Решение № 13172 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4191/2017 г.

Решение № 13172 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4191/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Г. против решение № 8249/22.12.2016 г., постановено по адм. д. № 5759/2016 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената разпореждане. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искания са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът полицейски орган при 09 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи (09 РУ на СДВР) оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 8249/22.12.2016 г., постановено по адм. д. № 5759/2016 г. по описа на АССГ е отхвърлено оспорването на М. Г. против разпореждане от 19.05.2016 г. на полицейски орган при 09 РУ на СДВР, с което му е разпоредено да преустанови нарушаването на обществения ред, изразяващо се в нерегламентирани протестни действия пред сградата на Народното събрание и хвърляне на предмети към сградата на Народното събрание и на пътното платно пред нея на бул. "Цар Освободител", гр. София. Административният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, отговаря на изискването за форма и съответства на процесуалноправните и материалноправните разпоредби на АПК и Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Обжалваното съдебно решение съдържа подробни мотиви по всички възражения на жалбоподателя относно упражнен спрямо него системен тормоз и накърняване на правото му на мнение и свобода на изразяване. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка административният съд е обосновал законосъобразни правни изводи. При формиране на правните изводи решаващият съд е съобразил всички установени по делото релевантни факти. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е игнорирал част от фактите. От значение за законосъобразността на оспореното пред АССГ разпореждане са само предвидените в закона като основание за издаването му. Съгласно чл. 64 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено и следва да съдържат наименование на органа, който го издава; адресат на разпореждането; фактически и правни основания за издаване; разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му. В случая правилно АССГ е преценил, че разпореждането от 19.05.2016 г. е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и при съобразяване с материалния закон. Извършването на действия, определени като нарушаване на обществения ред е установено по категоричен начин, а с оглед мястото (площад) и начина на тяхното извършване (хвърляне на яйца по уличното платно и сградата на Народното събрание) не е възможно да бъдат определени като гражданско недоволство и проява на правото на свобода на словото. Оспореното пред АССГ разпореждане не ограничава М. Г. да изразява и разпространява своите идеи, които в конкретния случай не е ясно по какъв начин се свързват с хвърлянето на предмети. Упражняването на свободата на словото предполага зачитане правата и на останалите членове на гражданското общество и установения обществен ред, включително свободно движение, необезпокоявано ползване на публичните пространства и неувреждане на обществени сгради. Обоснован е изводът на съда, че жалбоподателят е извършил непозволени от гледна точка на общоприетите в обществото норми за поведение, действия на публично място. Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на изискванията за форма по чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, и в частност тези по т. 5. Този елемент от разпореждането има за цел улесняване на заинтересованите лица при упражняване на правото им на жалба и в самия закон (чл. 140 от АПК) е предвиден допълнителен механизъм за случаи, при които е допусната грешка от административния орган. В случая правото на жалба е упражнено в срок пред надлежен съд, поради което правото на защита на М. Г. не е засегнато и допуснатата неточност (ЗАП вместо АПК) не се е отразила върху законосъобразността на разпореждането. Първоинстанционният съд, достигайки до извод за законосъобразност на издаденото от полицейски орган при 09 РУ - СДВР разпореждане е постановил правилно решение, като липсват твърдените в касационната жалба пороци - нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, които да обуславят отмяната му. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора, направено искане и на основание чл. 143, ал. 2 от АПК М. Г. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на СДВР сумата 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение