Решение № 3597 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3272/2017 г.

Решение № 3597 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3272/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 58 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на Коалиция "БСП за България", подадена чрез упълномощен представител, срещу решение № 4519-НС/15.03.2017 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК, Комисията/ - "решение за отхвърляне в хипотезата на чл. 53, ал. 4, изречение второ ИК", по жалбата на коалицията, срещу решение № 71-НС/10.03.2017 г. на РИК в Двадесет и първи избирателен район-Сливенски /РИК 21-С./. Жалбоподателят счита, че решението на ЦИК е неправилно като постановено при допуснати нарушения на процесуални правила и в противоречие с приложимия закон и неговата цел. Развити са съображения за констатирано нарушение на забраната за предизборна агитация по смисъла на чл. 182, ал. 1 ИК, което незаконосъобразно не е прието за установено с решението на РИК 21-С., атакувано пред ЦИК. Претендира се отмяната на акта на последната Комисия, при което преписката да й бъде върната със задължителни указания да постанови решение по съществото на жалбата, с която е сезирана. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. В депозирано от представителя му писмено становище поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена. Ответната страна - ЦИК - гр. С., редовно призована, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, в настоящият състав на четвърто отделение, приема жалбата за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения тридневен срок по чл. 58, ал. 1 ИК, а разгледана по същество - за основателна, но по следните съображения: Обжалваното решение № 4519-НС/15.03.2017 г. на ЦИК е издадено на посочено основание чл. 53, ал. 4, във връзка с чл. 73 ИК. С него, съгласно приложимата, актуална редакция на чл. 53, ал. 4, предл. второ ИК, поради това, че при гласуването му не е събрано необходимото мнозинство от 2/3 от гласовете на присъстващите членове на Комисията, следва да се приеме за отхвърлена жалбата, подадена срещу решение № 71-НС/10.03.2017 г. на РИК 21-С.. Видно от съставения за заседанието на ЦИК от 15.03.2017 г., протокол № 503 от същата дата, в хода на разискванията относно допустимостта и основателността на подадената жалба, никое от направените предложения за оставянето й без разглеждане, респективно - за произнасянето по съществото й, в това число и първоначално докладвания проект за нейното отхвърляне, не са събрали мнозинството, изискуемо според чл. 53, ал. 4 ИК. По данни от приложената преписка, с жалба вх. № 121/09.03.2017 г., А. Д., действащ като представител на Коалиция "БСП за България", е поискал от РИК 21-С. да предприеме съответни действия, във връзка с допуснато нарушение на правилата за предизборна агитация, и по-конкретно на забраната по чл. 182, ал. 1 ИК, за предизборна агитация в държавни и общински учреждения, институции, държавни и общински предприятия и в търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, по аргументи включително от текстовете на чл. 183, ал. 3 ИК, според който агитационните материали се поставят на определени от кмета места и неотносимия в случая чл. 185, ал. 1 ИК. Претендира се извършването на съответна проверка и съставянето на акт за установено административно нарушение на управителя на "Напоителни системи" ЕАД - гр. С. - дружество със 100% държавно участие в капитала, в сградата на което се твърди, че на 08.03.2017 г. е имало поставени плакати с лика на Д. Т. - водач на листата на ПП "Герб" за 21 избирателен район - С. и изображение на бюлетина № 11. В тази връзка, с атакуваното пред ЦИК решение № 71-НС/10.03.2017 г., РИК 21-С. най-общо приема, че не е налице фактическо основание за предприемане на действия по административно наказване при условията на чл. 480, ал. 1 ИК - глоба от 300 до 1000 лева за извършено административно нарушение по счмисъла на чл. 182, ал. 1 от същия кодекс. Според настоящия съдебен състав, установеното от фактическа страна налага извода, че искането, по което е издадено това решение на РИК, има характера на сигнал, известяващ компетентния административен орган за наличието на нарушение на забраната за предизборна агитация в дружество с над 50 на сто държавно участие в капитала. То е отправено до РИК, за образуване на административно-наказателно производство, тъй като според чл. 496 ИК, акт за установяване на нарушение по чл. 480 ИК, в случаи като процесния може да бъде съставен от председателя на съответната районна избирателна комисия, въз основа постановено от нея решение в този смисъл. Съгласно изричната препращаща разпоредба на чл. 498 ИК, правоотношенията по реализиране на административно-наказателната отговорност са предмет на общата регулация по ЗАНН. Изборният кодекс урежда единствено материалните състави на административните нарушения, предвидените за тях наказания и органите, конкретизирани в чл. 496 и чл. 497 ИК, компетентни да ги установят и да издадат наказателните постановления. От изложеното следва, че постановявайки решение за отхвърляне на жалбата на Коалиция "БСП за България", РИК 21-С., по същество е отказала да започне въз основа на подаден до нея сигнал, административно-наказателно производство по част трета от кодекса. В това производство, подателят на сигнала няма качеството на страна, доколкото административно-наказателният процес е властническа наказателна мярка - израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред. Реализирането й не е поставено в зависимост от волята на лица, извън кръга на субектите, изрично овластени от законодателя да определят и налагат конкретизираната юридическа санкция. Целта на административните наказания, посочена в чл. 12 ЗАНН, е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите лица. Именно поради това и с последното изречение на чл. 496, ал. 1 ИК съответната комисия е овластена да състави акт за установяване на нарушение и по собствена инициатива. Подаденият сигнал или жалба имат само уведомителен характер и не пораждат право за подателя им да участва в административно-наказателното производство, нито да обжалва отказ за започването на такова. Нещо повече - дори и да има лица, пострадали от нарушението, законодателят е ограничил правата им с нормата на чл. 45, ал. 1 ЗАНН само до предявяване на искане за обезщетяване на причинените вреди. Ето защо подаването на жалбата до РИК 21-С., не прави Коалиция "БСП за България", нито пълномощника й А. Д., заинтересовани страни в проведеното пред тази РИК производство. А след като коалицията и нейния представител нямат качеството на страни, то те нямат и законово защитен, правен интерес от обжалване пред ЦИК, на отказа на РИК да започне административно-наказателно производство, респективно - жалбата срещу решението на РИК е била недопустима, като подадена без за подателя й да е налице правен интерес от оспорването. При липсата на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството пред ЦИК, съдът приема, че обжалваното решение на тази комисия също е недопустимо, като издадено по недопустима жалба. За допустимостта на обжалвания акт съдът следи служебно, поради което атакуваният акт на ЦИК следва да бъде обезсилен, и да бъде прекратено образуваното пред нея производство по жалбата, подадена срещу решение № 71-НС/10.03.2017 г. на РИК 21-С.. Водим от горното и на основание чл. 58, ал. 1 ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение: