Решение № 1501 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6380/2016 г.

Решение № 1501 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6380/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на З. Д. Н., от гр. З., чрез неговия пълномощник, срещу решение № 122/8.04.2016 г. по адм. д. № 338/2015 г. на Административен съд С.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба-А. К. М. и А. К. В. чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът по касационната жалба-З. З. Б. намира касационната жалба за основателна. Ответниците по касационната жалба В. В. П., И. З. Б., С. З. Б. и Ш. Д. Х. не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. К. М. и А. К. В. срещу заповед № 18-9518-03.12.2015 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър- С., с която на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР, решение по адм. д. № 27/2014 г. на АС-С. и определение по адм. д. № 136/2015 г. на АС-С. е одобрено изменение в кадастралната карта и регистър, представляващо отстраняване на непълноти и грешки. По същество постановеното с обжалваната заповед изменение се състои в промяна на границите на поземлени имоти с идентификатори 31111.35.352 и 31111.35.359, като от имот с идентификатор 31111.35.359 се отнемат 11 кв. м. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Подаденото от З. Н. заявление до административния орган е за изменения в данните за обектите в кадастъра, настъпили след одобряване на кадастралните карта и регистър. Същевременно в заповедта като основание е посочено изменение поради отстраняване на непълнота или грешка. При наличието на спор за материално право, каквото е налице, същата следва да се отрази в комбинирана скица и да се отстрани след решаване на спора по съдебен ред. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесните имоти с посочени идентификатори са отразени в кадастралната карта и регистър по влезли в сила кадастрални планове от 1982 г. и са идентични с имоти 2417 и 2459. За тези имоти и в отразения по кадастралната карта и регистър обем са представените от страните нотариални актове, който извод се съдържа и в заключението на вещото лице. В разглеждания аспект неоснователно е твърдението в касационната жалба за отмяна като нищожна заповед № 7/2000 г. на кмета на община З. с решение по адм. д. № 27/2014 г. на Административен съд С.. На първо място, заповедта е отменена като незаконосъобразна, а не като нищожна. На второ място, заповедта има за предмет само нанасяне промяна в границите на визирания в нея имот- 2459, а не нанасяне за първи път на имот в кадастралния план. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Административното производство е започнало по искане за изменение в ККР за настъпили след влизането в сила на ККР промени. При това заявление административният орган не може да издаде заповед със съдържание като оспорената, постановяваща грешка в границите на отразените в кадастралната карта имоти. С оглед посоченото в оспорената заповед основание за промяна- чл. 54, ал. 4 ЗКИР съдът правилно е приел неотносимост на посоченото в заповедта определение по адм. д. № 136/2015 г. на АС-С.. Същото не съдържа указания до административния орган за приложение на материалноправна норма, а сочи на задължение за органа за произнасяне по същество. С оглед посоченото в заповедта правно основание изводът за неприложимостта му, направен от първоинстанционния съд, се споделя и от настоящата инстанция. По същество с обжалваната заповед е прието, че в кадастралната карта към момента на одобряването й имотът на заявителя е нанесен с грешни граници. Релевантния момент за преценка на претендираното искане е именно одобряването на кадастралната карта и регистър, което сочи на хипотезата на грешка и/ или непълнота на отразяването в одобрената карта и регистър. В случая такава не е налице. Документите за собственост, на които се позовава заявителят, а също и възразилите срещу изменението лица, предхождат одобряването на кадастралната карта и регистър. Както се посочи, същата отразява имотите по стар кадастрален план, като обема права съгласно посочените документи е взет предвид. Данните по делото сочат, че срещу изменението е подадено възражение, което сочи на наличие на спор за материално право. При наличието на спор за материално право претендираното остраняване на твърдяната грешка в кадастралната карта не може да бъде удовлетворено. Когато такъв бъде повдигнат СГКК издава комбинирана скица по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и след решаване на спора за материално право непълнотата и грешката се отстраняват в КККР съобразно установените със съдебното решение граници и въз основа на скицата, придружаваща съдебното решение. Административният орган следва да изпълни вменените му по закон задължения и да нанесе или откаже да нанесе исканите промени след решаване на спора. В случая това не е сторено, поради което изводът на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед е постановен при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба А. К. М. и А. К. В. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски пред касационната инстанция, съставляващи възнаграждение за един адвокат за всяка от ответниците в размер на по 720 /седемстотин и двадесет/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,