Решение № 5951 от 6.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дан Транспорт 777 ЕООД гр. Перник чрез адвокат Д. Пеева, срещу Решение 144 от 12.08.2022 г., постановено по адм. дело 15/2022 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ Р-22001420005546-091-001/ 26.07.2021 година, издаден от Ф. Йоневска в качеството й на орган възложил ревизията и С. Копринов - главен инспектор по приходите, в качеството му на ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение 1760 от 18.11.2021 година на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София при ЦУ на НАП, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 26 864,47 лева и лихви за забава в размер на 4 398, 89 лева за данъчни периоди м.01.2019, м.03.2019, м.04.2019, м.06.2019, м.09.2019, м.12.2019, м.02.2020, м.04.2020. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващ отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни съображения, обосноваващи оплакванията, с които се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на дружеството. Претендира се присъждане на разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба Директор на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП чрез юрк. Мустафа оспорва касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на обжалване пред АС Перник е бил РА Р-22001420005546-091-001/ 26.07.2021 година, издаден от Ф. Йоневска в качеството й на орган възложил ревизията и С. Копринов - главен инспектор по приходите, в качеството му на ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение 1760 от 18.11.2021 година на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София при ЦУ на НАП, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 26 864,47 лева и лихви за забава в размер на 4 398, 89 лева за данъчни периоди м.01.2019, м.03.2019, м.04.2019, м.06.2019, м.09.2019, м.12.2019, м.02.2020, м.04.2020. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК. Относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от ВОХАРТ ЕООД с предмет, посочен във фактура 0000000199/11.03.2020 година "авансово плащане по договор " и фактура 0000000170/ 27.02.2020 година с предмет джет Скай RXP- Х-300, черен металик, с номер VIN [номер], в хода на ревизионното производство е прието, че предметът не може да се обвърже с представените договори и други фактури. За да приеме, че жалбата е неоснователна в тази си част, първоинстанционният съд е приел, че първата фактура не може да бъде обвързана с твърдяното от ревизираното лице в ревизионното производство обстоятелство, че същата се отнася към покупката на товарен автомобил Скания , във връзка с която е приложен Договор за покупко - продажба от 18.02.2020 година. В хода на съдебното производство е представен друг Договор от 11.03.2020 година, сключен между Дан Транспорт 777 ЕООД и ВОХАРТ ЕООД, с предмет доставка на двутемпературно хладилно полуремарке с хладилен агрегат. Първоинстанционният съд не е кредитирал представеното доказателство поради липсата на достоверна дата и нотариална заверка на договора. По отношение на фактура 0000000170/ 27.02.2020 година, съдът е счел, че съгласно разпоредбата на чл.70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС се посочва, че не се признава право на данъчен кредит, когато става въпрос за стока или услуга, които са предназначени за представителни или развлекателни цели, а предвид легалната дефиниция за джет, дадена в ДР на Наредба 1, той е именно такава стока, чието предназначени е за спорт, туризъм или развлечение. Относно отказан данъчен кредит по фактура, издадена от Спийд Логистик 55 с предмет аванс по договор за доставка на стоки - напитки, за установено съдът е приел, че доставката на стоки не е финализирана, като не е кредитирал представения в хода на съдебното производство Анекс от 20.04.2020 година. По отношение на фактура 00000034/02.09.2019 и фактура 00000036/18.09.2019 година първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, която посочва, че когато предмет на доставката се явява лек автомобил, не са налице условията на чл. 69 от ЗДДС, които дават възможност на данъчнозадълженото лице да приспадне данъчен кредит. Решението е неправилно. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от ВОХАРТ ЕООД и Спийд Логистик 55 , с предмет на доставката "аванси по договори", от заключението на вещото лице и представените писмени доказателства се доказва извършена последваща финализираща сделка по тях. Неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал както представения Договор от 11.03.2020 година, така и представения Анекс от 29.03.2019 г. като частни документи, съставени за целите на съдебното производство, както и заключението на вещото лице в тази му част. Следва да се посочи, че приетите по делото доказателства като частни свидетелстващи не са оспорени като неавтентични от ответната страна. Обосновано е да се приеме , че въпреки че тези доказателства са събрани в съдебното производство, те съответстват помежду си и с другите доказателства, включително заключенията по съдебната експертиза, поради което трябва да бъдат ценени като годни и относими писмени доказателства. Основателни са и оплакванията в касационната жалба за неправилност и необоснованост на извода на съда досежно доводите на жалбоподателя и твърденията на органа по приходите относно фактура 199/11.03.2020г. Правилно е посочено в касационната жалба, че нито в декларацията на управителя на дружеството от 19.01.2021 г. в ревизионното производство, нито в жалбата пред горестоящия административен орган, в писмената защита, в други книжа или в открито съдебно заседание жалбоподателят е твърдял, че фактура 199/11.03.2020г. е свързана по някакъв начин с фактура 118/06.02.2020 г. или фактура 486/28.02.2020 г. Авансовото плащане по фактура 199/11.03.2020 г. е на самостоятелно правно основание и не е обвързано със сделката по горецитираните фактури. В този смисъл неправилно е посоченото в Решение 1760/18.11.2021г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика гр.София при ЦУ на НАП, а именно че: В писмените обяснения управителя на ревизираното дружество заявява, фактура с 199/11.03.2020г., издадена от ВОХАРТ ЕООД е във връзка с покупката на товарен автомобил Skania R450 (4x2SZM), с рама YS2R4X20005439045. Невярността на това твърдение, възприето и от съда, е довело да постановяване на необоснован краен акт. По отношение закупуването от дружеството на лек автомобил Ауди А6 Авант 3.0 TDI принципно правилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, съгласно която, когато предмет на доставката се явява лек автомобил, то относно нея не са налице условията на чл. 69 от ЗДДС, които дават възможност на данъчнозадълженото лице да приспадне данъчен кредит. В случая обаче неправилно не е обсъдено и приложено изключението на чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС, като представения още в ревизионното производство договор за наем с Екто комерс ЕООД е приет за фиктивен. Доказано е още в ревизионното производство, че от страна на другата страна - наемателя на автомобила договора за наем е потвърден, като той също от своя страна е представил обяснителна записка, договора от 13.03.2020 г., фактура 2000000001/01.04.2020 г., бордеро за банково плащане, както и приемо- предавателни прогоколи за предоставянето и връщането на транспортното средство, свидетелство за правоуправление на управителя на наемателя. Предвид описаните като представени още в ревизионния доклад изброени доказателства, настоящата инстанция не споделя изводите на приходните органи в ревизионния акт и Решението на директора на Дирекция ОДОП за фиктивност на договора за наем. Доказателствата за многократно движение на пътното превозно средство по републиканската пътна мрежа не противоречат от друга страна и на твърдението, че със същото се извършват транспортни услуги и че автомобила се отдава под наем. Основателни са и оплакванията на касатора по отношение на закупения джет Скай RXP- Х-300 с номер VIN [номер]. Безспорно е установено и описано в ревизионния доклад, че дейността на дружеството е свързана с международен транспорт, както и с покупко - продажба и отдаване под наем на различни видове МПС. Основателно е и оплакването, че джета е закупен с цел препродажба, при положение, че е безспорно е установено по делото, че същият е наличен в счетоводните регистри по счетоводна сметка 304/5 Стоки за продажба към 30.04.2020 г. Пререгистрацията на стоката в съответната морска администрация, което задължение съгласно договора купувачът не е изпълнил, в случая не касае правото на данъчен кредит. Неоснователно е и приетото от първоинстанционния съд за първи път в обжалвания съдебен акт, че процесния джет е предназначен за представителни или развлекателни цели, като не е съобразил дефиницията за последните, дадена в чл. 62, ал. 1 ППЗДДС - посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. Такива доводи и установявания няма направени в ревизионното производство от страна на приходните органи. При този изход на спора и предвид изричната претенция на ответника по касация, ТД на НАП следва да заплати на Дан Транспорт 777 ЕООД с [ЕИК] сумата от 7 145,42 лв. разноски за двете касационни инстанции съгласно приложените списъци за разноски и доказателствата към тях. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение,