Решение № 5873 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9865/2012 г.

Решение № 5873 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9865/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Аарон Кофи Апиа, гражданин на Гана, представляван от адв. Георги Стоянов, против решение № 3243 от 18.06.2012 г. по адм. дело № 2870/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването против решение № 46/24.01.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК като се излагат доводи, че съдът, противно на събраните по делото доказателства, е кредитирал изводите на административния орган относно липсата на основание за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), представляван в съдебно заседание от юрисконсулт Кулинова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Аарон Кофи Апиа, гражданин на Гана, против решение № 46/24.01.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на административното решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход - Гана, с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е осма по ред молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на закона. По отношение приложението на чл. 9 от ЗУБ, съдът е приел, за доказано твърдението на административния орган, че липсват условия молителят да се ползва от субсидиарна закрила, тъй като не е установено наличието на реална опасност от тежки посегателства спрямо личността му в държавата на произход. Съдът е отбелязал, че в случая от наличните по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Гана поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната на произход. Изложените в този смисъл съображения на административния орган са подкрепени напълно, с оглед наличните по преписката доказателства. Твърденията на търсещия закрила, че човек никога не може да бъде сигурен, че срещу него няма да има заплахи да живота и сигурността, съдът е коментирал като бланкетни и не сочещи на съществуваща конкретна опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решението е правилно. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която следва да бъде отбелязано е осма по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на въобще на нови обстоятелства (виж чл. 13, т. 5 от ЗУБ), сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. Съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същия е законосъобразен. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,