Решение № 12698 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11465/2015 г.

Решение № 12698 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11465/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. И. С. от гр. Т., срещу Решение № 59 от 20.08.2015 г., постановено по адм. дело № 40/2015 г. от Административен съд Т. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира разноски. Ответната страна - О. Т., чрез ВрИД кмет Д. Д., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. В тази връзка моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от А. И. С. срещу О. Т., с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати имуществени вреди, претърпени вследствие отмяната на незаконосъобразен административен акт, в размер на 353.77 лв. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че сумата от 353. 77 лв. представлява заплатена такса за предучилищна подготовка на детето Р. А. И. за периода от месец септември 2011 г. до месец май 2013 г., дължима на осн. чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне на местните такси и услуги на територията на община Т. Посоченият текст е отменен, като незаконосъобразен, с Решение № 98 от 09.01.2013 г. на Административен съд Т., постановено по адм. дело № 191/2012 г., потвърдено с Решение № 17209 от 19.12.2013 г. на Върховния административен съд постановено по адм. дело № 2441/2013 г. Въз основа на тази отмяна ищецът претендира платената такса като имуществена вреда, ведно със законната лихва върху тази сума. За да отхвърли иска решаващият съд е приел, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, какъвто в случая е сочената наредба, няма обратно действие. С него не се премахват породените от акта правни последици от датата на неговото издаване, а от деня, следващ влизането в сила на съдебния акт за неговата отмяна (т. е. за в бъдеще). Това е така, тъй като съдебното решение има действие само занапред съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК. Затова и подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение за отмяната му в сила, което по силата на чл. 194 от АПК е денят на обнародването му. Решението е валидно, допустимо и правилно и ще следва да бъде оставено в сила. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. За да възникне отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо наличието на всички, законовоизискуеми предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие; 2. Този акт, действие/бездействие да е на административен орган или длъжностни лица; 3. Актът, действието/бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. Да са настъпили конкретно посочени от ищеца вреди; 5. Да е налице пряка причинна връзка между акта, действието/бездействието и вредите. Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди. В настоящия случай се претендира обезщетение за имуществени вреди причинени от действието на отменен по установения ред, незаконосъобразен нормативен акт. Съдебното решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. Правилни са изводите на съда, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК и за разлика от действието на отмяната на индивидуален и общ административен акт, подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на влизане на съдебното решение за отмяната му в сила, а видно от чл. 194 от АПК, съдебното решение, с което се отменя нормативен административен акт, влиза в сила от деня на обнародването му. До отмяната на нормативния административен акт той е пораждал права и задължения и съществуването на тези права и задължения с отмяната на нормативния акт не се засягат. Не се спори по делото, че отменената разпоредба на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за местните такси и услуги на община Т., е обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение. Съдебното решение има действие само занапред, поради което правилно съдът е приел, че претенцията на ищеца за период от месец септември 2011 г. до месец май 2013 г., т. е. за период преди прогласяване на правната норма от Наредбата за нищожна, е неоснователна. Изводът на съда е подкрепен от Т. Р. № 2 от 27.06.2016 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2015 г., с което приема, че вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С това тълкувателно решение е преодоляна противоречивата съдебна практика на съдилищата и същото е задължително за тях. По тази причина са неоснователни възраженията в касационната жалба, че вреди причинени от прилагането на нищожен административен акт се дължат от причиняването им, а не от влизане в сила на съдебното решение за обявяване нищожността на акта, както е приел решаващия съд. С оглед изходът на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски пред настоящата инстанция не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение