативно прави възражение за неправилност на решението поради необоснованост. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважената жалбата му. Претендира за присъждане на разноски по делото. Ответникът по жалбата - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението е постановено при съществено нарушение на процесуални и материалноправни норми и е необосновано. Прието е, че двете експертизи не оборват констатациите на административния орган в оспореното уведомително писмо. Спорен остава въпроса за проведените на място проверки, за които бенефициентът не е уведомен. Неизясняването на въпроса за недопустимостта на площите в административното производство е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) съдът е отхвърлил жалбата на "Моника 02" ООД - гр. Стражица, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010г с изх. № 02-040-2600/02.10.2011 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция по подадено заявление за единно плащане на площ с УРН 183361 и УИН 04/160610/37265, в частта, с която е отказано финансово подпомагане, както следва: по Схемата за национално доплащане на площ (СНДП) са отказани 8157,38 лв., по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) са отказани 33 402,20 лв., по НР1 са отказани 1310,19 лв. и по НР2 - 572,07 лв. Съдът е приел в мотивите, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата форма по чл. 59 от АПК. Въз основа на писмените доказателства и на заключението на вещото лице Анастас Русков от 08.03.2013 г. е посочил, че приетите за недопустими площи от ДФ "Земеделие" - РА са правилно определени. В заключението е конкретизирана причината за недопустимост за всеки един парцел поотделно. Констатациите на вещото лице се покриват с посочените площи и основания в Уведомителното писмо. Правилно са изключени от подпомагане и заявените от повече от един кандидат земеделски площи. По отношение на заключението на вещо лице Нешев, който е имал за задача да провери допустимостта на подпомагане за заявените пасища, съдът е посочил, че не го кредитира, предвид факта, че голяма част от ливадите и пасищата са сменили предназначението си и не се стопанисват от дружеството. Състоянието на тези площи се установява от представените снимки, анализирани от вещо лице Русков. Съдът е съпоставил показанията на свидетелите и заключението на вещо лице Русков и е приел, че фактите, съдържащи се в тях не оборват констатациите на административния орган. Свидетелите са потвърдили, че е имало почистване на площите, но не могат да конкретизират в какви параметри. Предвид факта, че е налице частична оторизация на претендираните суми, доказателствата не установяват, че точно земеделските имоти, за които не е одобрено подпомагане, са били почиствани и обработвани. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и след подробен анализ на доказателствата по делото е изложил обосновани изводи. С общо заявление за подпомагане за 2010 г. с УИН 04/160610/37265 "Моника 02" ООД е декларирало за подпомагане: по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - 118 043,78 лв., от които е оторизирана сумата от 84 641,58 лв. и има отказ за 33 402,20 лв.; по Схемата за национално доплащане на площ (СНДП) е поискана сумата от 29 449,04 лв. и е оторизирана сумата от 21 291,66 лв. и има отказ за 8157,38 лв.; по НР1 е поискана сумата от 9674.76 лв., от която е оторизирана сумата от 8364.57 лв. и е отказана сумата от 1310.19 лв.; по НР2 е поискана сумата от 3708.20 лв., от които е оторизирана сумата от 3136,13 лв. и има отказ за 572,07 лв. С обжалваното уведомително писмо изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е отказал частично плащанията на основание чл. 43, ал. 3, т. 3, 4 и 5 от ЗПЗП, а именно - кандидатът стопанисва площи по-малки от заявените, кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и за някои площи има застъпване, което не е отстранено. Площите, които кандидатът не стопанисва, са установени чрез кръстосани проверки, с които се сравняват заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Мотивирано административният орган е изложил правните и фактически основания за постановения отказ, като се е позовал на данните от включените в Уведомителното писмо таблици. Не само в приложен табличен вид, но и с факти и обяснения е обосновал липсата на предпоставки за уважаване на искането за подпомагане. Съдът е анализирал подробно доказателствата по делото и е изложил обосновани правни изводи. Анализът на първото заключение, представено от вещо лице Русков, е правилен. Въз основа на него съдът е приел, че изводите на административния орган относно недопустимите за подпомагане площи се потвърждават от приложения снимков материал. Вещото лице напълно е потвърдило констатациите на административния орган относно площта на недопустимите за подпомагане площи. Обосновани са и изводите на съда относно заключението на вещо лице Нешев. Не може да се даде правилна преценка на вида и характера на пасищата след изминалия период от време. Показанията на свидетелите установяват, че част от заявените за подпомагане пасища са били стопанисвани от касационния жалбоподател. Поради факта, че е налице частична оторизация на претендираните суми, показанията на свидетелите не опровергават изводите на административния орган, който е одобрил подпомагане на част от заявените пасища. В този смисъл са изводите на съда, които се основават на представените по делото доказателства. Изяснен е и спора относно двойно декларираните площи. След кръстосани проверки в данните по отделните заявления са установени множество застъпвания в заявените имоти. Спазена е изцяло процедурата по уведомяване на земеделския стопанин за двойно заявените земи за подпомагане и поради това той е имал възможност да защити правата си в хода на административното производство. С декларация от 03.11.2010 г. дружеството се е отказало от претенциите си за субсидия от тези земи. С оглед на това правилно административният орган е постановил отказ на основание чл. 43, ал. 3, т. 1, 4 и 5 от ЗПЗП. Подробно и обосновано съдът е изследвал фактите по делото съобразно приложимия материален закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,