Решение № 4168 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 508/2013 г.

Решение № 4168 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 508/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на вътрешните работи, чрез неговия пълномощник, против решение № 15596 от 7.12.2012 г., постановено по адм. д. № 11083/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменена негова заповед рег. № К-5931 от 30.05.2012 г., с която служителят Николай Петров Петров е временно отстранен от длъжност, на основание чл. 234, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Навежда твърдения за недопустимост на съдебния акт като постановен по жалба срещу неподлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Алтернативно излага становище за неправилност на решението като постановено в нарушение на закона. Иска неговото обезсилване, респ. отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от Николай Петров Петров жалба като неоснователна. Претендират се разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът Николай Петров Петров не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Със заповед рег. № К-5931/30.05.2012 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу Николай Петров Петров за дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. със същата заповед служителят е временно отстранен от длъжност, на основание чл. 234, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Тричленният съдебен състав на Върховния административен съд е приел, че оспорената заповед е индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. По същество е заключил, че същият е незаконосъобразен, тъй като административният орган не е изложил конкретни мотиви с какво служебното положение на Петров би затруднило разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство срещу него. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че решаващият съдебен състав се е произнесъл по недопустима жалба - срещу неподлежащ на оспорване административен акт. Заповедта за отстраняване от длъжност на държавен служител при условията на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР e индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Тя изразява едностранното властническо волеизявление на органа с изпълнително- разпоредителни функции, непосредствено засяга законни права на адресата, тъй като го лишава от възможността да упражнява конституционно гарантираното му право на труд и възнаграждение. Поради това подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, независимо от акта, с който приключва дисциплинарното производство. Нормата на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР предоставя на административния орган при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки преценката за наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай. Условие за възникване на това право е срещу служителя да се образува дисциплинарно производство. В конкретния случай, с оспорената заповед е наредено образуването на дисциплинарно производство. В съответствие с доказателствата и закона тричленният съдебен състав е приел, че събраните данни не са достатъчни да обосноват упражняването от страна на органа по назначаването на предоставените му законови правомощия. В заповедта е посочено основанието за издаването - във връзка с образуването на дисциплинарно производство. Така отразеният мотив не е достатъчен, тъй като липсват конкретни съображения и доказателства по делото как със своето служебно положение дисциплинарнопривлеченото лице би затруднило разкриването на обективната истина. Както правилно е приел първоинстанционният съдебен състав, в мотивите на заповедта това обстоятелство само е декларирано, без да е мотивирано. По въпроса за липсата на необходимите доказателства и обосновка са изложени логични и последователни мотиви на съда, които настоящата инстанция възприема. Неоснователно е възражението на касатора, че в началото на дисциплинарното производство няма как да бъдат представени убедителни доказателства за фактическите действия на Петров и дисциплинарното нарушение, тъй като това не е предмет на съдебната проверка на заповедта за временно отстраняване от длъжност. Отстраняването от длъжност е винаги временно и то само по себе си не е нито дисциплинарно наказание, нито наказание по смисъла на НК. Актът по чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, като подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, следва да съдържа конкретни мотиви за това по какъв начин служителят би затруднил разкриването на обективната истина в хода дисциплинарното производство: дали разследваните деяния са свързани с упражняването на предоставените на служителя управленски правомощия или по друг начин, който би затруднил разследването. Като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и е отменил същия, първоинстанционният съдебен състав е постановил решението си в съответствие материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на правния спор, разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд,