Решение № 6404 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11802/2020 г.

Решение № 6404 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11802/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от Д. А., П. П., В. П., В. К., Д. С., Д. М., В. В., Й. П., А. П., М. Г., К. Д., против решение № 4740/27.08.2020 г. по адм. д. № 2330/2020 г. на Административен съд - София-град. Излагат твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено и необоснованост. Молят решението да бъде отменено и претендират заплащането на разноски. Ответникът - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", редовно призована, представлява се от юрисконсулт Г. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима, по същество е неоснователна. При изграждане на своите правни изводи съдът е взел предвид, че преди измененията на чл. 399 КТ и чл. 625 ТЗ, въведени с ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 31.03.2018 г., Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" не е имала нормативно установени правомощия за предприемане на действия по реда на чл. 625 ТЗ и не е била сред органите, които могат да инициират производство по обявяване на търговец в несъстоятелност. Правилно съдът е приел, че в периода от 31.03.2018 г., когато е възникнало нормативното правомощие на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" до 31.07.2018 г., когато е депозирана молба по чл. 625 ТЗ, не се установяват пропуски под формата на бездействие. Отделно от това, нито в разпоредбата на чл. 625 ТЗ, нито в разпоредбата на чл. 399 КТ е посочен срок, в който ответникът по касация да е задължен да депозира молбата по чл. 625 ТЗ, след като прецени дали са налице предпоставките за това. Предвид гореизложеното считам, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по искова молба от Д. А., П. П., В. П., В. К., Д. С., Д. М., В. В., Й. П., А. П., М. Г., К. Д. срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за присъждане на обезщетение, представляващо пропуснати ползи за сумата в размер на последните 6 начислени, но неизплатени от бившия работодател на ищците "Мастър Мениджмънт България" ООД месечни трудови възнаграждения и обезщетения, които ищците не са могли да получат по реда Закона за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР на чл. 22, ал. 1 от /, поради бездействието на ответника ИА "Главна инспекция по труда" от 01.01.2015 г. до 01.08.2018 г. да поиска по реда на чл. 625 от Търговския закон откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. Съдът е отхвърлил предявените искове. Приел е, че правомощието на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" да инициира производство по несъстоятелност е въведено с изменението на чл. 625, ал. 1 от ТЗ, както и на чл. 399 от КТ с ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 31.03.2018 г. Предвид това, за периода 01.01.2015 г. – 30.03.2018 г. съдът е посочил, че не е налице незаконосъобразно поведение на ответника, свързано с липса на предприети действия да изпълни своите правомощия по чл. 625 от ТЗ. Съдът е приел за неоснователни претенциите и за периода 31.03.2018 г. - 01.08.2018 г., поради това че молбата по чл. 625 от ТЗ е депозирана от ответника на 31.07.2018 г. Решението е правилно. Въз основа на подробно изяснените факти по делото, съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материалния закон. От фактическа страна по делото е установено, че "Мастър Мениджмънт България" ООД не е изплатило на ищците дължимите месечни трудови възнаграждения за периода септември 2015 г. - януари 2016 г. включително, както и обезщетения по КТ. С молба изх. № 18007877/05.02.2018 г. до директора на СДВР е поискано съдействие за осъществяване на личен контакт с Е. П. – управител на дружеството или предоставяне на настоящ адрес на лицето. С вх. № 18021637/28.02.2018 г. при ответника била депозирана жалба от служителите на дружеството. С молба, изх. № 18018847 от 16.03.2018 г. до директора на ГРАО е изискана справка за постоянния и настоящ адрес на Е. П.. С писмо, изх. 18015927/07.03.2018 г. до директора на ТД на НАП – София е изискана справка относно числения състав на "Мастър Мениджмънт България" ООД по месеци за последните три години. Посочената справка е постъпила в дирекция "Инспекция по труда" – София на 22.03.2018 г. С изх. № 18080444/31.07.2018 г. ИА "Главна инспекция по труда" е депозирала молба в Софийския градски съд, с която на основание чл. 625 от ТЗ е поискала откриване на производство по несъстоятелност по отношение на "Мастър Мениджмънт България" ООД. С Решение № 286/12.02.2019 г., постановено по т. дело № 1645/2018 г. по описа на Софийския градски съд е обявена неплатежоспособността на дружеството, както и същото е обявено в несъстоятелност. Заявленията на ищците са останали неуважени, поради това че не са налице предпоставките на чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време. Правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 399, ал. 3 от КТ, в сила от 31.03.2018 г., Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" /ИА/ подава писмена молба съгласно чл. 625, от Търговския закон. Видно от данните по делото, на 31.07.2018 г. ИА е внесла молбата в съда за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството-работодател на ищците. В разпоредбата на чл. 399, ал. 1 КТ не е посочен срок, в който Агенцията следва да внесе молбата в съда. Самата молба следва да отговаря на изисквания, които разпоредбата на чл. 625 от ТЗ поставя. За да се поиска от съда откриване на такова производство, следва да са установени изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. Обосновани са изводите на съда, че след като правомощието на Изпълнителната агенция да подава молба по чл. 625 ТЗ е въведено с Д. в. бр. 102/2017 г., в сила от 31.03.2018 г., тя не е бездействала при упражняване на това свое задължение. На 31.07.2018 г. ИА е внесла молбата в съда за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството-работодател на ищците. С оглед на това не може да се търси отговорност от Агенцията, че до посочената дата не е действала по този правен способ. Както правилно е отбелязал съдът, законът не поставя срок за подаване на молбата от ИА до съда, поради това че изясняването на спорните факти, които трябва да бъдат отразени в тази молба изисква различен период от време за различните случаи. Освен това, към датата на подаване на молбата, са били налице предпоставките по чл. 625 ТЗ за присъждане на неизплатените трудови възнаграждения на работниците, гарантирани от специалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,