Решение № 12378 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9273/2018 г.

Решение № 12378 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9273/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ж. Д. от [населено място], против решение № 6402 от 16.05.2018 г., постановено по адм. дело № 1334/2018 г. на Върховен административен съд, трето отделение. В касационната жалба отново са наведени твърдения, че е владелец на имота, тъй като го владее на правно основание - предадено владение по силата на предварителния договор за продажба от 24.02.1994 г. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министър на отбраната, редовно призован, представлява се от Ц. В. заемаща длъжността главен експерт в министерство на отбраната, с юридическо образование и правоспособност. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е била заповед ЗС-341/12.12.2017 г. на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 80 а от Закона за държавната собственост, с която е наредено изземване от фактическата власт на жалбоподателя, която се осъществява без правно основание на недвижим имот - частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната и находящ се в [населено място], район "[район]", [жк], [жилищен адрес] предоставен в управление на Министерство на отбраната. Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата, приемайки, че обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен, като се е обосновал с неоснователността на направеното в жалбата пред него възражение, че имота се държи на правно основание - въвод във владение по силата на сключения предварителен договор. Решението е правилно. При служебната си проверка относно валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът не е констатирал наличие на основание за отмяна съобразно чл. 146 от АПК. Подробно е разгледано материалноправното основание за издаване на обжалваната заповед, обосновано е прието, че фактическата власт върху имота се извършва без правно основание. От преписката, представена по делото се установява, че по отношение на процесния недвижим имот, на жалбоподателят не е издавана заповед за настаняване и съответно не е сключван договор за ползване под наем на недвижим имот от жилищния фонд на министерство на отбраната, в съответствие с условията и реда на Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне. Съдът е обсъдил възражението за липса на правно основание за осъществяваната от касационния жалбоподател фактическа власт върху имота, като е и достигнал до правилни изводи, че предварителният договор не може да направи собственик страната по него, а в административното производство възраженията, във връзка с договора, не могат да се разглеждат. По същество в касационната жалба се правят възражения идентични на тези, направени пред първоинстанционния съд и обсъдени от него в мотивите. В същото време не се оспорват фактите по делото, установени от първоинстанционния съд. В настоящия случай правилно първоинстанционния съд е извел, че не е налице създадено по волята на страните или по силата на закона правоотношение, което да представлява правно основание за ползване от жалбоподателя на процесния имот. При наличие на установените елементи от фактическия състав на нормата на чл. 80 а от ЗДС, съдът е стигнал до правилен извод за законосъобразност на обжалваната заповед и неоснователност на жалбата. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касационния жалбоподател следва да заплати на ответника претендираните от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., който размер е определен съобразно нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав