Решение № 6891 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2026 г.

Производството е по раздел І от гл. ХІV на АПК. Образувано е по искане на „Монте Лесс“ ЕООД (това е точното изписване на фирмата на дружеството, а непосоченото в молбата за отмяна „Монте Лес“), представено от адв. Тодоров, за отмяна на влязлото в сила решение № 11624/18.11.2025 г. на тричленен състав на първо отделение на Върховния административен съд по адм.д. № 8712 по описа за 2025 г. на основанията по чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК. Търсената защита е заявена като искане за възобновяване на делото. Доводите на молителя са за наличие на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства – документи, предоставени от общинско предприятие и общинска администрация по негово искане. Убеждението му е, че с тях се установява извършването на услугите, които са елемент от данъчните фактически състави от значение за установените с оспорения пред първостепенния съд ревизионен акт негови публични задължения, а неблагоприятното първоинстанционно решение е предмет на инстанционен контрол с решението на ВАС. Насрещната страна по искането за отмяна – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив отрича основателността му. Искането за защита по извънредния способ на раздел І, гл. ХІV от АПК е насочено срещу решение № 11624/18.11.2025 г. на тричленен състав на първо отделение на Върховния административен съд по адм.д. № 8712 по описа за 2025 г., с което е оставено в сила решение № 6312/04.07.2025 г., постановено по адм. дело № 265/2025 г. по описа на Административен съд Хасково. Първоинстанционното решение е за отхвърляне на жалбата на „Монте Лесс“ ЕООД против ревизионен акт /РА/ №Р-16002624002085-091-001/28.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП –Пловдив, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2021 г.ь 2022 г. и 2023 г. в общ размер 24 716,79 лева и за лихви за забава в общ размер 3 127,15 лева. Източник на задължението е извършено от органите по приходите преобразуване на декларирания от задълженото лице счетоводен финансов резултат с данъчни постоянни разлики по чл. 26, т. 2 ЗКПО – осчетоводени разходи за външни услуги по фактури на ЕТ „Танис – И. Желязков“, ЕТ „Парма – М. Дрянов“ и ЕТ „Бреза – Д. Ганчева“ с предмет - сеч и извозване на посочени в куб. м. дърва. Прието е, че не са осъществени документираните с фактурите стопански операции. Касационният съдебен състав е приел, че спорът по фактите е концентриран до установяване на осъществяването на доставките от издателите на фактурите. Отнесъл е към установените факти осъществяваната от „Монте Лесс“ ЕООД основна дейност по дърводобив. Добитата дървесина РЛ продавало на негови клиенти – ДГС Харманли, ДЛС Тополовград, като за дейността си ползва наета техника и работна ръка. През ревизираните периоди дружеството било получател по фактури, издадени от ЕТ „Танис – И. Желязков“, ЕТ „Парма – М. Дрянов“ и ЕТ „Бреза – Д. Ганчева“ с предмет - сеч и извозване на посочени в куб. м. дърва. Липсвали доказателства за действителното осъществяване на услугите. Съдът е посочил възможните и типични доказателствени средства за установяване на спорните факти. Искането е неоснователно. Механизмът на набавяне на представените с искането писмени доказателства – чрез поискване от трети лица, предполага изцяло от активността на търсещия защита по извънредния способ да зависи снабдяването с информационните източници. Пропускът му да го стори в ревизионното производство, както и при оспорването на РА по административен ред и пред съда е неотстраним със способите на отмяна на влезли в сила съдебни актове. За да представляват основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на стабилния съдебен акт новите писмени доказателства следва да са от съществено значение за делото и при решаването му да не е било възможно да станат известни на страната. Ако снабдяването с доказателства зависи от волята на страната, която в хода на процеса разполага и с процесуалното право по чл. 186 и чл. 192 ГПК да поиска издаване на съдебно удостоверение или задължаването на трето лице, бездействието ѝ в осъществяването на правото на защита пред редовните съдебни инстанции не се изправя с упражняването на правото на отмяна чрез извънредния способ. Освен че не са събрани по причини у молителя, новите доказателства не са от съществено значение за решаването на отнесения пред съда спор. Те са неотносими към решаващите изводи на касационния съдебен състав за липсата на доставки, удостоверени като стопански операции по фактурите на доставчиците, по които са осчетоводени непризнатите за данъчни цели счетоводни разходи. Удостоверенията, издадени от ОП „Горска компания“ при община Харманли и от община Харманли, са насочени към установяване на доставките на „Монте Лесс“ ЕООД към неговите клиенти, а те са без привръзка с извършеното от органите по приходите преобразуване на СФР. Разрешителните за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина доказват факти без никакво значение за решаването на делото. Молителят не сочи обстоятелства, относими към основанието за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК. Горното мотивира съда да отхвърли искането за отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия