Решение № 12374 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7672/2014 г.

Решение № 12374 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7672/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане от ЕТ "Ангел Димитров-Гранит" - гр. Силистра чрез процесуалния си представител адв. Иван Лясков за отмяна на влязло в сила решение № 17002/18.12.2013 г., постановено по адм. дело № 4888/2013 г. по описа на Върховния административен съд, VIII отделение, позовавайки се съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург - решения по дела С-324/11 (Gabor Toth), С-285/11 ("Боник" ЕООД), С-642/11 ("Строй транс" ЕООД), С-643/11 ("ЛВК-56" ЕООД), в които била потвърдена и разширена практиката на съда по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Основание за отмяна на влязлото в сила решение според молителя е чл. 239, т. 1 АПК, доколкото посочените четири решения са публикувани след датата на произнасяне по адм. дело № 4888/2013 г. Налице е позоваване и на чл. 239, т. 3 АПК, доколкото със Становище № 20-00-134/21.06.2013 г. на ЦУ на НАП е променена съществуващата до момента практика, като твърди, че по същество била отменена практиката на приходните органи, прилагана до момента, възприемайки изводите и препоръките на СЕС. Подробни съображения, обосноваващи доводите за отмяна на влязлото в сила решение са изложени в искането. Иска се отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за решаване от друг състав по реда на чл. 244, ал. 2 АПК. По делото са депозирани и писмени бележки. Ответникът по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор го оспорва. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено поради следното: С решение 17002/18.12.2013 г., постановено по адм. дело № 4888/2013 г. по описа на Върховния административен съд, VIII отделение частично е отменено решение № 23/22.02.2013 г. по адм. дело № 404\2012 г. на Великотърновския административен съд, с което е бил отменен РА № 041102918/21.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП в частта за отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди през месеците ноември 2008 г., януари, март, април и май 2009 г. по фактури № № 304/11.11.2008 г., № 305/24.11.2008 г., № 385/12.01.2009 г., № 431/24.03.2009 г., № 433/21.04.2009 г., № 445/08.05.2009 г. и № 458/21.05.2009 г., издадени от "Евролес" ЕООД, ведно с начислените лихви за забава, след което е било постановено друго решение, с което жалбата на едноличния търговец против ревизионния акт в посочената част е отхвърлена. За да постанови този правен резултат, касационният съдебен състав на ВАС, VIII отделение е приел, че след като не са били представени приемателно-предавателни протоколи по договорите с посочения доставчик, не е доказана реалността на доставките на дървен материал и затова за получателя не възниква правото за приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и затова приходният орган законосъобразно е отказал данъчния кредит. Законодателят в АПК е предвидил два способа за защита срещу съдебни решения пред Върховния административен съд. Единият е редовният способ по реда на касационното производство по чл. 208 и сл. от АПК при наличие на посочените в чл. 209 АПК основания - поради нищожност на решението, поради недопустимост и поради неправилност, като последното включва неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Другият способ е извънинстанционният по чл. 237 и сл. от АПК, и то е за отмяна на влезли в сила решения, като законодателят лимитативно е посочил предпоставките (основанията) за това в чл. 239 АПК, а именно: т. 1 - когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; т. 2 - по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото; т. 3 - актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; т. 4 - между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; т. 5 - страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани и т. 6 - с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Извън така посочените от законодателя основания, е недопустимо да се допусне отмяна на влязло в сила решение. В процесния случай не е налице нито основанието по чл. 239, т. 1 - нови обстоятелства или ново доказателства, нито е налице и другото посочено основание по т. 3, аргументирайки се със становище на Изпълнителния директор на НАП, с което е променена досегашната практика на агенцията. В този смисъл следва да се посочи, че практиката на приходната администрация - константна или променена не може да бъде основание по чл. 239 АПК за отмяна на влязло в сила решение, тъй като тази практика с нищо не задължава съда и има само информативен характер за него. Решенията на СЕС няма спор, че имат тълкувателен характер с оглед тълкуването, което извършва този съд на общностните разпоредби (в случая на Директивата за ДДС). Именно поради тази причини, когато националният съд установи, че национална разпоредба противоречи на общностна такава, той отправя преюдициално запитване до СЕС, който е единствено компетентния съд да извърши тълкуване не на националните, а на общностните разпоредби и при установяване на несъответствие на националната разпоредба с общностната, да постанови, че последната има директен ефект и ще се прилага, а не противоречащата му, нетранспонирана или лошо транспонирата национална разпоредба. В конкретния случай, предвид искането за отмяна на влязло в сила решение следва да се посочи, че решенията, постановени от СЕС по отправени преюдициални запитвания третират най-вече тълкуване на общностните разпоредби, поради което не може това решение да се причисли към новите писмени доказателства или новите обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Решенията на СЕС не са в изброените основания по АПК и предвид тяхната особеност по тълкуване на общностните разпоредби, както и обстоятелствата, че този съд не се произнася по фактическите установяване по конкретния казус, не представляват основание по чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Нещо повече изрично Върховният административен съд в ТР № 6/25.11.2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г. се произнесе, че чл. 239, т. 4 АПК не се отнася за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, произнасянията, по които са по различни административни актове. В този смисъл решение на СЕС по отправено преюдициално запитване по друго дело не може да бъде основание за отмяна на влязло в сила друго решение. Посочените четири решения на СЕС по отправени преюдициални запитвания по български дела са свързани с реалността на доставките и няма спор, че и практиката на СЕС е категорична, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква и законосъобразно се упражнява само при доказана реалност на доставките на стоки и/или услуги. В голямата си част искането съдържа касационни основания, които обаче е недопустимо да се третират и като основания за отмяна на влязло в сила решение, предвид различния процесуален ред и предпоставки, при които се осъществява защитата на единия и другия способ. В този смисъл следва да се посочи, че СЕС в решение по дело С-234/04 е приел, че принципът за лоялно сътрудничество, който произтича от чл. 10 от Договора за Европейската общност не налага на една национална юрисдикция да пренебрегва вътрешните си процедурни норми, за да преразгледа влязло в сила решение, само защото то противоречи на общностното право. Именно с това решение СЕС е дал отговор на въпроса може ли въз основа на решение на СЕС да се допусне на национално равнище отмяна на влязло в сила решение и категорично отговорът на съда в Люксембург е отрицателен. В този смисъл е и налице съдебна практика в същия смисъл на ВАС по сходни казуси - решения по адм. дела № 4145/2013 г., № 5290/2013 г., № 9705/2013 г. и № 9114/2013 г. на петчленни състави на Първа колегия. С оглед гореизложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия счита, че не са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и 3 АПК и затова искането като неоснователно на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да се отхвърли. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,