Решение № 5772 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1362/2013 г.

Решение № 5772 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1362/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пазарджик против решение № 643/13.12.2012 г. по адм. дело № 592/2012 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 179 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС) за 2012 г. (НРД - 2012) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Велинград" ЕООД, гр. Велинград, чрез юрисконсулт Димитров изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 643/13.12.2012 г. по адм. дело № 592/2012 г. Административен съд - Пазарджик е отменил писмена покана с изх. № 13/29-02- 887 от 16.07.2012 г. на директора на РЗОК - Пазарджик, с която е разпоредено на "МБАЛ - Велинград" ЕООД, гр. Велинград възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 345.00 лева, отчетени и заплатени по фактура № 1878/9.05.2012 г. по клинична пътека № 56 "Ритъмни и проводни нарушения" по ИЗ № 2013 на ЗЗОЛ, с период на хоспитализация от 03.50 часа до 17.00 часа на 13.04.2012 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден след неточно прилагане на материалноправни разпоредби - основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно. Обосновано съдът е приел, че оспорената заповед е издадена след спазване на административнопроизводствените правила. Спорът между страните е правен и касае прилагането на чл. 179 от НРД - 2012 г. досежно минималния болничен престой на хоспитализираното лице, с оглед завършеността на клиничната пътека, по която същото е прието в болничното заведение. По делото е установено, че Капка Василева Костова е била приета в "МБАЛ - Велинград" ЕООД, гр. Велинград по спешност в 03.50 часа на 13.04.2012 г. и изписана по нейно настояване в 17.00 часа същия ден. От приложената медицинска документация се установява, че към момента на дехоспитализирането по отношение на лицето са реализирани всички терапевтични процедури по клинична пътека № 56 "Ритъмни и проводни нарушения". Съгласно § 1 от ДР към НРД - 2012 г. "завършена клинична пътека" е налице когато са извършени основните диагностични и терапевтични процедури, заложени в нея, и е спазен задължителният минимален болничен престой. Задължителният минимален болничен престой по КП № 56 "Ритъмни и проводни нарушения" е един ден. Съгласно чл. 179 от НРД 2012 г. броят на пролежаните леглодни се изчислява, като денят на постъпване и денят на изписване се броят за един леглоден, а всеки ден между тях се брои като пролежан. В случая денят на хоспитализирането и дехоспитализирането съвпадат и при условие, че са реализирани всички диагностични и терапевтични процедури минималният болничен престой се явява изпълнен. Определянето му като срок от един ден цели да гарантира осъществяването на минимално необходимите медицински дейности и възстановяване здравето на пациента и не следва да се възприема само като времеви престой в болничното заведение. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и като съобрази заявеното от ответника по касационната жалба искане за разноски, Върховният административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,