Решение № 242 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8733/2008 г.

Решение № 242 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8733/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Алекси Димитров Алексиев от гр. София против решение от 28.02.2008 година, постановено по адм. дело № 1015/2007 г. на Софийски градски съд (СГС), административно отделение. Оплакванията в касационната жалба не са конкретизирани, като се иска отмяна на решението. Ответниците - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - район Люлин, София и регионалния директор на Социално подпомагане - София - град са представили писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на СГС. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение Софийския градски съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на касационния жалбоподател срещу отказът да му бъде предоставена социална помощ, изразен със Заповед № 911-2243 от 3.08.2004 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, гр. София, потвърдена със заповед № 369 от 12.08.2004 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София град. За да постанови този резултат Софийски градски съд е приел за законосъобразни изводите на административните органи, че касационният жалбоподател не е нуждаещо се лице по смисъла на Закона за социално подпомагане (ЗСП) и Правилника за неговото прилагане (ППЗСП), защото: а) липса на доказателства, че обитаваното от жалбоподателя жилище е общинско, и б) към молбата - декларация, а и след това в хода на цялото административно и съдебно производства жалбоподателят не е представил договор за наема, за чието заплащане е направил искане да му бъде отпусната социалната помощ, нито документ или други доказателства на негово име е била издадена настанителна заповед. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. С молба - декларация вх. № 911-2243 от 26.07.2004 г. касационният жалбоподател е поискал да му бъде отпусната целева помощ за заплащане на половината от наем на жилище, в което е настанен заедно с бившата си съпруга. В социалния доклад, изготвен по тази молба, е вписано обстоятелството, че касационният жалбоподател живее в жилище, което не е общинско, а е ведомствено на "Химимпорт" АД, в което бившата му съпруга е била настанена със Заповед № I-1554/1979 година в качеството й на служител на ВТО "Химимпорт". Съгласно акт за държавна собственост № 1485/2004 година процесния апартамент е държавна собственост и за него няма съставен акт за общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 2 от ППЗСП право на месечна целева помощ за заплащане на наем на общински жилища имат лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и чийто доход от предпоследния месец е до 150 на сто от диференцирания минимален доход, ако са самотни стари хора над 70 - годишна възраст. Помощта се изплаща след представяне на разходооправдателен документ. Касационният жалбоподател не отговаря на две от кумулативните изисквания в цитирания текст: първото е, че жилището, което обитава не е общинско, а държавно и второто, че настанителната заповед не е на негово име, а на името на бившата му съпруга. Дори да се приеме неговото становище, че той е настанен в това жилище по силата на съдебното решение за прекратяването на брака му със съпругата му, която е настанена в него и той да го обитава на законно основание, фактът че жилището не е общинска собственост препятства правото на получаване на целева помощ от жалбоподателя. Поради това като е отхвърлил подадената от него жалба, Софийският градски съд не е нарушил, а правилно е приложил закона и постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,