Решение № 14672 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11237/2011 г.

Решение № 14672 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11237/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни чрез нейния процесуален представител срещу решение № 9400/27.06.2011 г. по адм. № 12285/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Специализирана болница за активно лечение "Свети Лазар" ООД чрез своя пълномощник намира касационната жалба за основателна. Ответниците Тал Телдман и Лирон Ор чрез своя пълномощник считат касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Тал Фелдман, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетния Йонатан Ор и Лирон Ор, действащ като законен представител на малолетния Йонатан Ор, и двамата граждани на Израел, чрез процесуалния им представител, против решение № 7454/7.07.2010 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). С това решение комисията е оставила без уважение жалбата им срещу Специализирана болница за активно лечение "Свети Лазар" ООД. Оплакването на жалбоподателите пред административния орган е срещу отказа на Болницата да им предостави медицинска документация по време на раждането на сина им и престоя им там. Административният орган е приел, че писмата - отговор на болницата като администратор на лични данни, съдържащи нежелание да предостави достъп на жалбоподателите до техни лични данни (медицинска документация) по същество не могат да се възприемат като отказ. Според КЗЛД това е така поради липсата на валидно заявление от жалбоподателите. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорения отказ на КЗЛД и е върнал преписката за ново произнасяне. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Болницата е администратор на лични данни и е постановила два изрични отказа спрямо жалбоподателите на датите 2.04.2009 и 6.11.2009 г. Недопустимо е, според съда, след изрични откази за предоставяне, да се обяснява това поведение като се твърди, че извършеното е поради липса на редовно искане. Постъпилото при администратора искане може да бъде редовно (валидно) или не. Фактът, че на искането е отказано на два пъти сочи, че администраторът го е приел като редовно и валидно, но неоснователно. Ако то е възприето като нередовно, следва реакцията да съответства на това му качество - да се поиска отстраняването на констатираната нередовност и да бъде то разгледано по същество. Липсата на указания за отстраняване на нередовността и отказът да се удовлетвори, съставлява нарушение на правата на жалбоподателите по смисъла на чл. 26 и сл. от ЗЗЛД. Като е приела обратното, КЗЛД е постановила един административен акт в противоречие с материалния закон. Според решаващия съд жалбата е допустима при наличие на правен интерес, тъй като тяхното искане е удовлетворено на 8.09.2010 г., докато първото им такова е постъпило в болницата на 31.03.2009 г. по електронната поща. За периода 31.03.2009 - 8.09.2010 г. искането за предоставяне на копие от медицинската документация не е било удовлетворено, което обуславя и правния им интерес от обжалване на решението на КЗЛД. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: В случая удовлетворяването на искането е след постановяване на административния акт от административния орган в лицето на КЗЛД, като позоваването на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК в касационната жалба е неоснователно. Материалната законосъобразност на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени като основания за издаването му. От значение за законосъобразността на акта могат да бъдат само тези последващи факти, които променят съществуващото правно положение към момента на постановяване на акта. В случая новите факти - по-късното удовлетворяване на искането- не може да промени с обратна сила възникналите вече правни последици-отказ за предоставянето на достъп до лични данни. Поради това това обстоятелство е без значение за законосъобразността на оспореното нарушаване на правата на жалбоподателите по Закона за защита на личните данни, както и за законосъобразността на обжалваното решение на КЗЛД. Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено след преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Направените по делото от съда фактически констатации се подкрепят от обсъдените по делото доказателства. Спрямо установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за материална незаконосъобразност на решението на Комисията се споделя и от касационната инстанция. Налице е отказ на администратора на лични данни в лицето на Специализирана болница за активно лечение "Свети Лазар" ООД, мотивиран с необходимостта от становище на Министерство на здравеопазването, тоест налице е изразена воля по основателността на подаденото заявление за предоставяне на лични данни в хипотезата на неоснователност, а не на недопустимост на заявлението поради нередовност. При нередовност на заявление администраторът на лични данни не следва да се произнася, ако счете заявлението за невалидно. Произнасянето по основателността му в хипотезата на отказ сочи на отказан достъп от администратора на лични данни, който е годен да бъде обжалван пред административния орган - КЗЛД. Последният пък, като е приел решение, с което не е установил консумирано от администратора на лични данни нарушение спрямо жалбоподателите, неправилно е приложил материалноправната норма досежно релевантните и установени факти. В случая тези факти са осъществени, поради което за административния орган не е имало основание за издаде акт със съдържание като оспорения. Като е отменил актът на административния орган, решаващият съд е постановил законосъобразно решение. Спрямо него не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяната и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, втора колегия,