Решение № 377 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2012 г.

Решение № 377 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалба от Красимир Иванов Илиев от гр. София против решение № Ж-163 от 18.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което е прекратена преписката, образувана по негови жалби с вх. № В-04-00-355 от 08.08.2011 г. и 23.02.2012 г. срещу "Софийска вода" АД, гр. София. В жалбата се излагат доводи, че решението е постановено при нарушение на процесуални норми, като комисията не се е произнесла в срок по жалбите му, не е направила проверка на място. Излага, че протоколът въз основа на който му е начислена дължимата сума за консумирана вода, не му е предоставен за подпис и не е имал възможност да възрази по него, а е подписан от неговата съпруга, която не е титуляр на партидата. Твърди, че има противоречие в решението на комисията по отношение указанията на "Софийска вода" да подмени водомера, а след това е санкциониран за това, както и че не е проведена помирителна процедура по реда на Глава седма, Раздел II от Наредбата за лицензиране дейностите в енергетиката. Моли, да се задължи комисията да съобрази неговите възражения. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ваня Василева, в открито съдебно заседание и писмено становище оспорва жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на оспореното решение. Моли, жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - "Софийска вода" АД, гр. София, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Върховният административен съд в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № Ж-163 от 18.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ред. ДВ, бр. 18 от 2005 г.) и чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратена преписката, образувана по жалби с вх. № В-04-00-355 от 08.08.2011 г. и 23.02.2012 г. от Красимир Иванов Илиев срещу "Софийска вода" АД, гр. София. С жалбите е изразено несъгласие с начислен разход на вода от 245 куб. м. по протокол № 11474 от 31.03.2011 г. По жалбите е образувана преписка и е извършена проверка, като са събрани относими към спора документи. Административният орган е приел, че не е допуснато нарушение на разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и подзаконовите актове по неговото прилагане от страна на "Софийска вода" АД. От фактическа страна се установява, че жалбоподателят е сезирал ДКЕВР за това, че е начислен разход за вода от 245 куб. м. по протокол № 11474 от 31.03.2011 г. от "Софийска вода" АД на адрес в гр. Банкя, за период от 01.02.2011 г. до 31.03.2011 г. В съответствие с чл. 22 от ЗРВКУ ДКЕВР е изискала обяснения от "Софийска вода" АД, като В и К оператор, във връзка с твърденията в жалбите за нарушения при предоставяне на услугата и отчитане на потреблението. Видно от отговор изх. № О/Ж-1929 от 16.02.2012 г. на "Софийска вода" АД се установява, че на 03.12.2010 г. Мадлена Илиева (съпруга на жалбоподателя) е направила заявка за пломбиране на нов измервателен уред, отчитащ разхода на вода по време на строителството. На 07.12.2010 г. служител на "Софийска вода" АД на адрес в гр. Банкя, с клиентски № 4036520, е пломбирал водомер с фабричен № 10627614, пластмасова пломба № 0916606 и показание 0000 (контролен лист № ЕНВ/48121). По заявка на Мадлен Илиева на 31.03.2011 г. е посетен адреса от екип на "Нерегламентирани връзки" на "Софийска вода" АД с искане за пломбиране на нов водомер. При посещението е установено, че пломбирания на 07.12.2010 г. водомер е демонтиран от потребителя и по него не са отчетени количества вода, като е съставен протокол № 11474 от 31.03.2011 г. /л. 24/, с който на основание чл. 23, ал. 5, т. 4 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги от "Софийска вода" АД, за нерегламентирано ползване на В и К обект и за периода 01.02.2011 г. до 31.03.2011 г., е изчислен разход на вода от 245 куб. м. и е определена стойност от 276,36 лв. Протоколът е връчен на Мадлена Илиева срещу подпис. Също така е установено, че новият водомер е монтиран вертикално, поради което е дадено предписание по контр. лист ЕТВ № 50052 в срок от 5 работни дни да се монтира хоризонтално. На 07.04.2011 г. е извършена контролна проверка, при която е установено, че предписанието е изпълнено и на входящия холендър на водомера е поставена пластмасова пломба № 0916148 и данните от пломбирането са записани по контр. лист № ЕНВ/49817. Въз основа на установените фактически обстоятелства административният орган е приел, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 45 от Общите условия за предоставяне на Ви К услуги от "Софийска вода" АД, като е демонтирал уреда за измерване, след като посочената разпоредба при повреждане на водомера на сградното водопроводно отклонение по вина на потребителя (замръзване на водомера, счупване на стъклото и други механични повреди) ремонтът и смяната им следва да се извършват от ВиК оператора за сметка на потребителя, съгласно ценоразпис. В тази връзка ДКЕВР е приела, че не е допуснато нарушение от В и К оператора и е прекратила преписката. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 168 от АПК приема от правна страна, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорения административен акт. В съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) /ред. ДВ, бр. 18 от 2005 г., приложим към датата на издаване на административния акт/ ДКЕВР разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори или на В и К оператори срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а съгласно ал. 5 редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират в наредбата по чл. 60, а именно Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, обн. ДВ, бр. 53/2004 г., Глава седма Уреждане на спорове по чл. 22 от ЗЕ. Също така в съответствие с чл. 5, ал. 1 от ЗРВКУ регулирането на В и К услугите се осъществява от ДКЕВР, която се създава по реда на ЗЕ. С оглед установените фактически обстоятелства и приложимите материалноправни норми се обуславя извода, че обжалваното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган по чл. 22 ЗЕ и чл. 5, ал. 1 от ЗРВКУ, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила. В случая не е допуснато нарушение на материален закон и решението на ДКЕВР съответства с целта на закона, след като не е установено нарушение при осъществяване на дейността от "Софийска вода" АД. Жалбоподателят не е изложил конкретни основания по чл. 146 от АПК, като излага доводи свързани с осъществяване на дейността от ДКВЕР и по предоставяне на В и К услуги от "Софийска вода" АД. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение от ДКЕВР, поради това, че се е произнесла по жалбите му след нормативно предвидения срок. Съгласно чл. 101 от НЛДЕ комисията се произнася по жалбата в 30 дневен срок от постъпването й. В случая ДКЕВР не е спазила срока за произнасяне, но нарушението не обуславя съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед инструктивния характер на срока за произнасяне от административния орган, както и възможността за оспорване от страна на жалбоподателя мълчалив отказ за произнасяне в указания нормативен срок. В случая е налице постановен изричен административен акт от ДКЕВР, който е предмет на оспорването по съдебен ред и по който се разглежда спора по същество, поради и което правата на жалбоподателя не са нарушени. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за нарушение, поради това, че не е проведена помирителна процедура по реда на Глава седма, Раздел II от Наредбата за лицензиране дейностите в енергетиката. В съответствие с чл. 104 от НЛДЕ комисията съдейства за доброволно уреждане на спорове при постъпване на писмено искане от страните за осъществяване на помирителна процедура. В конкретния случай не е направено искане за осъществяване на помирителна процедура, поради и което законосъобразно ДКЕВР се е произнесла с решение, по аргумент на чл. 104, ал. 3 от НЛДЕ. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, поради това, че не са констатирани нарушения от страна на "Софийска вода" АД по изпълнение на Общите условия за предоставяне на В и К услуги от "Софийска вода" АД. Последните са утвърдени с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г. на ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ и регулират отношенията между "Софийска вода" АД и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от ВиК оператора. При осъществявания контрол от ДКЕВР по предоставяне на В и К услуги на жалбоподателя не се установява допуснато нарушение от В и К оператора, които да обуславят действия на комисията по отстраняването им или тяхното санкциониране. Установено е в хода на административното производство, че жалбоподателят като потребител на В и К услуги е допуснал нарушение на чл. 45 от Общите условия като е подменил измервателен уред /водомер/ без представител на В и К оператор, в резултат на което му е начислен разход на вода от 245 куб. м. и е определена стойност от 276,36 лв. в съответствие с чл. 23, ал. 5, т. 4 от Общите условия. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че съставения протокол от В и К оператора е подписан от неговата съпруга Мадлен Илиева и с това е лишен от възможността да защити правата си. В хода на изясняване на фактическите обстоятелства е установено, че Мадлен Илиема е осъществявала отношенията с В и К оператора по повод монтиране на измервателен уред и при сезиране за последваща подмяна и пломбиране, поради което доводите на жалбоподателя в тази връзка са несъстоятелни. При тези данни ДКЕВР не е констатирала нарушение от страна В и К оператора, а твърдените от жалбоподателя нарушения по изпълнението на Общите условия не са доказани. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваният индивидуален административен акт № Ж-163 от 18.06.2012 г. на ДКЕВР не страда от пороците посочени в чл. 146 от АПК, които да обусловят неговата отмяна, поради и което подадена срещу него жалба от Красимир Иванов Илиев, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,