Решение № 174 от 26.03.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 139/2009 г.

Решение № 174 от 26.03.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 139/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане от името на осъдения А. Д. Ц. от Х., в момента в затвора П., по чл. 423, ал. 1 от НПК за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 37/16.09.2008 г. по н. о. х. д. № 18/2008 г. на Районен съд - М. Т. поради неправилно приложение на материалния закон, както и ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане. Иска се отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството пред първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането на основание чл. 423, ал. 1 от НПК заради пропуските при задочното му осъждане. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от процесуалния представител на осъдения адв. С. С. от АК - П. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 37/16.09.2008 г., постановена по н. о. х. д. № 18/2008 г. на Районен съд - М. Т. отговорността на подсъдимия А. Д. Ц. от Х., в момента в затвора П., е ангажирана за извършено в периода от 17.11.2003 г. до 9.12.2003 г. в с. Г., област Б., престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. Производството пред районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, като присъдата не е била обжалвана от служебния му защитник и е влязла в законна сила на 2.10.2008 г. В искането за възобновяване от осъдения се навеждат двупосочни оплаквания както за неправилно приложение на материалния закон, така и за ограничаване правото му на лично участие по делото поради не призоваването му по съответния ред както на досъдебното, така и в хода на съдебното производство пред М. Т. районен съд, като се прави искане за отмяна на осъдителната му присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет присъда, непроверена от въззивна и касационна инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО, макар и не само по изложените в него съображения: На първо място следва да се посочи, че защитникът на осъдения смесва реда и основанията за касационен контрол на влезли в сила съдебни актове по глава тридесет и трета от НПК. Съгласно чл. 420, ал. 2 от НПК, осъденият може в 6-месечен срок от влизане в сила на присъдата му да претендира такъв пред ВКС, когато при разглеждането и решаването на делото са били допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК, в каквато насока са развитите в началото на пространното искане от името на Ц. доводи. В същото време, заявявайки като основание за искането това по чл. 423, ал. 1 от НПК, защитникът му в края на изложението сочи задочното му осъждане, с което било нарушено правото му на лично участие по делото, за което той не е бил уведомен както на досъдебното производство, така и при съдебното му разглеждане, без да е щателно издирван. Досъдебното производство е било образувано на 13.09.2004 г. срещу уличения А. Д. Ц. от Х. за престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, но до спирането (за издирването му) и впоследствие възобновяване на производството с постановление от 20.02.2008 г., срещу него не е имало повдигнато и предявено обвинение. Това е станало с постановление на разследващия следовател от 18.04.2008 г. за престъпление по чл. 212, ал. 1 пр. 2-ро вр. чл. 26, ал. 1 от НК по три пункта на обвинението, като предявяването на обвинението е станало в лицето на служебно назначения му защитник адв. В. Б. от АК - Б. и е приключило фактически на същия ден, когато на последната в това й качество са предявени и материалите по делото. Внасяйки на 23.05.2008 г. в Районен съд - М. Т. обвинителен акт срещу А. Ц. с горното обвинение, Районна прокуратура - М. Т. не е посочила на какъв адрес същият следва да бъде призоваван. Този пропуск съдията-докладчик първоначално е решил да преодолее чрез изискване на данни от прокуратурата за резултатите от "проведеното щателно издирване на подсъдимия", относно което прокурорът с писмо от 12.06.с. г. пояснява с препис от постановлението си от 21.05.2008 г. за разпореденото от него "принудително (на подсъдимия Ц.) довеждане в РП - М. Т." и обявяването му за общодържавно издирване. В хода на първото по делото заседание е бил уточнен адрес на Ц. в Х., постановено е призоваването му от същия и прокуратурата наново е била задължена да представи резултати за издирването му. От посочения адрес призовката и обвинителните книжа до подс. Ц. са били върнати със забележка, че от години той е напуснал адреса. По делото липсва кореспонденция, от която да е видно съдът да е изискал справка от съответната служба ГРАО за постоянен и настоящ адрес на подсъдимото лице, съгласно глава Четвърта от Закона за гражданска регистрация. За съдебното заседание на 16.09.2008 г., когато е даден ход на делото в отсъствие на последния на основание чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК и то е разгледано и решено, в протокола е записано, на л. 40 - 42 от н. о. х. д. № 18/2008 г. има приложени: копия от справка за адресна регистрация на подс. Ц. в Х., на който адрес е търсен и не е намерен, както и незнайно от кого поискана и представена справка, че с телеграма № 27964/29.05.2008 г. е бил обявен за издирване с мярка за принудително довеждане като "обвиняем по следствено дело" на РПУ - М. Т. От тази справка не става ясно за нуждите на кое наказателно производство е постановено издирване на Ц. и дали такова е осъществено, както и резултатите от него, няма запитване от съда до ОДП - Б. и върната информация до него дали издирването на подсъдимия е дало някакъв резултат. Не е събрана информация и дали лицето не е задържано в местата за лишаване от свобода - затвор или арест, на друго основание. При тези данни за призоваването и издирването на осъдения Ц. ВКС намира, че искането му за отмяна на присъдата на основание чл. 423, ал. 1 от НПК и възобновяване на наказателното производство е основателно. Съдът не е изпълнил задълженията си да установи актуалния му адрес в страната, както и не се е убедил, че е било осъществено "щателно издирване" на същия в страната, за резултатите от което дори не е поискал и съответно получил необходимата информация. Между основните права на обвиняемия в наказателния процес по чл. 55 от НПК е и правото му да участва лично в наказателното производство във всичките му фази (досъдебна и съдебна) чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, правене на искания и пр. Правото на защита обаче има диспозитивен характер. То не може да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие чрез затормозяване постигането на целите, посочени в чл. 1 от НПК. Институтът на "задочното производство", установен в чл. 269 НПК, несъмнено представлява едно ограничаване на възможностите за пълноценно упражняване на правото на защита, което обаче е съвместимо с нормите на чл. 31, ал. 4 и чл. 57, ал. 2от Конституцията на Република България. Във всяка фаза на наказателния процес законът е установил конкретни правила, които обвързват компетентните органи да обезпечат правата на участниците в производството. По този начин се създадат гаранции, че правото на защита не е само декларативно, а има реално покритие. За обвиненото лице по делата от общ характер наказателното производство започва от предявяване на обвинението, съответно конституирането му като уличен в полицейското производство, и продължава в останалите етапи на процеса до влизане в сила на присъдата. Във всяка отделна фаза на процеса, във всеки отделен негов стадий, съответните органи, изпълняващи функцията на процесуално ръководство, са длъжни да гарантират правото на защита чрез спазване на конкретни правила, включително и на правилата за задочното производство. Няма пречка досъдебната фаза да е започнала и приключила с участието на обвиняемия, но предпоставките по чл. 269 от НПК да са възникнали впоследствие - в съдебната фаза. От друга страна, обвиняемият не е длъжен да следи какви действия е предприел прокурора след приключване на досъдебното разследване и в частност, внесъл ли е обвинителен акт в съда или не. Затова не може да има съмнение, че при всяко положение, включително и когато досъдебното разследване е приключило при условията на чл. 206 от НПК, първоинстанционният съд е длъжен отново да провери дали е налице някоя от предпоставките по чл. 269 от НПК, за да допусне разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. Когато процесуални действия в наказателното производство са проведени без участието на подсъдимия, но за тях той е бил призован и присъствието му при гледане на делото в съдебно заседание не е било задължително съгласно чл. 269, ал. 1 от НПК, но е осигурено от съда именно чрез редовното му призоваване, той не може да се ползва от правото на задочно осъдения за възобновяване на делото. По същия начин не може да се ползва от основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за отмяна на осъдителен първоинстанционен или въззивен съдебен акт и тогава, когато в съответната фаза на процеса е напуснал посочения от него адрес и не е уведомил за това съдебния орган, укрил се е или е напуснал страната и местоживеенето му в чужбина е неизвестно. Всяко друго обективно установено незнание от негова страна за продължаването на наказателното производство в съответната процесуална фаза дава право на осъдения да иска възобновяване на наказателното дело. В случая, дори и да се приеме осъденият Ц. по някакъв начин да се е укривал, както разследващият орган, така и съдът не са изпълнили задълженията си по установяване на местонахождението му в страната и призоваването му, както и за "щателното му издирване" от съответните органи на МВР, поради което следва да се приеме, че е нарушено правото му да участва лично по делото и да се защити, още повече, на фона на напълно формалното участие на назначените му служебни защитници. Поради това и не следва да се обсъждат доводите в искането за неправилно приложение на материалния закон, което може да бъде последица след надлежно установяване на правно релевантните на обвинението факти, при спазване на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на всяка една страна в процеса, които в настоящия случай не са спазени още във фазата на досъдебното производство при повдигане и предявяване на обвинението на Ц. и приключването на същото. ВКС намира, че искането на осъдения следва да бъде уважено заради пропуските при задочното му осъждане и осъдителната присъда бъде отменена, като бъде възобновено наказателното производство от стадия на досъдебното производство, съгласно чл. 425, ал. 2 вр. чл. 423, ал. 1 от НПК, когато е продължило като задочно при констатираните по-горе нарушения на процесуалните правила. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК ВКС се занима с мярката за неотклонение на осъдения, която следва да бъде възстановена като "подписка" (съгласно изискванията на чл. 60 от НПК), каквато е била постановена от следователя, но не е била изпълнена поради задочното производство срещу него, като Ц. следва незабавно да бъде освободен от затвора, освен ако не е налице друго основание за задържането му. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и чл. 423, ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение