Решение № 6554 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9134/2010 г.

Решение № 6554 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9134/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (неправилно озаглавена частна жалба) на Костадин Стоилов Антонов от гр. Попово, обл. Търговище, ул. "Македонска" № 1, ет. 5, ап. 13, против решение № 49 от 13.05.2010 г., постановено по административно дело № 61 по описа за 2009 г. на Административен съд, гр. Търговище, с което са отхвърлени предявените от касатора по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, искове против директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - гр. Търговище за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 200 лв. и неимуществени вреди в размер на 500 лева. Касаторът релевира доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на съдопроизводствени правила и на материалноправни разпоредби - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени решението на Търговищкия административен съд и вместо него да се постанови решение по същество от касационния съд, с което да се уважат предявените искове като бъде осъден директорът на РУСО - ТП на НОИ, гр. Търговище да му заплати претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, нанесени в резултат на незаконосъобразното решение № 91-РД-8/23.04.2009 г. на директора на РУСО - Търговище (отменено с решение № 61 от 9.07.2009 г. по административно дело № 57/2009 г. на Адм. съд - Търговище, което е оставено в сила с решение № 187 от 7.01.2010 г. по адм. дело № 11104/2009 г. на ВАС, 6 отд.). Ответникът - директорът на РУСО - гр. Търговище не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд - шесто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. При спазване на служебното начало по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, извърши проверка за допустимостта на обжалвания съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по съществото на спора и намира същият за недопустим, поради което следва да бъде обезсилен по следните съображения: Предявените от Костадин Стоилов Антонов пред Търговищкия административен съд искове срещу директора на РУСО - Търговище, са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК. В производството пред АС - Търговище, и пред настоящото касационно производство касаторът поддържа, че претендираните имуществени и неимуществени вреди в размер съответно на 200 лв. и 500 лв. са му причинени от незаконосъобразното решение № 91-РД-8/23.04.2009 г. на директора на РУСО - Търговище (отменено с решение № 61 от 9.07.2009 г. по административно дело № 57/2009 г. на Адм. съд - Търговище, което е оставено в сила с решение № 187 от 7.01.2010 г. по адм. дело № 11104/2009 г. на ВАС, 6 отд.). И в двете съдебни производства Костадин Стоилов Антонов сочи като ответник по предявените искове директора на ТП на НОИ - Търговище, а с касационната жалба прави довод, че в съдебното производство съдът следва да определи "кой е истинският ответник - дали Търговищкото поделение на НОИ, който създаде съдебния проблем или централното НОИ". Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно чл. 1, ал. 2 се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Затова и на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Съгласно чл. 6 от ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора, а съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба трябва да съдържа името на ответника, срещу когото е насочен иска. По силата на чл. 228 от ГПК ищецът при определени в закона условия може да насочи иска си срещу друг ответник. От тези разпоредби следва, че при конституиране на страните съдът не действа и не може да действа служебно. Нито от разпоредбите на чл. 7 ГПК, която изисква от съда служебно участие при разглеждане на гражданските спорове относно движението и приключването на делото, нито от правилото на чл. 171, ал. 4 от АПК, отнасяща се до активността при попълване на делото с доказателства, следва, че за съда е създадена възможност в исковото производство да конституира по служебен път ответници, срещу които ищецът не е насочил своя иск. Правната норма на чл. 154, ал. 1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебно производство по оспорване на административен акт, каквото не е производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имащо характер на исково производство, възложено по волята на законодателя за разглеждане на административния съд, а не на общия съд. Особеното за производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че законодателят изрично посочва искът срещу кого трябва да се насочи, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, т. е. срещу кого трябва да се насочи претенцията и от когото да се търси обезщетение. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК или да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник. Съдът е длъжен да даде указания само във връзка с надлежното упражняване на правото на иск. Незнанието на ищеца срещу кого да насочи иска си по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелство неотносимо към законосъобразността на процесуалните действия на съда, но разглеждането на иск срещу ненадлежна страна има за последица фактът, че съдът е постановил недопустим съдебен акт. Конституираният ответник по делото не е юридическото лице срещу което може да се предяви иска, а съгласно чл. 33, ал. 2 от КСО такова е Националният осигурителен институт. РУСО - Търговище, е териториално поделение на НОИ без да има правосубектност. Предявяването на иск срещу териториалното поделение, респективно срещу неговия директор, а не срещу юридическото лице НОИ има за последица недопустимост на съдебното решение и като такова следва да се обезсили, като искът следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството по делото. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение