Решение № 3264 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 892/2016 г.

Решение № 3264 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 892/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при Районно управление на МВР гр. А. против решение № 1826 от 02.12.2015 г., постановено по адм. д. № 981/2015 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и моли за отмяната му. Ответникът - П. Я. П., в писмено възражение, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отменя заповед № УРИ 237 зз-47/30.04.2015 г., издадена от полицейски орган при РУ - МВР гр. А., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) П. Я. П. е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат първоинстанционния съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Действително, оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в границите на предоставената съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР компетентност, в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същата е в нарушение на материалния закон, което е основание за нейната отмяна. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че спрямо П. П. не са осъществени предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Цитираният текст овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В случая правилно е преценено, че посочените по-горе изисквания не са изпълнени. Доказателства за наличие на данни за участие или съпричастност на задържания Профиров към престъпен акт по делото не са ангажирани. Установено е, че служители на СОТ виждат две лица да се движат от задната част на хранителен магазин към улицата, при което им разпореждат да останат на място и викат служители на полицията. Установено е, че жалбоподателят е бил заедно с още две лица, като служителите на СОТ не сочат дали Профиров е бил едно от видените от тях две лица. Фактът, че лицата са криминално проявени сам по себе си не е основание за налагане на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не са осъществени - събраните данни не дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършено престъпление. Следователно правилно съдът приема, че правото на полицейския орган да приложи принудителната административна мярка е упражнено в противоречие със закона. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на касатора не следва да се присъждат, тъй като по делото не са ангажирани доказателства такива да са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,