Решение № 6874 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 886/2014 г.

ВАСVII отделение22.05.2014 г.докладчик Калина Арнаудова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1684 от 14.10.2013 г. постановено по адм. дело № 561 по описа за 2013 г. на Административен съд - Благоевград. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията с дадени в мотивите на решението. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Маряна Богданова Лишанска срещу решение № 1684 от 14.10.2013 г. постановено по адм. дело № 561 по описа за 2013 г. на Административен съд - Благоевград и прекратява производството по делото в тази част. ОТМЕНЯ определение № 2032 от 19.11.2013 г. постановено по адм. дело № 561 по описа за 2013 г. на Административен съд - Благоевград. Решението, в частта, с която производството по делото е прекратено, има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. В останалата част съдебното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6874 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 886/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от кмета на община Благоевград и от Маряна Богданова Лишанска срещу решение № 1684 от 14.10.2013 г. постановено по адм. дело № 561 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) - Благоевград и по частна жалба подадена от община Благоевград срещу определение № 2032 от 19.11.2013 г. постановено по по адм. дело № 561 по описа за 2013 г. на АС - Благоевград. Касационният жалбоподател - Кметът на община Благоевград и ответник по касационната жалба на Маряна Богданова Лишанска, сочи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че административният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и неправилно е приел, че отказът за предоставяне на обществена информация е незаконосъобразен. Неправилно съдът е приел, че исканата информация е неясна и неточна. Тъй като от Лишанска изрично се иска предоставяне на документи на хартиен носител, а не достъп до обществена информация, искането й не попада в предметния обхват на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Поисканите документи се издават по Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за общинската собственост (ЗОС), които са специални закони и проведените процедури и издадените актове по тях не представляват обществена информация по ЗДОИ. Отправил е искане към съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на Маряна Богданова Лишанска да бъде отхвърлена. Касационният жалбоподател - Маряна Богданова Лишанска и ответник по касационнната жалба на кмета на община Благоевград, чрез процесуалния си представител, излага, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че неправилно в мотивите на решението си съдът е приел, че исканата от нея информация е неясна и неточна и не е изпълнено предписанието на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Исканата информация е конкретизирана по други показатели, различни от номер и дата на издаване, поради което става ясно каква точно информация иска да й бъде предоставена. Моли съда да отмени обжалваното решение, в частта, с която преписката е върната на кмета на община Благоевград, за произнасяне, съобразно мотивите на решението. Оспорва касационната жалба на кмета на община Благоевград и частната жалба на община Ботевград и счита, че същите следва да бъдат оставени без уважение. Претендира разноски. Частният жалбоподател - Община Благоевград, чрез процесуалния си представител юр. Спасова излага, че определението за допълване на решението в частта за разноските е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Неправилно съдът е приел, че трябва да уважи молбата, тъй като не е направено възражение от процесуалния представител на община Благоевград в хода на съдебното производство за размера на адвокатския хонорар. В проведеното на 25.09.2013 г. съдебно заседание съдът е докладвал постъпила молба от адв. Кръстанов, без да е докладвано искането за присъждане на разноски. Неправилно съдът е приел, че направеното с писмения отговор възражение на община Благоевград е несвоевременно. Отправил е искане към съда да отмени определението и да остави без уважение молбата на Лишанска за допълване на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направил е възражение за прекомерност на претендираното от Лишанска адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба на Маряна Богданова Лишанска и за неоснователност на касационната жалба на кмета на община Благоевград и частната жалба на община Благоевград. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваните съдебни актове, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По касационната жалба на кмета на община Благоевград: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил решение № ДИ-00-12 от 28.06.2013 г. на кмета на община Благоевград и преписката е върната на кмета на община Благоевград за произнасяне, съобразно мотивите на решението. За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че административното производство е започнало по заявление от Маряна Богданова Лишанска за достъп до обществена информация, с вх. номер ДИ-00-12 от 17.06.2013 г. до кмета на община Благоевград. Заявен е достъп до обществена информация, съдържаща се във влезли в сила административни актове, издадени от Общински съвет - Благоевград и кмета на община Благоевград, съставляваща копия от следните документи: заповед за откриване на процедура на улица тупик "Октомврийска"; решение на експертен съвет за изграждане на улица и осовите точки; решение на общински съвет за отчуждителна процедура и одобряване на улица; заповед на кмета за одобряване на градоустройствен план за ул. "Октомврийска" и копие от решение на общински съвет за капиталното строителство, отнасящо се за ул. "Октомврийска". Заявителят е посочил, че желае да получи информацията посредством хартиен носител. Образуваното административно производство е приключило с издаване на решение за отказ на достъп до обществена информация № ДИ-00-12 от 28.06.2013 г. Административният орган е изложил мотиви, че исканата информация не представлява обществена информация и не е свързана с право на достъп до обществена информация, а представлява искане за предоставяне на документи, което не съвпада с вложения от законодателя смисъл на понятието обществена информация. Изложил е, че исканата информация се отнася до Закона за устройство на територията и Закона за общинската собственост, които са специални закони и проведените процедури и издадените актове по тях не представляват обществена информация по ЗДОИ. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в необходимата форма. Изложил е, че достъпът до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление, което следва да съдържа реквизитите посочени в чл. 25 от ЗДОИ, а така както е формулирано заявлението на жалбоподателката е неясно. Приел е, че не могат да се искат заповеди и решения на общински съвет абстрактно, без да се сочи номер и дата на издаване. Счел е, че административният орган е следвало да даде срок жалбоподателката, която да посочи точно и ясно каква информация се иска, за да се прецени доколко това е обществена информация. Предвид това е отменил решението на кмета на община Благоевград и е върнал преписката на административния орган, за произнасяне съобразно мотивите на решението. Решението е неправилно. Действително, за да възникне задължение за субекта по чл. 3 от ЗДОИ да предостави достъп до обществена информация, правото трябва да бъде надлежно упражнено по реда на чл. 24 и сл. ЗДОИ от заявителя, както и да съдържа описание на исканата информация (чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ). Неправилен е обаче изводът на административния съд, че за да отговаря на законовите изисквания заявлението на Лишанска, в него трябва да са посочени конкретни номера и дати на издаване на поисканите документи. Достатъчно е исканата със заявлението информация да бъде посочена по начин, който да дава възможност на органа да разбере с искане за предоставяне на каква точно информация е сезиран. При положение, че за него е възникнало съмнение или неяснота по въпроса какво точно се иска от заявителя, е разполагал с възможността да поиска разяснение по реда на чл. 29 от ЗДОИ. В случая липсват данни заявителят да е уведомен по реда на чл. 29 от ЗДОИ за необходимостта да уточни предмета на исканата обществена информация. След като не са дадени указания по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, следва да се приеме, че за органа не съществува неяснота каква е поисканата от него информация и той дължи произнасяне, каквото е извършено от кмета на община Благоевград с постановения по заявлението изричен отказ. Като е приел, че искането следва да бъде допълнително конкретизирано, съдът е постановил незаконосъобразен акт. В постановеното от административния съд решение не са изложени правни изводи относно характера на поисканата от Лишанска информация и реда, по който същата може да бъде получена. Липсата на мотиви в тази насока препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на постановеното решение. Предвид изложеното съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК, тъй като се препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение. Преодоляването на последиците от процесуалните пропуски на първоинстанционния съд се осъществява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе мотивирано по оспорването в съответствие с изискването на 172а, ал. 2 от АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши преценка на характера на исканата от Лишанска информация. Ако приеме, че тя представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, следва да изложи съображения дали достъпът до нея следва да се осъществи по реда на ЗДОИ или в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на исканата информация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ. Ако прецени, че исканата информация или част от нея следва да бъде предоставена по реда на ЗДОИ, административният съд следва да се произнесе относно това попада ли информацията по съответните пунктове от заявлението в хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ или други текстове от ЗДОИ, въвеждащи ограничение за достъп. При постановяване на решението си съдът следа да съобрази разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, регламентираща публичност на решенията на общинския съвет, както и разпоредбите на чл. 124 и следващите от Закона за устройство на територията. За пълнота следва да се изложи, че е неправилен изводът на административният орган, че достъпът до информацията, съдържаща се в конкретни документи е поначало недопустим. Искането за предоставяне на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в него информация. Видно от текста на чл. 2, ал. 2 от ЗДОИ "Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител", т. е. самият закон поставя знак на равенство между информацията, съдържаща се в един документ, и самия документ като неин материален носител. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация, е ирелевантно за дължимостта й, ако са налице останалите предвидени в закона предпоставки за нейното предоставяне. По касационната жалба на Маряна Богданова Лишанска: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като за касационния жалбоподател не е налице правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК предоставя право на касационно обжалване на страните по делото, за които решението е неблагоприятно. В случая с обжалваното решение атакуваният пред първоинстанционния съд административен акт е отменен, т. е. разпоредените с него права и задължения отпадат с обратна сила. Така постановеният съдебен акт е изцяло в полза на настоящия жалбоподател, за него решението е благоприятно, поради което същият няма интерес от неговата отмяна. Тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на жалба, отсъствието му прави жалбата недопустима. Мотивите към съдебното решение не подлежат на самостоятелно касационно обжалване. Поради това, на основание и чл. 159, т. 4 от АПК, приложим субсидиарно на основание чл. 228 от АПК, касационната жалба на Маряна Богданова Лишанска следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - да бъде прекратено. По частната жалба на община Благоевград: С оспореното определение първоинстанционният съд, в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК е допълнил постановеното от него решение, като е осъдил община Благоевград да заплати на Маряна Богданова Лишанска сумата от 510,00 лв., представляваща направени по делото разноски. При този резултат от касационната проверка, частната жалба, подадена в срок против определението за допълване по реда на чл. 248 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК на решението в частта за разноските, следва да бъде уважена с отмяна на това определение, като претенцията за разноски следва да бъде преценена с оглед изхода на делото при новото му разглеждане. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 вр. с чл. 228 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

6