Решение № 60209 от 14.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 757/2021 г.

Решение № 60209 от 14.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 757/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Н. Н. Н., подадена чрез защитника му адв. Н. Д., срещу въззивно решение № 260100 от 09.06.2021 г., постановено по внохд № 32/21 г. на Пловдивски апелативен съд. В жалбата се релевира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Размерът на наказанието лишаване от свобода не се оспорва, но се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението му. В подкрепа на изложената теза се изтъква чистото съдебно минало на Н., здравословното му състояние, необходимостта от полагане на труд за издръжка на родителите и семейството му. Предлага се изменение на решението на въззивната инстанция като се приложи чл. 66, ал. 1 от НК и изпълнението на наказанието лишаване от свобода се отложи за подходящ изпитателен срок. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа от адв. Д. относно посоченото касационно основание, но се настоява единствено за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода с един месец. Прокурорът от ВКП намира подадената жалба за неоснователна. Изразява становище, че наказанието е правилно определено по реда на чл. 58а, ал. 4 от НК и е справедливо като размер. Споделя и изложените аргументи от страна на въззивния съд, че с оглед тежестта и обществената опасност на осъщественото престъпление, институтът на чл. 66 от НК не следва да намери приложение. Предлага въззивният съдебен акт да се остави в сила. В последната си дума подсъдимият Н. моли да му се предостави възможност да се грижи за детето си. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 260025 от 12.11.2020 г., постановена по нохд № 1966/20 г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимия Н. Н. Н. за виновен в това, че на 14.08.2020 г. в [населено място], без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в големи размери - кокаин с общо нето тегло 148,308 гр. на стойност 51907,80 лв. поради което и на основание чл. 354а ал. 2 изр. 1 вр. с ал. 1 от НК вр. чл. 58а ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК му е наложил наказание от девет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът е зачел задържането на подсъдимия по ЗМВР и времето през което спрямо него се е изпълнявала мярка за неотклонение "домашен арест" от 18.08.2020 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се е произнесъл по отношение на веществените доказателства и възложил в тежест на подсъдимия Н. направените разноски по делото. Въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд е инициирано протест от прокурор от ОП Пловдив и по жалба на подсъдимия Н. Н. и е приключило със сега обжалваното решение № 260100 от 09.06.2021 г., постановено по внохд № 32/21 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: В жалбата е посочено единствено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 5, т. 2 от НПК. Пред касационната инстанция искането за отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода не се поддържа, а се настоява за намаляване на размера му с един месец. В самата касационна жалба е изразено съгласие с наложеното наказание от девет месеца. Настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба следва да бъде разгледана по същество, независимо, че искането за намаляване на размера на наказанието е направено след изтичане на срока за обжалване, тъй като то е в рамките на релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите по обвинението. След като е установил, че така направеното признание се подкрепя от събраните доказателства, окръжният съд е постановил осъдителна присъда по чл. 354а ал. 2 изр. 1 във вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 58а ал. 4 вр. с ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 е наложил на подсъдимия наказание от девет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. Така наложеното наказание е съобразено с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, положителни характеристични данни, трудова ангажираност, наличие на психично заболяване (рецидивиращо депресивно разстройство) и необходимост от полагане на грижи за малко дете. Наказанието е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. В случая първоинстанционният съд е взел предвид всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, определяйки размера на наказанието лишаване от свобода под минималния такъв, предвиден за престъплението. Твърдението в жалбата, че справедливостта на наказанието лишаване от свобода би била удовлетворена чрез намаляването му с един месец, очевидно не сочи на наличие на явна несправедливост. Изложените в мотивите на апелативния съд съображения за ефективно изпълнение на наказанието лишаване от свобода се споделят от касационния съд и не следва да бъдат повтаряни. Като аргументи за прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК се изтъкват смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, които вече са били взети предвид при индивидуализацията на наказанието. Тъй като искането за отлагане на изпълнението на наказанието, не се поддържа в заседанието на касационния съд, не е необходимо излагането на допълнителни аргументи. Така мотивиран, настоящият касационен съдебен състав намери подадената жалба за неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС І НО,