Решение № 3015 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14164/2019 г.

Решение № 3015 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14164/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса-Бургас (РЗОК-Бургас), чрез старши юрисконсулт М. Георгиев, срещу Решение № 578 от 03.10.2019 г., постановено по административно дело № 577/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена Заповед № РД-25-556/09.04.2019 год. на Директора на РЗОК–Бургас, с която на "Многопрофилна болница за активно лечение- Бургасмед" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. "Нешо Чипев" № 1, представлявано от изпълнителния директор д-р С. Апостолов, са наложени три санкции "финансова неустойка" от по 200 (двеста) лева всяка, в общ размер на 600.00 (шестстотин) лева и е осъдена НЗОК да заплати на "Многопрофилна болница за активно лечение- Бургасмед" ЕООД сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща извършени разноски по делото. Касаторът поддържа становище, че решението е необосновано и неправилно, постановено при касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

По изложени в жалбата подробни съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде оставена в сила отменената от съда заповед, като претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Имплицитно са изложени и съображения за недопустимост на първоинстанционното решение в частта му, с която съдът е отменил точка първа и точка втора от заповедта за налагане на санкции-касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК.

Ответникът по касация- "Многопрофилна болница за активно лечение - Бургасмед" ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат П. Шивачева, в писмен отговор изразява становище за правилност на първоинстанционния съдебен акт и неоснователност на касационната жалба, поради което моли тя да бъде оставена без уважение, а решението на съда да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като претендира и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК и извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд-Пазарджик, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за основателна, а обжалваното решение за частично недопустимо.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка по делото:

Със Заповед № РД-25-1260 от 28.08.2018 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса- гр. Бургас, е наредено да бъде извършена проверка на "Многопрофилна болница за активно лечение- Бургасмед" ЕООД относно контрол за спазване изискванията на НРД за МД за 2018 г. по изпълнение на дейността по КП № 7, 8, 9, 20 и 26 за 2018 г. и контрол на медицинската документация и присъствието на пациентите по време на хоспитализацията им в лечебното заведение, във връзка с Индивидуален договор № 021372 от 17.05.2018 г. за БП по КП, Индивидуален договор № 021710 от 17.05.2018 г. за БП по АПр и Индивидуален договор № 02/1917 от 17.05.2018 г. за БП по КПр. По делото е представен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 021372 от 17.05.2018 г., сключен между НЗОК и "Многопрофилна болница за активно лечение-Бургасмед" ЕООД, Пещера, по силата на който дружеството, като изпълнител се е задължило да оказва медицинска помощ на здравноосигурени лица по клинични пътеки, включително в отделение "Неврология" с разкрити 22 бр. легла.

В хода на проверката по реда на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО е съставен Протокол № 1081 от 28.08.2018 г., в който е удостоверено, че проверяващият екип е констатирал следните нарушения:

1. По КП 26 "Диагностика и лечение на нестабилна форма на ангина пекторис с интервенционално лечение", относно История на заболяването № 3571/2018 г. на пациента М. Ненчева и № 3197 на пациента Ш. Апти, е предписан лекарствен продукт "Фраксипарин", който влиза в цената на клиничната пътека и не се заплаща от пациента. При проверка в болничната аптека е установено, че лекарството "Фраксипарин" не е изписано от аптеката и съответно не е доставено за лечението на посочените пациенти;

1. В отделение по "Нервни болести" на 05.09.2018 г. са хоспитализирани 26 пациента

От страна на дружеството, в срока и по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, е подадено Възражение, вх. № 29-02-644 от 17.09.2018 г. в което е оспорена констатацията относно превишаване на капацитета на брой легла в отделение "Нервни болести" при хоспитализацията на пациенти на 05.09.2018 г. Във връзка с дадените пояснения е представена Заповед № 180 от 03.09.2018 г. на управителя на дружеството, с която е разпоредено, поради възникнала нужда на отделението от по-голям брой легла, от отделенията по "Неврохирургия", "Ортопедия" и "Гръдна хирургия" в отделение "Нервни болести" да преминат на функционален принцип общо 4 бр. легла.

По делото спор между страните не се формира по отношение на факта, че въпросът не е бил разгледан от арбитражна комисия по реда и при условията на чл. 75 от ЗЗО. Относно резултатите от извършената проверка на лечебното заведение за болнична помощ е изготвена докладна записка от началник отдел "Договаряне, контрол и информационно обслужване на дейността", в който са обобщени направените констатации. Относно постъпилото възражение от дружеството е посочено, че е бил насрочен арбитраж, на който не са се явили представители на Българския лекарски съюз. В тази насока по делото са представени 4 броя писма:

1. Писмо, изх. № 62-01-51 от 16.10.2018 г. от директора на РЗОК-гр. Бургас до председателя на РК на БЛС- гр. Бургас, с което е изискано да бъдат посочени в писмен вид допълнителен брой представители в арбитражните комисии от РК на БЛС - гр. Бургас, за да се допълнят заповедите за определяне съставите на арбитражните комисии;

1. Писмо, изх. № 62-01-54 от 29.10.2018 г. от директора на РЗОК-гр. Бургас до председателя на РК на БЛС-гр. Бургас, текстът на което е идентичен с този на горецитираното писмо, като е добавена молба в допълнително посочените представители на РК на БЛС-гр. Бургас да фигурират и лекари с придобита специалност "Педиатрия".

1. Писмо, изх. № 62-01-61 от 06.12.2018 г. на директора на РЗОК-гр. Бургас до председателя на РК на БЛС-гр. Бургас с текст, аналогичен на предходните две писма и искане от РК на БЛС-гр. Бургас да се посочат допълнителен брой членове за участие в арбитражните комисии;

1. Писмо от 25.01.2019 г. на председателя на Районна колегия-гр. Бургас на Българския лекарски съюз до директора на РЗОК-гр. Бургас, в което е заявено, че поради претоварения график няма желаещи да вземат участие в арбитражната комисия.

След проведената кореспонденция е издадена процесната Заповед за налагане на санкции № РД-25-556 от 09.04.2019 г. на д-р Х. Добрев - директор на РЗОК - гр. Бургас с която на "Многопрофилна болница за активно лечение- Бургасмед" ЕООД, за нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 и чл. 30, т. 1 и т. 5 от Националния рамков договор за медицински дейности 2018 г. и по чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО и чл. 275, ал. 1, т. 4 от Националния рамков договор за медицински дейности 2018 г., на основание чл. 400, ал. 3 от НРД за МД 2018 г., са наложени три санкции от по 200, 00 /двеста/лв. за всяко нарушение.

За да уважи сезиралата го жалба срещу процесната заповед Административен съд - Пазарджик е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на санкции е издадена без надлежно произнасяне на арбитражна комисия по подадено по реда и при условията на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО писмено становище, в което на основание чл. 75, ал. 1 от ЗЗО, лицето, обект на проверка, е възразило против констатациите на контролния орган, което обуславя процесуалната незаконосъобразност на издадената заповед. Съдът е приел, че въпреки проведената между директора на РЗОК-гр. Бургас и председателя на РК на БЛС – Бургас кореспонденция, в производството не са посочени и представени доказателства за предприемане на конкретни действия по сформиране на арбитражна комисия. Според съда горецитираните 3 бр. писма от директора на РЗОК-гр. Бургас до председателя на РК на БЛС – Бургас нямат характера на писмена покана по смисъла на чл. 75 от Закона за здравното осигуряване и не могат да обосноват извод за спазване на императивното изискване на чл. 75, ал. 5 от ЗЗО. Прието е, че е налице бездействие от страна на административния орган, на когото са възложени действията по сформирането на арбитражната комисия. От друга страна, съдът е цитирал разпоредбите на чл. 76, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗО, изброяващи изчерпателно хипотезите, при които административният орган може да наложи санкция без решение на арбитражната комисия, като е счел, че нито една от трите не е налице в конкретния случай.

Подложеното на касация съдебно решение е недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК, в частта му, с която съдът е отменил т. 1 и т. 2 от заповедта за налагане на санкции, като в това отношение наведените доводи от касатора за произнасяне на първоинстанционния съд извън предмета на подадената до него жалба са основателни. При извършен цялостен анализ на събраните по делото доказателства настоящият касационен състав счита за безспорно установено, че в подадената пред Административен съд-Пазарджик жалба дружеството е направило искане за отмяна единствено на т. 3 от обжалвания административен акт -Заповед за налагане на санкции № РД-25-556 от 09.04.2019 г. на директора на РЗОК - гр. Бургас.

Основателно е възражението на касатора, че административният съд се е произнесъл извън предмета на жалбата, като е отменил обжалвания административен акт в частта, която не е предмет на спор при разглеждане на делото. Първоинстанционният съд се е произнесъл "свръхпетитум", тъй като не се е ограничил в произнасянето си само единствено по наведените в началната жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение- Бургасмед" ЕООД – гр. Пещера оплаквания и искане за отмяна на обжалвания административен акт в частта му по т. 3, а изцяло е отменил акта. В гореизложения смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд, изложена в Решение № 7344 от 04.06.2018 г. по адм. д. № 12913 от 2017 г. на ВАС, шесто отделение, Решение № 9001 от 02.07.2018 г. по адм. д. № 8270 от 2017 г. на ВАС. В частта, с която са отменени т. 1 и т. 2 от решението, същото подлежи на обезсилване, а производството по делото- на прекратяване.

В останалата си част проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо, То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението на Административен съд-Пазарджик в допустимата му част обаче е неправилно.

С извършените през 2018 г. изменения на приложимата към конкретния случай нормативна уредба са създадени нови ал. 6 на чл. 75 и ал. 3 и ал. 4 на чл. 76 от Закона за здравното осигуряване. Съдържанието на посочените разпоредби е възпроизведено в новоприетите чл. 409, ал. 3 и чл. 418, ал. 5 и изменената ал. 3 от същия член на НРД за МД за 2018 г. В чл. 409, ал. 3 (в сила от 01.01.2019 г.) е предвидено, че арбитражът не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на чл. 75, ал. 5 от ЗЗО в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. Аналогична като текст, в този случай, е разпоредбата на чл. 75, ал. 6 от ЗЗО. Според сочената норма на чл. 75, ал. 5 от ЗЗО, създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17.

В чл. 76, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗО, респ. чл. 418, ал. 3 и ал. 5 от НРД за МД за 2018 г., са изброени изчерпателно хипотезите, при които административният орган може да наложи санкция на съответното болнично заведение без решение на арбитражната комисия: 1/арбитражната комисия не се е произнесла с решение в срока по чл. 75, ал. 7 от ЗЗО; 2 когато е налице равен брой гласове, поради което липсва прието решение и 3 в случай, че съответните районни колегии на съсловните организации не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 от ЗЗО за създаване на арбитражна комисия.

В случая директорът на РЗОК-Бургас не е бездействал, а е поискал от регионалната колегия на БЛС посочване на представители, които да бъдат включени в състава на арбитражните комисии. Въпреки отправените покани, регионалната колегия на съсловната организация не е посочила свои представители за включване в арбитражните комисии. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че с писмо, изх. № 5/25.01.2019 г. на Българския лекарски съюз до директора на РЗОК- Бургас, председателят е посочил, че поради претоварения график на лекарите, същите нямат възможност да вземат участие в арбитражната комисия. Видно от определителния член, сочещ конкретна комисия и от цитираното писмо, изх. № 62-01-6/24.01.2019 г. на директора на РЗОК- Бургас/ макар и непредставено по делото/, не оставя съмнение факта, че става въпрос за редовна писмена покана по смисъла на чл. 75, ал. 6 от ЗЗО. Поради това и в съответствие с нормата на чл. 76, ал. 4 от ЗЗО, директорът на РЗОК е постановил оспорената в производството мотивирана заповед за налагане на санкции.

Предвид горното, настоящия съдебен състав приема, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които да са ограничили правата на дружеството и които да обосновават незаконосъобразност на заповедта на собствено основание.

Следва да се има предвид, че на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Санкционираният изпълнител на медицинска помощ не е установил благоприятните за него факти и не е оборил чрез насрещно доказване фактическите констатации на проверяващия орган. На база събраните в производството доказателства, първоинстанционният съд неправилно е приел в оспореното решение, че в конретния случай липсата на арбитражна комисия и непроизнасянето по депозираното писмено възражение от "Многопрофилна болница за активно лечение - Бургасмед" ЕООД, съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените.

Като е отменил Заповед № РД-25-556/09.04.2019 г. на Директора на РЗОК - Бургас в частта по точка 3, като незаконосъобразна, Административен съд - Пазарджик не е преценил вярно фактите по спора и не е приложил точно материалния закон, поради което решението в тази част следва да бъде отменено, а жалбата- отхвърлена.

При този изход на спора, основателна се явява акцесорната претенция на касатора за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за производството пред касационната инстанция. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразена с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния му представител, както и 200 лева платена държавна такса, или общо 300 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,