Решение № 12244 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7928/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Варварски минерални бани ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София чрез процесуалния си представител адв. Н. Баташки срещу решение 4925/18.04.2024 г., постановено по адм. дело 1433/2022 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на Трето отделение, с което е отхвърлено искането на дружеството за прогласяване нищожността на решение 74/29.05.2018 г. на министъра на околната среда и водите. С решението е оставено без уважение искането на дружеството за сезиране на Конституционния съд за установяване на несъответствие на параграф 133, ал. 1, 4 5, 9, 10, 11 и 12 от ПЗР на ЗИД на ЗВ и чл. 18, ал. 1 и 5, чл. 4, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България. Твърди се от касационния жалбоподател, че министърът на околната среда и водите не е имал материална компетентност на издаване на процесното решение и в тази връзка се посочва разпоредбата на § 133, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите (ЗВ), която сочи, че посоченият министър може да предостави безвъзмездно за управление и ползване на съответната община за срок от 25 години от влизане в сила на този закон минерални води от различни находища. Според касатора ако не са налице условията на закона, то тогава министърът не може да издава такова решение. За да има компетентност за издаване на решение, според изискването на закона следва да не са издадени разрешителни за ползване на повече от 51 на сто от утвърдените експлоатационни ресурси на находището. В тази връзка се сочи, че към момента на издаване на издаване на процесното решение на дружеството били издадени разрешителни за повече от 51 на сто от утвърдените експлоатационни ресурси на находището. В касационната жалба е налице позоваване на решения по конст. дела 11/93 г. и 17/98 г. на Конституционния съд. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, както и в частта на решението, с което не е уважено искането за сезиране на Конституционния съд, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Н. Баташки, който е представил и списък за разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба министърът на околната среда и водите чрез юриск. Данева, я оспорва с искане да се остави без уважение касационната жалба, а обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба Община Септември чрез адв. П. Иванов, я оспорва и моли да се остави в сила, като правилно обжалваното решение. Съображенията са развити в депозирания по делото писмен отговор от адв. П. Иванов. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна прокуратура в депозирано по делото писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за липса на основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна в частта за отхвърляне на жалбата за обявяване нищожността на оспореното решение на министъра на околната среда и водите, посочено по горе, а в частта, в която е отказано сезирането на Конституционния съд като недопустимо следва искането да бъде оставено без разглеждане и в тази част производството по настоящето касационно производство да бъде прекратено. Съображенията за това са следните: За да отхвърли жалбата на Варварски минерални бани ЕООД за обявяване за нищожно решение 74/29.05.2018 г. на министъра на околната среда и водите, с което на Община Септември е предоставено за срок до 01.01.2036 г. за управление и ползване на находище на минерална вода, изключителна държавна собственост - 15 от Приложение 2 на ЗВ В. [населено място], Община Септември, Област Пазарджик, вкл. водовземните съоръжения сондажи 3, 4, 5 и 6, каптиран естествен извор 1 В. и каптиран естествен извор 2 Ветрен дол, съдът е приел, че то е издадено от министъра, който е имал материалната компетентност за това. За да обоснове изводът си за липса на нищожност на решението на министъра на околната среда и водите, първостепенният съд е приел, че законът в чл. 146, т.1 АПК поставя изискване за определена форма за външно изразяване на индивидуалния административен акт и в случаите, когато тя не е спазена, ще е налице нищожност на акта. В случая обаче според съда при издаването на процесното решение на министъра на околната среда и водите е спазена посочената форма на акта съобразно изискването на чл. 146, т.1 АПК, то притежава всички реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 АПК и необходимите индивидуализиращи белези на издателя и на адресата, както и подпис на издателя. Според съда в акта са посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. Относно чл. 146, т. 3 АПК законодателят е поставил изискване нарушението да е съществено, а то според съда е такова, когато е повлияло на съдържанието му, но в процесния случай при издаване на решението са спазени административно производствените правила. По отношение на разпоредбата на параграф 133, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗВ списъкът на находищата и участъците по ал. 1 се публикува ежегодно до 31 декември на интернет страницата на министерството на околната среда и водите, а в доклад с изх. 95 00 -8041/22.12.2017 г. на МОСВ от директора на дирекция Управление на водите е приложен списък на находищата с минерални води изключителна държавна собственост, които могат безвъзмездно да се предоставят на общините за управление и ползване. Отразен е в съдебното решение редът, по който се заявява предоставянето на находище на минерална вода на съответната община чрез заявление на кмета и след решение на общински съвет на съответната община, подадено до 31 януари на годината. В процесния случай съдът е приел, че такова заявление е било подадено от кмета на Община Септември в посочения срок до министъра на околната среда и водите, както и е налице решение на Общински съвет Септември. За противоречие с материалноправни разпоредби съдът на основание чл. 146, т. 4 АПК е приел, че поражда невалидност на акта само в случаите, когато при издаването му е приложен несъществуващ или изобщо неотносим към спорното право нормативен акт, когато се установи пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма или актът е лишен изцяло от законово основание. В тази връзка в обжалваното решение е прието, че решението на министъра на околната среда и водите е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. За експлоатационният ресурс на процесното находище съдът е посочил, че е 20,10 литра в секунда , а издадените на Варварски минерални бани ЕООД и на други дружества разрешителни са за общо 7,609 л./сек. Разрешеният дебит предвид представен по делото опис на издадените разрешителни за процесното находище, като количество е по малко от законовото изискване да не са предоставени повече от 51 на сто от утвърдените експлоатационни ресурси. Въз основа на това съдът е направил извод, че към момента на издаване на процесното решение на министъра на околната среда и водите са налице изпълнени законовото условие. В пледоарията си по същество пред настоящата касационна инстанция процесуалният представител на касатора в допълнение сочи, че съществено са нарушени съдопроизводствените правила с недопускане от първоинстанционния съд По искането на Варварски минерални бани ЕООД за сезиране на Конституционния съд съдът е приел, че с процесното решение е предоставено безвъзмездно управление и ползване на находището на минерални води, т.е. собствеността на находището не е прехвърлена и не е сменена, каквито са твърденията на касатора, поради което находището си е останало изключителна държавна собственост. Въз основа на така изложените мотиви първоинстанционният съд е приел, че решението на министъра на околната среда и водите не е нищожно. Обжалваното решение е правилно постановено. С определение 10474/09.08.2018 г. по адм. дело 914082018 г. на ВАС , Трето отделение е оставена без разглеждане жалбата на "Варварски минерални бани" ЕООД срещу посоченото по -горе решение 74//29.05.2018 г.на министъра на околната среда и водите и е прекратено производството по делото. Това определение е оставено в сила с определение 14368/22.11.2018 г. по адм. дело 12035/2018 т. на петчленен състав на ВАС, Първа колегия С определение 2111/07.03.2022 г. по адм. дело 1433/2022 г. на ВАС, Трето отделение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу същото решение на министъра на околната среда и водите за прогласяване на нищожността му и отново е прекратено производството по делото. С определение 5961/16.06.2022 г. по адм. дело 3403/2022 г. на петчленен състав на ВАС, Първа колегия е отменено определението на тричленния състав на ВАС, Трето отделение и е върнато делото на тричленен състав на ВАС за извършване на последващи действия по разглеждане на жалбата. В изпълнение на посочените указания на петчленния състав на ВАС, Първа колегия е постановено и обжалваното решение на тричленен състав на ВАС, Трето отделение, предмет на касационен контрол от настоящия петчленен състав. Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че винаги липсата на материална компетентност е основание за обявяване нищожността на съответния индивидуален административен акт. Следва да се споделят изводите на съда, че на министъра на околната среда и водите е делегирана компетентност с параграф 133, ал. от ПЗР на ЗИД на ЗВ, според който посоченият министър може да предостави за безвъзмездно ползване и управление на находища на минерални води на съответната община. Условие за това е да не са предоставени концесии и разрешителни за водовземане на питейно битово водоснабдяване, водовземане за ползване на повече от 51 на сто от експлоатационните ресурси на находището. От изложеното се установява наличие на материална компетентност на министъра на околната среда и водите съобразно посочената по горе разпоредба на ПЗР на ЗИД на ЗВ, а именно параграф 133. Правилно в обжалваното решение категорично е прието, че находищата за минерални води са изключителна държавна собственост и в процесния случай не е налице прехвърляне на собствеността на находището, нито тази собственост по някакъв начин е сменена. Правилно е посочено от съда, че правото на собственост е управление, разпореждане и ползване, т.е. това са трите правомощия на правото на собственост, но както вече се посочи министърът, издал оспореното решение не се е разпоредил със собствеността на процесното находище. Именно делегирането на законовата разпоредба на ЗВ определя и материалната компетентност на министъра на околната среда и водите при определени законови условия да предоставя безвъзмездно на общини правото на управление и ползване на минерални находища. С оглед посоченото по горе в този случай не е налице нищожност на решението поради липса на материална компетентността издателя му, каквито са твърденията в касационната жалба. Правилно съдът е посочил, че разрешеният дебит на находището и неговият експлоатационен ресурс е под 51 на сто, макар, че то не е относимо към действителността на акта, а към неговата законосъобразност, но следва да се споделят изводите на решаващия съд, че въз основа на материалната компетентност на министъра на околната среда и водите е предоставено на Община Септември безвъзмездно ползване и управление до 01.01.2036 г. на находище В. . Съдът е приел, че е спазена от министъра на околната среда и водите процедурата по даване за ползване и управление на процесното находище, което обаче е относимо към законосъобразността на акта. Обосновано с разпоредбата на чл. 146, т. 2 АПК решаващият съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в изискуемата форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила чл.146, т. 3 АПК . Нарушението на административнопроизводствените правила е относимо към законосъобразността на административния акт (за законосъобразността на процесния акт тричленният съдебен състав на ВАС, Трето отделение не е бил сезиран), но то може да доведе и до нищожност, когато нарушенията в процедурата са толкова големи, че водят до липса на валидно волеизявление на административния орган, но в случая такива нарушения не са установени. Обстоятелството, че Варварски минерални бани ЕООД с молба, вх. 26 00 -1219/28.12.2017 г. за предоставяне на концесия за добив на минерална вода, но тази молба е оставена без разглеждане, поради което оплакванията в тази насока са неоснователни. Както се посочи по горе заповед РД 824/14.12.2017 г. на министъра на околната среда и водите за находище за минерална вода В. e посочено, че експлоатационният ресурс е 20,10 л./сек., а издадените разрешителни на касационния жалбоподател е за дебит общо 7,609 л./сек., което количество е по - малко от законовото изискване да не се предоставят повече от 51 на сто от утвърдените експлоатационни ресурси на находището. Правилно решаващият съд се е позовал на ТР 2/1991 г. на ОСГК на ВС, който се е произнесъл относно това кога едни административен акт е нищожен, и кога е унищожаем, а също и за разграничителният критерий между тях, което е съобразено от съда, постановил обжалваното решение. За несъответствието на параграф 133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ на чл. 18 от Конституцията макар съдът да е постановил определение от 01.11.2023 г., с което е оставил без уважение искането на жалбоподателя да се сезира Конституционния съд, в обжалваното решение също е налице произнасяне, че с процесното решение на министъра на околната среда и водите не е извършено разпореждане със собствеността на находището, а само предоставяне до 01.01.2036 г., т.е. за 25 години на Община Септември безвъзмездно да управлява и ползва същото находище. Последното като изключителна държавна собственост остава в собственост на държавата, поради което е неоснователно и искането, обективирано и в настоящата касационна жалба да се сезира Конституционния съд за несъответствие на параграф 133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ с чл. 18 във връзка с чл. 4 от Конституцията на Република България. Нещо повече, в процесния случай няма произнасяне на първоинстанционния съд за материалната законосъобразност на оспореното решение на министъра на околната среда и водите, а жалбата пред тричлeнният състав на ВАС, Трето отделение с искане само за прогласяване нищожността на процесното решение. В пледоарията си по същество пред настоящата касационна инстанция процесуалният представител на касатора в допълнение сочи, че съществено са нарушени съдопроизводствените правила с недопускане от първоинстанционния съд на техническа експертиза. Това оплакване е неоснователно, тъй като оспореното решение на министъра на околната среда и водите е само за нищожност, а не за законосъобразност на същото, поради което правилно съдът е отказал назначаването на такава експертиза. Обжалваното решение в частта, в която е отказано искането на жалбоподателя да се сезира Конституционния съд не представлява преграждащо определение по смисъла на чл. 229 АПК и като такова не подлежи на обжалване. Касационната жалба в тази й част е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящето дело в същата част следва да бъде прекратено. Предвид изхода на делото на Министерство на околната среда и водите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., а на Община Септември разноски за адвокат в размер на 1 500 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия