Решение № 13286 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11157/2017 г.

Решение № 13286 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11157/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В. Димитров, подадена чрез адв. Тъпов срещу заповед рег. № 8121 К-5542/22.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразно издадена. Ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. Пиперкова счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмени бележки. Според настоящата инстанция жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Жалбоподателят е заемал длъжността инспектор - разузнавач V степен в група "Противодействие на криминалната престъпност" на сектор "Криминална полиция към 01 РУ - Русе при ОДМВР - Русе. Дисциплинарното производство срещу него е образувано за това, че на 16.11.2016 г. в качеството си на служител в МВР е разгласил информация чрез "Вайбър" на лицето М. Иванов за предстояща операция на 02 РУ за наркотици, както и за това, че му е посочил имената на служители на ОДМВР - Русе, работещи по линия на наркотиците, като е ползвал правата си на достъп до информационната система, без да е налице служебна необходимост. Прието е от дисциплинарно наказващия орган, че действията на Димитров представляват използване на служебното положение за облага на трети лица и злоупотреба с доверие, несъвместими са с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и са съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ, т. 8, предл. второ и т. 13 от МВР във връзка с т. 15, 19, 20, 71 и 75 от Кодекса за поведение на държавните служители в МВР. По време на дисциплинарното производство Димитров е имал възможност активно да участва, като е бил запознат със заповедта за образуването му, упражнил е правото си да посочи свой защитник, като подпомагащият служител също се е запознал с всички документи по проверката. Жалбоподателят е дал писмени обяснения в хода на същата на 4.04.2017 година. За резултата от проведеното дисциплинарно производство дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена справка рег. № 336 р-8138/24.04.2017 г., с чието съдържание Димитров се е запознал и на отправената му покана е дал допълнително обяснение на 26.04.2017 година. Материалите от дисциплинарното производтво са постъпили в МВР с писмо № 336 р-8320/26.04.2017 г., като министърът е изразил несъгласие по дадената правна квалификация, която е била променена и е предоставена възможност на жалбоподателя да даде нови писмени обяснения, които са депозирани на 5.06.2017 година. След събирането на допълнителни доказателства е изготвена допълнителна справка УРИ 336 р-10784/1.06.2017 г., като след запознаването си с нея жалбоподателят на 5.06.2017 г. отново е дал обяснения. След допълнителното становище от 5.06.2017 г. е издадена процесната министерска заповед на 22.06.2017 година. При тези данни съдът счита, че заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 204, ал. 1 от ЗМВР орган и в изискуемата се форма. Актът съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като подробно е описана фактическата обстановка, доказателствата, които са събрани от дисциплинарно разследващия орган, нарушените разпоредби и правното основание за налагане на наказанието. Наказващият орган е изследвал формата на вината и се е мотивирал защо приема, че деянието е умишлено и коментира настъпилите от него вредни последици. Налице е и преценка на цялостното поведение на Димитров, като следва да се отбележи, че при нарушенията по чл. 203 от ЗМВР, които са тежки по своя характер органът няма право да преценка относно вида на наказанието, а е длъжен да наложи най-тежкото от тях - уволнение. Както се посочи по-горе, неколкократно Димитров е давал писмени обяснения, поради което липсва твърдяното нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е реализирано в пълен обем, независимо че е бил отстранен от работа и задържан под стража по досъдебното производство. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195 от ЗМВР. Неоснователно се поддържа, че нарушението е открито на 15.12.2016 година. Административната преписка е постъпила в МВР първоначално на 26.04.2017 г. и впоследствие на 6.06.2017 г. и съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР двумесечният срок за налагане на наказанието е спазен. Освен че липсва нарушение на административнопроизводствените правила се установява, че заповедта е издадена и при спазване на материалния закон. На 16.11.2016 г. в 14. 54 часа в гр. Русе жалбоподателят е предал на М. Иванов информация, че ще се проведе специализирана полицейска операция по линия на разпространение на наркотици от 02 РУ, с посочване на дните за провеждането й и ръководителят й, като Димитров дава съвет на Иванов "да изчезне" преди започването й. Предаването на тази информация по Вайбър е било установено от справка рег. № 389/15.12.2016 г. на БНТЛ при ОДМВР - Русе. Съдържанието на разговора е установено след обиск на М. Иванов и изземване на мобилния му телефон, като данните по делото сочат, че същият е криминално проявен. Жалбоподателят в качеството си на разузнавач е е придобил тази информация от началника на Криминална полиция, като заради ангажимент самият той е отказал да участва в планираната операция. На 15.12.2016 г. при задържането на М. Иванов и последвалия обиск в дома му е открита бележка, в която са посочени имената на две длъжностни лица от РУ и техните лични данни, като от експертната справка с рег. № 390/16.12.2016 г. на БНТЛ при ОДМВР - Русе се установява, че бележките са написани с почерка на В. Димитров. Същият е получил тези данни чрез разрешения му достъп (акаунт и парола) и са установени конкретните дати и часове на ползването на АИС БДС. При тази фактическа обстановка е очевидно използването на служебното положение за облага на трето лице, тъй като Иванов като разпространител на наркотици е бил застрашен да бъде арестуван. Предоставяне на справки за личните данни на трети лица не по установения законов ред застрашава интересите им и също представлява дисциплинарно нарушение. Поради това изложеното в заповедта правна квалификация съответства на установените нарушения, като правилно е прието, че е налице и нарушение на етичните норми за поведение на полицейския служител, тъй като поведението на Димитров е станало достояние на широк кръг лица, като е уронен престижа на институцията, което е самостоятелно основание за налагане на наказанието "уволнение". Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената министерска заповед и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,