Решение № 6833 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11047/2012 г.

Решение № 6833 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11047/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Кърджали против решение № 119 от 02.07.2012 г., постановено по адм. дело № 55/2012 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяната му. Ответникът - Николай Любомиров Дачев в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и излага съображения за правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Кърджали отменя заповед № 165/28.02.2012 г. на директора на ОД на МВР - Кърджали, с която на Николай Дачев на основание чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11, пр. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчването й. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като описаните в нея фактически основания не обосновават нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а по т. 1 от същата разпоредба, за което е предвидено по - леко по вид наказание. Излага съображения за липса на мотиви защо дисциплинарно - наказващият орган приема извършеното нарушение като неизпълнение на служебни задължения, след като проверката е за нарушение на чл. 13, ал. 1 от Инструкция № Iз - 2843/29.11.2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпление от общ характер, поради което не е налице задължителен реквизит на административния акт съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 във вр. с чл. 257 от ППЗМВР и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Освен пороците във формата на заповедта, съдът приема недоказаност на описаните нарушения, определени като неизпълнение на служебните задължения, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. По тези съображения първоинстанционният съд отменя оспорения пред него административен акт. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията за форма и в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР е незаконосъобразен. Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание в заповедта са посочени следните обстоятелства: на 20.11.2011 г. инспектор Николай Дачев, държавен служител категория Г - III степен, на длъжност разузнавач шеста степен в група "Север" на сектор "Криминална полиция" в РУП - Кърджали при ОД на МВР - Кърджали, след постъпване на сигнал за извършено тежко престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК (преписка вх. № 8200/20.11.2011 г. по описа на РУП), не изпълнява задълженията си по изясняване на цялостната фактическа обстановка: не са снети обяснения от посочени свидетели; не са предприети действия за извършване на медицински преглед на потърпевшото малолетно лице; не е изготвена докладна записка до началника на РУП (съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от Инструкция Iз-2843/29.11.2010 г.). Това поведение е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Настоящият състав приема, че заповедта е издадена от компетентния орган съгласно чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и в установената форма. Административният акт е писмен, подписан е от неговия издател и съдържа изброените в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити, включващи време, място на извършване, описание на нарушението, нормите, на които поведението на служителя противоречи, вида и размера на наказанието и основанието за налагането му. Дисциплинарно наказващият орган се позовава и на обобщената справка рег. № 3717/28.02.2012 г., в която действията на служителя са описани подробно. По същество това са мотивите, които обосновават решението на административния орган за налагане на дисциплинарната санкция. Неточното изписване на датата на изготвяне на справката не опорочава заповедта. Очевидно е налице техническа грешка, тъй като е установено, че именно със справка рег. № 3717/28.02.2012 г. е запознат служителят, а такава с дата от 08.02.2011 г. не е издавана. Обстоятелството, че в заповедта е посочено, че поведението на служителя съставлява неизпълнение на служебните му задължения, без да е отразено, че те са му възложени с типова длъжностна характеристика също не се отразява на законосъобразността на оспорения акт. Като служител на МВР Дачев има основно задължение да противодейства на престъпността чрез разкриване и разследване на престъпления по предвидения в закона ред, което в случая видно от представената по делото длъжностна характеристика на разузнавач VI - V степен се осъществява чрез оперативно - издирвателна дейност и самостоятелно вземане на процесуални решения в рамките на възложените му правомощия, като носи лична отговорност за тях. Няма данни и твърдения, че служителят не е запознат с длъжностната си характеристика. Поради това правилно поведението на служителя е квалифицирано като нарушение на служебните задължения и позоваването на чл. 13, ал. 1 от Инструкция Iз-2843/29.11.2010 г. не води до извод за друга правна квалификация. Именно в неговите служебни задължения, след като му е възложена проверката по постъпилия сигнал, е да прецени дали събраните данни съдържат признаците на тежко престъпление и да изготви докладва записка до началника на РУП - Кърджали за това. Необосновано съдът приема, че пределите на проверката, определени със заповед № 14/06.01.2012 г. на директора на ОД на МВР - Кърджали, са ограничени единствено до установяване наличието на нарушение на чл. 13, ал. 1 от Инструкция Iз-2843/29.11.2010 г., т. е. до нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Видно от цитираната заповед на назначената комисия е възложена проверка с цел изясняване на причините, поради което не е регистриран заявителски материал (ЗМ) по заявено изнасилване на малолетен гражданин и установяване на данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на полицейски служители по случая, от което следва, че обхватът на проверката е по - широк и именно в тези граници същата е извършена и са направени констатациите в обобщената справка. Ето защо изводите на административния съд за допуснати нарушения във формата на акта, обосноваващи отмяната му не могат да бъдат споделени. Заключението на съдебния състав за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразно. Оспорената заповед е издадена след проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР, резултатите от която са обобщени в справка и в същата се съдържа описание на допуснатите от служителя бездействия. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след приемане на писмените обяснения на служителя, с което са спазени изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно началния момент, от който започва да тече двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМВР. Заповедта е издадена и в съответствие с изискванията на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР - след събиране и обсъждане на всички доказателства, от което следва, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на административния акт. Изводът на съда за отмяна на заповедта поради недоказване извършването на описаните нарушения, определени като неизпълнение на служебните задължения от Дачев и следователно поради отсъствие на предпоставките по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е незаконосъобразен и необоснован. Цитираната разпоредба квалифицира като дисциплинарни нарушения неизпълнението на служебните задължения, а разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 11, предл. 1 отППЗМВР предвижда тези нарушения да бъдат санкционирани с дисциплинарно наказание "порицание". В случая неправилно съдебният състав приема, че нарушение от страна на служителя не е извършено. По несъмнен начин по делото е установено, че на 20.11.2011 г. след получаване на сигнал за извършено тежко престъпление против личността по чл. 149, ал. 1 от НК - блудствени действия спрямо малолетно лице от три известни лица оперативният дежурен на РУП - Кърджали уведомява дежурните длъжностни лица Николай Дачев и ИДПС Вяра Алексиева, които провеждат беседа с Рашид Хасан и снемат обяснения от него. Видно от обяснението на малолетното лице двамата служители не изясняват обстоятелствата на извършените блудствени действия на 18.11.2011 г., което заявява: "В петък за последно правиха с мене секс и тримата". Не е изяснено мястото на извършване на деянието, в какво се изразяват блудствените действия и не е установена самоличността на лицата, които участват в тях. Въпреки че детето посочва само три собствени имена (Васко, Пали и Филип) и става ясно, че лицата живеят в същото село Перперек, то служителят не извършва действия за установяване на същите като извършители на описаните от малолетното лице действия, за да им бъдат снети обяснения за случилото се. Не са предприети необходимите действия за провеждане на медицински преглед на малолетното лице с оглед установяване на твърдените от него обстоятелства, а подадената от сестра му Мария Хасан жалба с обяснението на детето са оставени на оперативния дежурен за доклад, без да е изготвена докладна записка до началника на РУП - Кърджали. Противоречията в обяснението на пострадалото лице не могат да обосноват отпадане на задължението на служителя да изясни фактическата обстановка пълно и всестранно, като в резултат на това изготви докладна записка по случая. Служителят не съобразява обстоятелството, че се касае за малолетно лице, не отчита вида и характера на описаните сексуални действия, психическото състояние на детето, които напълно естествено е да се отразят на неговите обяснения, макар че в случая от съдържанието им не се установява Рашид Хасан да отрича извършването им на 18.11.2011 г., в какъвто смисъл са твърденията на служителите Дачев, Алексиева и Митат Али (присъствал при беседата и извършил превода от турски на български език). Обстоятелството, че впоследствие са установени трите лица и те са с различни имена от тези, посочени от детето и вписани в подадената от сестра му жалба не води до извод, че служителят изпълнява задълженията си да изясни цялостната фактическа обстановка. Само това бездействие на Дачев е достатъчно да обоснове ангажиране на дисциплинарната му отговорност за неизпълнение на служебните задължения съгласно чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което се налага наказание порицание на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11, предл. 1 от ППЗМВР. Всички предприети впоследствие действия от други полицейски служители след извършената от Дачев проверка, както и резултатите от тях са неотносими към спора и не се отразяват на констатацията за неизпълнение на служебните му задължения, както и на материалната законосъобразност на оспорената заповед. Отделно от това жалбата за извършените спрямо Рашид Хасан насилствени действия, подадена от Мария Хасан в РУП - Кърджали, ведно с взетото обяснение от малолетното лице, съдържащо данни за престъпление от общ характер, е следвало да се докладва и регистрира като заявителски материал. Нормата на чл. 13, ал. 1 от Инструкция № Iз - 2843/29.11.2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпление от общ характер, цитирана в оспорената заповед гласи, че служител на МВР, който непосредствено установява признаците на извършено престъпление от общ характер, съставя незабавно докладна записка до ръководителя на съответната структура за регистриране в регистър образец 1. Жалбоподателят в качеството му на полицейски служител, на който заедно с инсп. Вяра Алексиева е възложено да извърши проверка, са лицата, които снемат обясненията на пострадалото малолетно дете и непосредствено установяват признаците на извършеното престъпление, поради което за него и възниква задължението по чл. 13, ал. 1 от инструкцията. След като задължение на служителя е да проведе необходимите оперативно - издирвателни мероприятия и да извърши преценка относно наличието на данни за престъпление от общ характер, то като не докладва писмено на началника на РУП - Кърджали за резултатите от проверката, следва да се приеме, че поведението му представлява неизпълнение на служебните задължения, макар същевременно да съставлява и неизпълнение на разпоредба на подзаконов нормативен акт, поради което са налице основания за санкциониране на Дачев по дисциплинарен ред. От изложеното следва, че държавният служител осъществява описаното дисциплинарно нарушение, поради което заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на закона. Наложената дисциплинарна санкция е съобразена с характера на нарушението и законовите изисквания, а срокът на наказанието - с тежестта на извършеното, обстоятелствата, при които е допуснато и настъпилите последици. Ето защо като прави извод в обратния смисъл, Административен съд - Кърджали постановява решението си в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което жалбата на Дачев против административния акт да бъде отхвърлена. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,