Определение по допустимост от 19.09.2000 г. на КС по к. д. № 12/2000 г.

Делото е образувано на 14 юли 2000 г. по искане на 50 народни представители от XXXVIII Народно събрание. В искането се поддържа, че разпоредбите на § 4, 6 и 11 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИДНК - обн. ДВ, бр. 51 от 2000 г.) са "противоконституционни и несъответстващи с международните договори". В мотивите на искането се привеждат аргументи за противоконституционност на всички оспорени разпоредби. Аргументи за несъответствие с международни договори, по които България е страна, са изложени само за § 4 и 6 ЗИДНК. Подателите на искането не сочат с кои международни договори е в несъответствие § 11 ЗИДНК. Няма и аргументи в тази насока. Ето защо съдът приема, че искането за проверка по чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията е само за § 4 и 6 ЗИДНК. Твърдяното несъответствие се отнася до Европейската харта за местното самоуправление (ДВ, бр. 46 от 2000 г.) и до Конвенция № 95 за закрилата на работната заплата, 1949 г. (ДВ, бр. 37 от 1997 г.). Съдът намира, че искането отговаря на конституционните изисквания и е допустимо за разглеждане по същество. Следва да бъдат конституирани като заинтересувани страни Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието, Сдружението на общините, Съюзът на работодателите в България и Националният осигурителен институт и да им се предостави възможност за представяне на становища по делото. Въз основа на изложеното и на чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията съдът