Решение № 14047 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15419/2012 г.

Решение № 14047 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15419/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е образувано по две касационни жалби на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП и на Никола Русков Николов от гр. Генерал Тошево срещу решение № 2624/29.10.2012 г., постановено по адм. дело № 2629/12 г. по описа на Административен съд -Варна. В молба от 01.10.2013 г. адв. Л. Ценова като процесуален представител на касатора Никола Русков Николов твърди, че по аналогичен на процесния казус е допуснато преюдициално запитване до Съда на ЕС - по адм. дело № 3483/12 г. по описа на АС Варна. На основание чл. 144 АПК вр. с чл. 631 ГПК иска спиране на настоящото производство до произнасяне на Съда на ЕС по отправеното до него преюдициално запитване. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в дадения процесуален срок, не взема становище по искането за спиране на производството. Настоящият състав на ВАС, осмо отделение, след като се запозна с доказателствата по делото, както и със служебно известните му такива по адм. дело № 3483/12 г. по описа на АС Варна, намира искането за основателно. С обжалваното решение, в частта по ЗДДФЛ на ревизионния акт като предмет на обжалване, първоинстанционният съд е приел за законосъобразни изводите на приходните органи, че не са налице предпоставки по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ за д. п. 2010 г. за преотстъпване в размер до 60 на сто от данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност на ревизираното лице, което е регистрирано като земеделски производител, но не и като едноличен търговец. С определение от 05.09.2013 г., постановено по адм. дело № 3483/2012 г. по описа на АС Варна е отправено преюдициално запитване до Съда на европейския съюз. Предмет на спора по посоченото дело е налице ли са законово установени основания за намаляване на данъчната основа за 2011 г. на физическо лице, регистрирано като земеделски производител, чрез преотстъпване на данък по реда на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, в случая, когато физическото лице не е регистрирано като едноличен търговец. Спорно е кое е определящо за възникване на правото на преотстъпване - видът на извършваната дейност или правно организационната форма, чрез която тя се осъществява. В мотивите си за отправяне на преюдициалното запитване съдът е счел, че с оглед действащата уредба по ЗДДФЛ се установява неравно третиране на лица, извършващи една и съща дейност, в зависимост от правната форма, под която тази дейност се извършва. Приел е, че подпомагането на земеделските производители е в изпълнение на общата политика на ЕС в областта на селското стопанство и в съответствие със споделената компетентност по чл. 4, б. "г" ДФЕС, но законодателно уредения подход на българската държава към едни и същи публични европейски средства е различен. Отправеното преюдициално запитване е по следните въпроси: 1. Допускат ли разпоредбите чл. 2 от Договора за Европейски съюз и на чл. 20 и чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз липса на нормативно признато право на преотстъпване на данък за дейност в областта на селското стопанство по отношение само на една категория лица - физически лица, регистрирани по ЗДДС. 2. Допускат ли разпоредбите на чл. 2 от Договора за Европейски съюз и на чл. 20 и чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз определяне на различна данъчна ставка за един и същи вид дейност в зависимост от правно организационната форма за осъществяване на тази дейност и регистрация по ЗДДС. 3. Нарушава ли принципите на правна сигурност, ефективност и пропорционалност въвеждането на вътрешни мерки, в резултат на които на регистрирани по ЗДДС и като земеделски производители физически лица се отказва преотстъпване на данък, предвидено за едноличните търговци и юридическите лица, макар те да са изпълнили нормативно установените си задължения да формират облагаемия си доход като еднолични търговци и да определят годишната си данъчна основа като еднолични търговци. Поставените преюдициални въпроси са относими към предмета на настоящото производство. При сходна фактическа обстановка е изведен правен спор, който е идентичен с този по делото, по което е отправено преюдициално запитване. Поради това касационният съд намира, че направеното преюдициално запитване до СЕС има значение за правилното решаване и на настоящия правен спор, което налага спиране на настоящето дело до приключване на производството по преюдициалното запитване отправено до СЕС по адм. дело № 3483/12 г. на АС Варна. Настоящият състав счита, че разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е приложима и за разглеждани дела пред Съда на европейския съюз. Съгласно чл. 267 ДФЕС /предишен чл. 234 ДЕО/ и чл. 19 § 3 б. "б" ДЕС -Съдът на Европейския съюз се произнася преюдициално относно тълкуването на актовете на институциите на общността, какъвто акт е Директива 2006/112 на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно поетите от Република България ангажименти като държава-членка на ЕС и на основание чл. 633 ГПК решението на Съда на Европейските общности /сега СЕС/ е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, т. е. в случая задължително за националния съд е тълкуването на Директива 2006/112 г., предстоящо по образуваното пред СЕС дело. С оглед на изложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 228 и чл. 144 АПК Върховният административен съд, осмо отделение: