Решение № 105 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5851/2007 г.

Решение № 105 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5851/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.). Д. И. Б. е подала касационна жалба срещу решение № 173 от 20.04.2007 г. по гр.д. № 55 от 2007 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Д. И. Б. против М. Г. Б. и А. Я. Б. за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на договора за гледане и издръжка, сключен с н.а. № 54, т. 54, н.д. № 1* от 1993 г. за 1/4 ид.ч. от прехвърления имот. Подържа отмяна на решението и произнасяне по същество като желае да се уважи предявеният иск за разваляне на договора изцяло. Инвокира оплаквания за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон и необоснованост. Ответниците М. Г. Б. и А. Я. Б. не са взели становище по жалбата по реда на чл. 218г ГПК (отм.), но в съдебно заседания я оспорват и правят искане за разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 283 ГПК, който е започнал да тече на 5.06.2007 г. и е изтекъл на 5.07.2007 г., а жалбата е подадена на 28.06.2007 г.с вх. № 3* същата дата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Софийския апелативен съд е развалил, сключеният договор за гледане и издръжка между касаторката Д. И. Б. и нейния покоен съпруг Г, поч. на 2.04.1997 г./у-ние за наследници № от 18.04.1997 г. / като прехвърлители и техния син М. Г. Б. -като приобретател на апартамент, представляващ тяхна имуществена общност, находящ се в гр. С., ул. В. А. № 1* със застроена площ от 88,69 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, входно антре, две черни антрета, баня, тоалет, ведно с 11,6 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 317 кв. м., съставляващо парцел **** от кв.552 по плана на гр. С., м. "Ц" срещу задължението му да ги гледа и издържа до края на живота им. Към датата на сключването на договора М. Г. Б. е бил в брак със втората ответница А. Я. Б., който е прекратен на 11.08.1999 г. с решение по гр.д. № 3* от 1998 г. СРС, 83 бр. състав. По делото са разпитани свидетели, които са установили, че ответниците не са изпълнили поетите задължения по договора, поради което същия е развален до размера на 3/4 ид.ч. от имота, т.е. толкова идеални части колкото би притежавала Д. Б. след смъртта на мъжа си като дял от прекратената имуществена общност и частта от наследствената си квота. Ответника М. Б. е наследник на другата 1/4 ид.ч. и за неговата част иска е приет за неоснователен. В тази насока настоящия състав споделя аргумента на Софийския апелативен съд, че основателността на иска е обусловена от активната материално правна легитимация на ищцата, която може да претендира само свои права, а не и тези на нейният син, който има процесуалното качество на ответник. Наведените доводи, че имота е прехвърлен по време на фактическата раздяла на ответниците не касаят настоящето производство поради което съдът не ги обсъжда. С оглед изхода от делото касаторката дължи на А. Я. Б. направените разноски за тази инстанция, които са в размер на 600 лв. и са документирани с договор за правна защита и съдействие с. А, № 0* от 2009 г. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.