Решение № 7031 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14529/2010 г.

Решение № 7031 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14529/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Рафинерия Плама"АД-Кърджали, против решение № 559/23.09.2010 г., постановено по адм. д. № 554/2009 г. по описа на АС - Плевен. Навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответника - Областен управител на Област - Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна- "Интермес"-ООД-Плевен, оспорва касационната жалба като неоснователна. По делото е постъпила и частна жалба от "Интермес" ООД- срещу определение от 08.02010 г., постановено по адм. дело № 554/2009 г. - за спиране на производството по делото пред АС-Плевен. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на касационната и на частната жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалбата на "Рафинерия Плама" против Заповед № РД-14-267/06.12.2006 г. на Областен управител на Област с административен център р- Плевен, издадена с правно основание § 3, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 г. (отм.) вр. с § 10 от ПЗР на ППЗДС - за извършване на продажба за придобиване право на собственост и при отстъпено право на строеж- да бъде сключен договор с "Интермес" ООД - за имоти, актувани като държавни, в землищата на села Търнене и Дисевица, Плевенска област. За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че спорената заповед е издадена в предвидената от закона форма; откомпетентен орган, при спазване на всички административно производствени правила; Зачетен е факта, че се касае за придобиване на право на собственост върху земя, държавна собственост по специален привилегирован ред, уреден в § 3, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 г. (отм.) вр. с § 10 от ПЗР на ППЗДС. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Както правилно е преценил и първоинстанционният съд-правният спор по делото е фактически спор за собственост, който не следва да бъде разглеждан в административното производство. При установяване, че даден имот е актуван като държавен, както и, че върху него има построени сгради, собственост на трети лица, именно областният управител е компетентен съгласно сочените по горе разпоредби на 235 ПМС - 1996 г. - да извърши продажбата на държавна земя, на лицето, придобило право на строеж върху същата- при свободно договаряне по пазарни цени, което именно е сторено с оспорената заповед. Не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба, че съда не е обсъдил всички относими към спора доказателства. Правилно, поради забраната за разрешаване на спорове за собственост в административното производство, съдът не е ценил и противопоставял доказателства, касаещи спорни вещни права върху имотите, предмет на оспорената заповед, Като е развил мотиви в този смисъл и отхвърлил оспорването, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Неоснователна е и частната жалба, срещу определение № 490 от 08.09.2010 г. на АС-Плевен, с която е оставена без уважение молбата на заинтересованата страна- "Интермес" ООД-за спиране на производството до разрешаване на висящ между търговските дружества спор за собственост, доколкото обоснован е извода на съда, че преценката на последния относно законосъобразността на оспорения административен акт, не е обусловена от изхода на спора по гражданското дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение