Решение № 14606 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2888/2014 г.

Решение № 14606 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2888/2014 г., III о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 234 от 10.01.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 9997/2013 г., с което е обявена нищожността на Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/8725 от 23.08.2013 г. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Претендират се деловодни разноски. Ответникът - Мария Атанасова Неделчева от с. Есен, общ. Сунгурларе, чрез адв. Светла Гонкова-Трайкова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендират се разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е обявил за нищожно Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/8725 от 23.08.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ Земеделие. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че Мария Атанасова Неделчева е подала до Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция общо заявление за единно плащане на площ по схемите и мерките за директно подпомагане за кампания 2009 г. с уникален идентификационен номер УИН 02/160709/37798 от 13.05.2009 г. Заявено е подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за 51.83 хектара земеделска земя. По заявлението е оторизирана сума за подпомагане в размер на 8 427.84 лева, която е изцяло платена на земеделския стопанин. С акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/32360 от 27.07.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, издаден при условията на заместване от заместник изпълнителния директор на фонда, в резултат на извършени допълнителни специализирани анализи и проверки на коректността на данните относно допустимия слой на площи, подходящи за подпомагане, получената от бенефициента сума от 8 427.84 лева е определена като недължимо платена и е разпоредено нейното възстановяване. Така съставеният акт е отменен с решение № 682 от 8.05.2012 г. на Административен съд, гр. Бургас по адм. дело № 2139/2011 г., влязло в сила на 28.09.2012 г. При тези факти, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо притежава белезите на индивидуален административен акт, с който по същество се възобновява административното производство, образувано по подаденото от Мария Атанасова Неделчева общо заявление за плащания на площ за кампания 2009 г. с УИН 02/1607709/37798. Този извод е мотивиран с данните за извършено плащане на посочената в оспорения акт като недължимо платена сума в размер на 8 427.84 лева, което представлява властническо волеизявление, индивидуален административен акт, с позитивен за заявителя характер, който е влязъл в сила. На това основание съдът е разгледал предпоставките по чл. 99 и сл. от АПК за възобновяване на административното производство и от доказателствата по делото е установил, че обстоятелствата, представляващи основание за възобновяване на производство и издаване на оспореното писмо, са били известни на административния орган още към датата на издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/32360 от 27.07.2011 г., отменен с влязло в сила съдебно решение. Позовавайки се на константната съдебна практика, съдът е обосновал извод, че с издаването на административния акт, компетентността на административния орган се изчерпва, поради което и на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК този орган не може да издаде нов акт по същия въпрос, нито да го отмени или да го измени, освен в изрично предвидените от закона случаи. На това основание е приел, че възобновяването на административното производство може да се извърши при наличието на изчерпателно изброените в чл. 99 от АПК предпоставки и в сроковете по чл. 102 от АПК. Съдът е посочил, че оспореното писмо е издадено във връзка с констатиран порок при оторизиране на плащането по заявлението на Мария Неделчева за кампания 2009 г., но извън предвидените от закона преклузивни срокове. Според съда, порокът е тежък и радикален, тъй като засяга компетентността на органа да преразгледа издадения и влязъл в сила административен акт извън установената във времето възможност за това и представлява основание за прогласяване на нищожност на издадения нов административен акт. Наред с горното, съдът е приел, че актът е нищожен и поради противоречието му с влязло в сила решение № 682/8.05.2012 г. на Административен съд, гр. Бургас постановено по адм. д. № 2139/2011 г., с което е отменен АУПДВ изх. № 01-6500/32360 от 27.07.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие за възстановяване на сумата от 8 427.84 лева като недължимо платена, поради нови обстоятелства, установени в резултат на допълнителни проверки съгласно писмо вх. № 02-0409/3554 от 9.12.2010 г. В тази връзка съдът е посочил, че в постановения съдебен акт изрично е разгледан въпросът, че изплатената на Неделчева субсидия за 2009 г. не подлежи на възстановяване, тъй като земеделският производител е представил фактически точна информация, а изплащането на суми за площи, които впоследствие се е оказало, че не подлежат на подпомагане, е грешка на административния орган, за която земеделският производител не следва да носи отговорност. Според АССГ, в решаващият му състав, с така постановеното съдебно решение е приключен въпросът относно дължимостта на суми за възстановяване по заявлението на Неделчева за 2009 г. и е недопустимо пререшаването на този въпрос с последващ административен акт, но чрез механизма на санкции за бъдещ период. По тези съображения, съдът е приел, че изпълнителният директор на ДФ Земеделие не е разполагал с компетентност да пререши въпроса и е обявил атакувания административен акт за нищожен. Решението е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Установената от съда фактическа обстановка не е била спорна между страните и кореспондира с представените по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че оспореното писмо обективира властническо волеизявление на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, което притежава характеристиките на индивидуален административен акт. Съдът, в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 2 от АПК е извършил проверка за законосъобразност на оспореното пред него властническо волеизявление и правилно е разгледал и обсъдил както основанията за допустимост на административното производство по чл. 27 от АПК, така и условията за възобновяване на административното производство по чл. 99 и сл. от АПК. Съобразил е и наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е отменен административният акт, по силата на който е разпоредено възстановяване на сумата от 8 427.84 лева на същото фактическо основание. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК наличието на влязъл в сила административен акт е процесуална пречка за образуване на административно производство със същия предмет и между същите страни. В случая правилно съдът е приел, че административното производство по заявлението на Неделчева за подпомагане за кампания 2009 г. е приключило с оторизирането на субсидия, която е изплатена. Възражението в касационната жалба, че административното производство по общо заявление за плащания на площ за кампания 2009 г. с УИН 02/1607709/37798 от 13.05.2009 г., подадено от Мария Неделчева е висящо, е неоснователно. По това заявление компетентният административен орган се е произнесъл, като е оторизирал и изплатил сумата от 8 427.84 лева. Предвидената от специалния закон процедура по разглеждане на исканията за подпомагане по СЕПП не предвижда възможност първоначално да се определи една сума за плащане и впоследствие да определи нейният окончателен размер, в какъвто смисъл са доводите на касатора. При описаните факти, правилно съдът е приел, че се касае за възобновяване на административното производство по заявлението за подпомагане, подадено от Неделчева за кампания 2009 г. и е разгледал наличието на условията по чл. 99 и сл. от АПК. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му или в случаите когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. По силата на чл. 100, ал. 1 от АПК в хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК, възобновяването е допустимо и по инициатива на административния орган. Нормата на чл. 102, ал. 1 от АПК ограничава упражняването на това правомощие в рамките на тримесечен срок от влизане в сила на административния акт. В останалите случаи - възобновяването е допустимо в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. В случая, в съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел, че обстоятелствата, които са послужили за определяне на оторизираната сума като недължимо платена и представляват фактическо основание за налагане на санкция по чл. 58 от Регламент № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, са били известни на административния орган още към 27.07.2011 г., когато е издаден незаконосъобразният АУПДВ изх. № 01-6500/32360. Поради това правилна е и преценката, че към момента на издаване на оспореното уведомително писмо от 23.08.2013 г., сроковете по чл. 102 от АПК са изтекли, поради което органът, издал оспорения административен акт не разполага с компетентност да пререши въпроса по искането за подпомагане. Следва да се допълни, че налагането на санкции за бъдещ период, чрез разпореждане за изключване от подпомагане съгласно чл. 58 или чл. 60 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 може да се издаде само в рамките на производството, в което се разглежда заявлението на земеделския производител и след като е издаден отказ за отпускането на субсидия, поради свъхдеклариране на площи при разлика над 50% над декларираната и установената при проверките площ. След приключването на производството с оторизиране на плащане по заявлението и след отмяната на административния акт, по силата на който е разпоредено възстановяване на недължимо платената субсидия, е недопустимо последващо прилагане на така наречените "санкции за бъдещ период". Този извод следва от съпоставката на разпоредбите на чл. 58, чл. 60, от една страна, и чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, от друга страна. /в този смисъл решение № 12132/14.10.2014 г. на ВАС, трето отделение по адм. д. № 3113/2014 г./ Нормата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. предвижда, че при свръхдеклариране в определен процент на земеделския производител се налага санкция за бъдещ период, при което подпомагането му за следваща кампания се изключва до размер, равен на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с чл. 57 от регламента. Възстановяването на суми в случаите на недължимо плащане, какъвто е и разглежданият случай, се урежда от чл. 80 от регламента. Съгласно цитираната норма при недължимо плащане земеделският производител възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена в съответствие с § 2. Задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен път от земеделския производител. След като административното производство по заявлението за подпомагане е приключило и след като с влязло в сила съдебно решение между същите страни е прието, че отпусната по това заявление субсидия не подлежи на въстановяване при условията на чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., правилно съдът е приел, че е недопустимо издаването на последващ административен акт, в който същите суми да се третират като недължимо платени и да служат като основание за прилагане на санкции за бъдещ период, на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. По изложените съображения настоящият състав намира, че решението, с което оспореният акт е прогласен за нищожен е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответника по касация се дължат разноските за адвокатска защита пред касационната инстанция в размер на 60 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,