Решение № 9989 от 16.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15289/2013 г.

Решение № 9989 от 16.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15289/2013 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Айс Мениджмънт" ООД срещу решение № 1418 от 27.06.2013 г. постановено по адм. дело № 1222 по описа за 2012 г. на Административен съд - Бургас. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, по подробни съображения изложени в касационната жалба. Прави искане към съда решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - Кметът на община Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Айс мениджмънт" ЕООД против ревизионен акт № 41 от 24.02.2012 г., издаден от старши експерт ревизии в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" ("МПДТР") при община Бургас, потвърден с решение № 1034 от 25.04.2012 г. издадено от кмета на община Бургас и е осъдил "Айс мениджмънт" ЕООД да заплати на община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 651, 00 лв. За да постанови решението си, съдът е изложил, че "Айс мениджмънт" ЕООД е учредено с учредителен протокол от 29.11.2010 г., с едноличен собственик на капитала Стефан Бабов, който представлява и управлява посоченото търговско дружество в качеството на управител. Със заявление вх. № 70-А-379 от 02.12.2010 г. дружеството е поискало от община Бургас да му бъде издадено разрешение за поставяне на временен преместваем търговски обект - ледена пързалка с площ 300 кв. м., на площад "Тройката" пред Апелативен съд за времето от 02.12.2010 г. до 01.03.2011 г. Представена е приходна квитанция от 02.12.2010 г. за заплатена такса за разглеждане на документи по чл. 56 от ЗУТ. С протокол № 81 (т. 3.1.3) от заседание на комисията по чл. 5, ал. 3 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на община Бургас (Наредбата), проведено на 02.12.2010 г. е дадено положително становище за издаване на разрешение за разполагане на процесната ледена пързалка. По делото са представени платежни нареждания от 17.12.2010 г. и от 21.12.2010 г., както и предавателно приемателна разписка № 379 от 21.12.2010 г., от които се установява, че дружеството е закупило билети за вход с номинал 2 лева и номинал 3 лева. С приходна квитанция № 0000112346 от 10.01.2011 г. дружеството е заплатило в полза на общината разрешение за поставяне на временни съоръжения за търговия - 50, 00 лева, тротоарно право в размер на 4 500, 00 лева и такса битови отпадъци в размер на 720, 00 лева за периода "м. 02.12.-31.12./10 г. " С разрешение № СЦ зона - 000551 от 13.01.2011 г. за поставяне на преместваем обект дружеството-жалбоподател е получило разрешение за поставяне на ледената пързалка. Съдът е изложил, че със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 41 от 28.09.2011 г. на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, началникът на отдел "КРДПС" е възложил извършването на ревизия на дружеството - жалбоподател за периода 02.12.2010 г. до 02.03.2011 г. за такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение. В хода на ревизията, в отговор на искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица (ИПДПОТЛ) от дружеството е представено удостоверение за актуално състояние; счетоводна оборотна ведомост за проверявания период, както и приходна квитанция № 0000112346 от 10.01.2011 г. В отговора се е посочено, че дружеството не стопанисва дълготрайни материални активи и не е получавало разрешение за поставяне на преместваем обект № 000551 от 13.01.2011 г. В резултат на ревизията е изготвен ревизионен доклад № 41 от 28.11.2011 г., с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за плащане. От органа възложил ревизията е издадена заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) № 41 от 28.11.2011 г., с което е определено длъжностно лице - старши експерт "Ревизии" за компетентен орган по издаването на ревизионния акт. От дружеството, по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е представено възражение с вх. № 70-А-38 от 13.02.2012 г., с което е претендирано начисляване на задължения само върху 30 кв. м., както и са направени възражения по повод разрешение № СЦ зона - 000551 от 13.01.2011 г. Издаден е ревизионен акт № 41 от 24.02.2012 г., с който, на основание чл. 72 от ЗМДТ, за периода 02.12.2010 г. - 02.03.2011 г., е определен дължим размер на задължение такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение (ТППТТПУППТДП) в размер на 9 000, 00 лв. лихви към 24.02.2012 г. в размер на 1 038, 66 лв. Ревизионният акт е потвърден с решение № 1034 от 25.04.2012 г. издадено от кмета на община Бургас. При така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че са налице предпоставките за дължимост на установените с обжалвания ревизионен акт задължения за ТППТТПУППТДП. Приел е, че от приетата графологична експертиза е установено, че заявление вх. № 70-А-379/02.12.2010 г., с което дружеството е поискало от община Бургас да му бъде издадено разрешение за поставяне на временен преместваем търговски обект - ледена пързалка с площ 300 кв. м., на площад "Тройката" пред Апелативен съд за времето от 02.12.2010 г. до 01.03.2011 г., не е подписано от управителя на дружеството. Изложил е, че към момента на подаване на същото, "Айс мениджмънт" ЕООД е било в процес на учредяване и администрацията е нямало как да е проследила дали само Бабов е имал правото да представлява същото. След анализ на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 и 2 от Търговския закон и възраженията на дружеството срещу ревизионния доклад, е достигнал до извод, че дори заявлението да не е подадено лично от управителя, то е в полза на дружеството, същото не се е отказало да се възползва от него и то ангажира с правни последици именно жалбоподателя. По причина, че дружеството е било в процес на учредяване е приел, че не е налице противоречие между датата на издаването на разрешението (13.01.2011 г.) и периода, за който то е издадено. При служебна справка в Търговския регистър на Република България е установил, че документите на дружеството са обработени на 05.01.2011 г. Посочил е, че във възраженията си по ревизионния доклад дружеството е потвърдило получаването на разрешението № СЦ зона - 000551 от 13.01.2011 г., както и факта, че общинският терен му е бил предоставен. Приел, че по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е ползвал поставеното от него съоръжение, което е функционирало и поради това е налице задължение в тежест на дружеството за заплащане на всички дължими местни данъци и такси. Поради това е счел за несъстоятелно твърдението на жалбоподателя, че сумата по приходна квитанция № 0000112346 от 10.01.2011 г. е заплатена без основание от дружеството. Счел е за ирелевантни възраженията за противоречие между процесното разрешение и Наредба за преместваемите обекти за търговски и обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Бургас. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при правилно установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. При правилна преценка на доказателствата по делото съдът е стигнал до законосъобразен извод за неоснователност на подадената от дружеството жалба срещу ревизионния акт. Неоснователно се явява направеното в жалбата възражение за незаконосъобразност на решението, предвид установеното в първоинстанционното производство, че заявление вх. № 70-А-397 от 02.12.2010 г. не е подписано от Стефан Бобев - учредител на "Айс мениджмънт" ЕООД. Видно от възражението на управителя на дружеството срещу ревизионния доклад от 13.02.2012 г., същият е потвърдил, че е получил издаденото въз основа на заявлението разрешение № СЦ зона - 000551 от 13.01.2011 г. на директора на ТД "Поморие". От изложеното във възражението се установява, че разрешението е получено управителя на дружеството преди изтичане на посочения в него краен срок за поставяне на ледената пързалка - 01.03.2011 г. От Бобев посочено, че е направил запитване, във връзка с полученото разрешение, като му е било обяснено, че "в края на договорения период няма да му бъде начислявана съответната такса за ползване на целия терен, а само за 30 кв. м. търговска площ". Установява се още, че общинският терен е бил предоставен на Бобев - за монтаж на съоръженията, макар и без подписан протокол за предаване. Подаденото от управителя на дружеството възражение представлява частен свидетелстващ документ. С него се установяват неизгодни за жалбоподателя факти и то има силата на извънсъдебно признание за посочените в него обстоятелства. Поради това доказателствената стойност на документа правилно е била преценена от съда, който е взел предвид изложените във възражението обстоятелства при постановяване на решението си. Липсват данни разрешение № СЦ зона - 000551 от 13.01.2011 г. да е било обжалвано от дружеството, а в настоящето производство не може да се извършва инцидентен съдебен контрол за законосъобразността му. Поради това възраженията на жалбоподателя касаещи разрешението са ирелевантни за преценка законосъобразността на ревизионния акт. При съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът е достигнал до законосъобразен извод, че е установено, че ледената пързалка е изградена и е функционирала през посочения в разрешението период. Този факт не се оспорва от дружеството, като във възражението срещу ревизионния доклад, Бобев е потвърдил, че е ледената пързалка е била изградена със собствени средства и е била в готовност за експлоатация към месец декември 2010 г. Фактът, че същата е функционирала през посочения в разрешението период се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел, както и от закупените от дружеството билети за вход на 17.12.2010 г. и на 21.12.2010 г. В подкрепа на изводите на първоинстанционния съд за дължимост на установените с обжалвания ревизионен акт задължения е и приходна квитанция № 000011346 от 10.01.2011 г. Видно от нея, от дружеството е заплатена такса за ледена пързалка с площ 300 кв. м., площад "Тройката" за м. 02.12. - 31.12.2010 г., от които 4 500, 00 лв. - тротоарно право, 720, 00 лв. - битови отпадъци и 50, 00 лв. - разрешение за поставяне на временни съоръжения за търговия. Квитанцията е представена от "Айс мениджмънт" ЕООД в хода на ревизионното производство и не е оспорена пред първоинстанционния съд. Твърдения за неавтентичност на положения върху нея подпис на управителя на дружеството са изложени едва в писмените бележки в настоящето производство. Касационният съд не е съд по фактите и извършва преценка за правилното прилагане на материалния закон, въз основа на фактите установени в първоинстанционното производство. Поради това, по аргумент от чл. 219 и чл. 220 от АПК, представянето на писмени документи, за установяване на нови факти в касационното производство е недопустимо. Представените към касационната жалба писмени доказателства не са свързани с изложените в жалбата на дружеството касационни основания. Въпреки това по отношение на тях следва да се отбележи, че не водят до различни от установените в първоинстанционното производство правни изводи. Несъстоятелно е твърдението, че представеният в настоящето производство договор за съвместна дейност за реализация и експлоатация на открит обект "Ледена пързалка" гр. Бургас, сключен на 01.12.2010 г., между Стоян Каролев, Павлин Молдованов, "Айс мениджмънт" ЕООД и "Ивон" ООД е предоставен на касационния жалбоподател едва след депозирането на касационната жалба, при условие, че "Айс мениджмънт" ЕООД (тогава в процес на учредяване) е страна по посочения договор. Същият не е документ, който не е бил известен на страната, нито удостоверява новооткрити или новонастъпили обстоятелства, след разглеждането на делото от първоинстанционния съд. Фактура № 0000003949 от 30.12.2010 г. издадена от "Ивон" ООД за "наем на билборд за реклама на разделно сметосъбиране на обект "Ледена пързалка" - Бургас за месец декември - 2010 г. се явява неотносима към предмета на спора. Опис протокол № 3 от 01.04.2012 г., в който е посочено, че закупените от дружеството билети от ТД на НАП - Бургас са били предназначени за обект ледена пързалка, находяща се в гр. Русе е подписан единствено от неговия управител. Той удостоверява изгодни за дружеството факти и не се ползва с доказателствена стойност. Предвид изложеното правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт, с който на дружеството са определени задължения за ТППТТПУППТДП за периода 02.12.2010 г. - 02.03.2011 г. в размер на 9 000, 00 лв. ли лихви към 24.02.2012 г. в размер на 1 038, 66 лв. Размерът на таксата правилно е определен съгласно чл. 16 от Наредба от 27 март 2003 г. за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас, приета с решение на Общински съвет - гр. Бургас (протокол № 44, т. 1 от 19.03.2003 г.), в релевантната редакция и приложение № 1 от нея - Тарифа на местните такси по ЗМДТ. Взета е предвид заплатената от дружеството такса от 4 500, 00 лв. за м. 12.2010 г. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 и с чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 623, 37 лв. (шестстотин двадесет и три лева и двадесет и седем стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение