Решение № 14056 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6505/2011 г.

Решение № 14056 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6505/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Джеф - Митко Пъчев", гр. Кърджали, срещу решение № 87 от 19.01.2011 г. по адм. дело № 2346/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу РА № 261001819/06.08.2010 г. на ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с решение № 738/05.10.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не се представлява. В подадена писмена защита срещу касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови оспореното решение, административният съд е приел, че с ревизионния акт на жалбоподателя правилно е начислен допълнителен ДДС в размер на 11 567, 32 лв. и лихва 1 969, 29 лв. за данъчни периоди м. м. 07, 09, 10.2008 г., 01, 02, 05, 06, 07.2009 г. и м. 02.2010 г. Съдът е приел, че за описаните периоди дружеството неправомерно е включило в дневниците за покупки и е ползвало данъчен кредит по фактури за доставка на дизелово гориво, издадени от фирми на държави - членки на ЕС, които не са регистрирани по ЗДДС на територията на България. Прието е още, че издадените фактури не отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС, както и че ревизираното лице не е издало протокол по чл. 117 ЗДДС. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 71, т. 1 ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Съдът е приел, че в конкретния случай процесните 30 бр. фактури, издадени от доставчици от Франция и Гърция не съдържат задължителните реквизити по чл. 114, ал. 1 ЗДДС, от една страна, а от друга, са издадени от търговски дружества, които нямат регистрация по ЗДДС в България. Съдът е приел, че жалбоподателят има право да му бъде възстановен платеният във Франция и Гърция ДДС, но това може да стане по реда, предвиден в Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., транспонираща разпоредбите на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата - членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка. Съдът е изложил още, че неправилно жалбоподателят е възприел, че ревизиращите органи са направили извод за липса на вътреобщностно придобиване, без да е налице твърдение от негова страна за такова. Постановеното решение е правилно. За да постанови решението си административният съд е приел, че платеният от жалбоподателя ДДС по процесните фактури за покупка на дизелово гориво, издадени от фирми на държави - членки на ЕС, които не са регистрирани по ЗДДС на територията на България, може да бъде възстановен по реда на Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Общността. Приел е също така, че по делото няма данни такава процедура да е извършена, нито е налице подобно твърдение от жалбоподателя. Издадените фактури не съдържат задължителните реквизити по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Констатирал е също, че задълженото лице не е издало протоколи по чл. 117 ЗДДС. С оглед всичко изложено е достигнал до извода за липсата на предпоставките на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. В кадсационната жалба се излагат твърдения, че на ревизираното лице следва да се приспадне данъчен кредит по общия ред, предвиден в ЗДДС, тъй като за него са налице условията на чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗДДС, а именно: същия притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Твърди се, че такива документи са представени на ревизиращия орган и същите отговарят на всички нормативни изисквания, като съдържат всички реквизити, изискуеми се по закон. Тези твърдения в касационната жалба са неоснователни. Условията за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит со посочени в чл. 71, от ЗДДС. В т. 1 е посочено, че това право може да бъде упражнено когато лицето притежава данъчен документ съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115, в който данъкът е посочен на отделен ред- по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Видно от процесните фактури, същите са издадени от фирми на държави - членки на ЕС, за които е установено, че не са регистрирани по ЗДДС на територията на България и тези фактури не отговарят на изискванията, предвидени в българското законодателство, конкретно на визираните в чл. 114, ал. 1 ЗДДС. Освен фактури, които трябва да отговарят на изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, съгласно чл. 71, т. 2 от с. с правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде упражнено и когато лицето е издало протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 в случаите, когато данъкът е изискуем от него като платец по глава осма, за да му бъде признато правото на кредит евентуално по този ред. Такива протоколи не са налице. На следващо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 69, т. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е предоставил или предстои да му достави. След като по делото не се спори, че процесните стоки са доставени от доставчик, нерегистрирано по този закон лице, то получателят няма право да приспадне данъчен кредит по общия ред, регламентиран в ЗДДС. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че закупените от дружеството горива са използвани като стоки, доставяни в България от други страни членки на ЕС, тоест че е налице вътреобщностно придобиване. Последното се извличало от цитираните правни норми и тяхното систематично и логично тълкуване, тъй като чл. 62 ЗДДС регламентирал именно вътреобщностно придобиване. Никъде в решението, предмет на настоящото производство, не е направен извод за осъществено вътреобщностно придобиване по процесните доставки, нито е цитиран текстът на чл. 62 ЗДДС. Съвсем ясно съдът е посочил, че се касае за закупени от ревизираното лице стоки на територията на друга държава членка на Общността, както и редът за възстановяване на платения в съответната държава членка на Общността данък върху добавената стойност. Относно представените с касационната жалба Актове за прихващане или възстановяване (АПВ), следва да се посочи, че съгласно чл. 129, ал. 3 ДОПК (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.), актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. След влизането в сила от 19.12.2007 г. на допълнението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, не следва да се вземат предвид издавани АПВ за същите ревизирани периоди, като в този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд по аналогични казуси. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като същия не се е представлявал пред касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК