Решение № 327 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 42/2008 г.

Решение № 327 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 42/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на В. К. М. от гр. С. срещу решение № 190 от 20.07.2007 год. по гр. д. № 2403/2006 год. на Софийски апелативен съд, I с-в. В жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът И. С. Л. оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийски апелативен съд е оставил в сила решението по гр. д. № 4478/2003 год. на Софийски градски съд, с което е отхвърлил предявените от В. К. М. срещу Т. Т. Г., починала в хода на производството и заместена от наследника й И. С. Л., искове с правно основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 23 СК и чл. 108 ЗС за прогласяване нищожността на договора за продажба между С като продавач и Т. Т. Г. като купувач на апартамент № 8 в бл. 7 ж. к. "Д", гр. С., с нот. акт № *, и за ревандикация на същия имот. Въззивният съд е приел че В. М. и С. Л. са сключили граждански брак през 1986 г., който е прекратен със смъртта на съпруга на 31.05.1996 год. Славчо Л. е притежавал в индивидуална собственост от преди брака процесния недвижим имот. На 29.07.1992 год. с договор за продажба с нот. акт № * е прехвърлил собствеността върху имота на майка си Т срещу цена 100 000 лв. В нот. акт е посочено, че при сключване на договора е представена декларация - съгласие на съпругата на продавача с рег. № 11975/92 год. Декларацията с нотариално удостоверяване на подписа на В. М. е представена по делото в заверено ксерокопие и с нея тя е декларирала, че в съответствие с изискванията на СК дава съгласие съпругът й С. Л. да продаде личния си апартамент /процесния/, който представлява семейно жилище. Ищцата е оспорила автентичността на декларацията, но оспорването не е доказано по категоричен начин. Затова съдът е приел, че декларацията изхожда от нея. По спорния въпрос дали апартаментът е бил семейно жилище съдът въз основа на гласните и писмените доказателства е приел, че не е имал такъв статут. Затова съгласие на съпруга - несобственик не е необходимо за валидността на сделката. А дори и да се приеме, че е бил семейно жилище, продажбата не е нищожна поради нарушение на чл. 23 СК, тъй като е извършена със съгласието на съпругата - несобственик, изразено с декларацията, чиято автентичност не е оборена. Поради липсата на материалноправна легитимация на ищцата ревандикационният иск е неоснователен. Жалбата е неоснователна. Първият иск е за нищожност на договора за продажба с нот. акт № * поради нарушение на чл. 23 СК (отм.), а не като привиден. Затова доводите за симулативна продажба в касационната жалба не следва да се обсъждат. Изводът на въззивния съд, че апартаментът, лична собственост на покойния съпруг на касаторката като придобит от него преди брака, не е бил семейно жилище към момента на сделката е в съответствие с доказателствата. Правилно съдът е кредитирал показанията на свид. Алексова, Х. и Й., от които е установено, че семейството е живяло в апартамент в бл. 19 в ж. к. "Д", а не в процесния в бл. 7. Тези свидетели имат трайни и непосредствени впечатления за обстоятелствата, релевантни за спорния въпрос, относно които кореспондират както помежду им, така и с множеството писмени доказателства относно местоживеенето на семейството. Докато свид. Г* и П. не са имали чести контакти със семейството и техните показания за местоживеенето му - в процесния апартамент, са изолирани и се опровергават от писмените доказателства. При положение, че процесният имот не е бил семейно жилище на касаторката и покойния й съпруг, разпоредбата на чл. 23 СК /отменен/ е неприложима. Фактът на съществуване на декларация, дори и да е неистинска, не може да обуслови извод, че апартамент № 8 е бил семейното жилище. Нотариусът може да изисква такъв документ във всеки случай, когато предмет на разпореждането на съпруга - собственик е имот - апартамент или къща, който би могъл да служи за семейно жилище, но от това не следва непременно, че имотът е бил ползван за задоволяване битовите нужди на семейството, за което обстоятелство в нотариалното производство не се събират доказателства. Въззивният съд правилно е отхвърлил иска за установяване нищожност на договора за продажба поради нарушение на чл. 23 СК (отм.). С оглед изхода по този обуславящ иск правилно е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на спорния имот, от което следва неоснователността на ревандикационния иск. По изложените съображения жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.