Решение № 1246 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12258/2014 г.

Решение № 1246 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12258/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Радостин Пенев, АК-Бургас, като пълномощник на Румен Стефанов Карарусинов, от гр. Бургас, срещу решение № 1306/10.07.2014 г. постановено по адм. д. № 720/2014 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Румен Карарусинов против волеизявление на председателя на Районен съд - Малко Търново в издаденото от Бюро за съдимост при Районен съд - Малко Търново свидетелство за съдимост рег. № 374/13.11.2013 г. да бъде вписано в него обстоятелство, касаещо осъждането на Румен Карарусинов по нохд № 217/2010 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, приключило с одобрено и влязло в сила Споразумение от 23.04.2010 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакванията са подробно мотивирани. Поддържа се, че решението противоречи на чл. 5, ал. 1 от АПК, която норма първоинстанционинят съд е игнорирал като ирелевантна за спора приемайки, че в случая следва да се приложи чл. 39, ал. 3 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. В този смисъл следвало да се приложи нормативен акт от по-висока степен и в свидетелството за съдимост да не се вписва осъждането, тъй като жалбоподателят е бил реабилитиран за това осъждане и цитираната разпоредба противоречи на чл. 85, ал. 1 от НК. Излагат се и оплаквания за немотивираност на решението, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и задължаване административният ръководител на Районен съд Малко Търново да изпълни задълженията си произтичащи от чл. 85, ал. 1 от НК. Претендира се заплащане на направените от жалбоподателя разноски по делото. В съдебно заседание пълномощникът на касационният жалбоподател поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена. По делото е постъпил отговор на касационната жалба от Председателя на Районен съд Малко Тръново. Излагат се подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че с оглед предназначението на свидетелството за съдимост- издаване на пропуск от национална служба "Гранична полиция" към МВР за достъп в зоната на ГКПП Малко Търново-е приложима разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, при условие, че е налице за жалбоподателя на непосредствен правен интерес от оспорване на свидетелството за съдимост. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК и намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Румен Карарусинов против волеизявление на председателя на Районен съд-Малко Търново в издаденото от Бюро за съдимост при Районен съд - Малко Търново свидетелство за съдимост рег. № 374/13.11.2013 г. да бъде вписано обстоятелство, касаещо осъждането на Румен Карарусинов по нохд № 217/2010 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, приключило с одобрено и влязло в сила Споразумение от 23.04.2010 г. Установено е по делото, че със заявление вх. № 388/13.11.2013 г., подадено в Бюрото за съдимост при Районен съд Малко Търново, Румен Карарусинов е поискал издаване на свидетелство за съдимост. Същото му е било необходимо, за да му бъде издаден пропуск от национална служба "Гранична полиция" към МВР за достъп в зоната на ГКПП Малко Търново. Същият ден е издадено свидетелство за съдимост под № 374/13.11.2013 г. подписано от председателя на съда. В същото е вписано, че лицето е осъждано по нохд № 217/2010 г. по описа на Окръжен съд Сливен, приключило с одобрено и влязло в сила споразумение от 23.04.2010 г., и е отбелязано че е реабилитиран по право- чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК - 22.05.2013 г. Административният съд е приел, че предвид целта, за която е иска свидетелство за съдимост, е налице хипотезата на 34, ал. 3 от Наредба № 8 и председателят на районният съд е в правото си да извърши преценка дали осъждането следва да се отрази в поисканата справка. Настоящият тричленен състав на ВАС, шесто отделение, счита този извод за незаконосъобразен, а постановеното въз основа на него решение е неправилно. Свидетелството за съдимост по своя характер представлява официален удостоверителен документ, издаден въз основа на волеизявление на съдия при условията на безспорна съдебна администрация, при условия и по ред, определени в Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, което удостоверява наличието или липсата на наложено наказание по чл. 37 НК. То следва да се квалифицира и като издадено в резултат на волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Предмет на обжалване пред административният съд е волеизявлението на председателя на Районен съд Малко Търново за вписване осъждането на лицето Румен Карарусинов по нохд № 217/2010 г. по описа на Окръжен съд - Сливен в издаденото му свидетелство за съдимост. Обосновано съдът е приел, че съдебният контрол следва да бъде очертан именно по отношение на волеизявлението по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и не следва да бъде схващан като оспорване съдържанието на документ. С жалбата пред първоинстанционният съд не се оспорва факта на осъждането, а разпореждането за издаване на свидетелство за съдимост с вписване на осъждането. Безспорно е установен и факта, че за това осъждане лицето е реабилитирано по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, което обстоятелство е вписано в приложения бюлетин за съдимост на 22.05.2013 г. Оттук и извода за наличие на правен интерес за жалбоподателя от оспорване. В глава четвърта от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост са конкретизирани хипотезите и изискванията във връзка с издаването на официални удостоверителни документи свързани със съдимостта на лицата. Съгласно чл. 33, ал. 1 и чл. 32 от Наредба № 8 бюрата за съдимост издават свидетелства за съдимост, справки за съдимост и справки за наложени административни наказания. Свидетелство за съдимост се издава на лицата посочени в чл. 33, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8 въз основа на заявление подадено в районният съд по месторождението или по местоживеенето им/ чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/. Справка за съдимост се издава за служебна цел по искане на посочените в чл. 33, ал. 5 от Наредба № 8 съдебни и административни органи по реда на чл. 36 и сл. от Наредба № 8. Данните, които следва да се впишат в свидетелството за съдимост са посочени в чл. 39, а данните, които следва да се впишат в справката за съдимост са посочени в чл. 40 от Наредба № 8. В свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление, което е амнистирано или за което лицето е реабилитирано/ чл. 39, ал. 2 от Наредба № 8/. Изключение е предвидено само в хипотезата на чл. 39, ал. 3 от цитираната наредба, съгласно което осъждане, за което лицето е реабилитирано, се вписва само когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от осъждането, като в този случай в свидетелството за съдимост се отбелязва, че лицето е реабилитирано и се посочва датата на реабилитацията. В справката за съдимост се вписват всички осъждания и наложени административни наказания по чл. 78а НК- чл. 40 от Наредба № 8. Изключение е предвидено само в хипотезата на чл. 34, ал. 3 от цитираната наредба, съгласно което в случаите, когато лицето е осъждано, но е реабилитирано или престъплението е амнистирано, председателят на районният съд по месторождението на лицето или определен от него заместник отбелязва в бюлетина за съдимост датата на реабилитацията или на амнистията и извършва преценка дали тези обстоятелства следва да се отразят в поисканата справка, предвид целта, за която се иска свидетелството за съдимост, ако същата е отбелязана в заявлението. С оглед на изложеното се налага извода, че председателят на районния съд може да извършва преценка за отразяване обстоятелства свързани с осъждане, за което лицето е реабилитирано, само в случаите на издаване на справка за съдимост и предвид целта, за която се иска свидетелството за съдимост. Правото на преценка не може да бъде упражнено при издаването на свидетелство за съдимост. Разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от Наредба № 8 следва да се тълкува ограничително и осъждането да се вписва в свидетелството за съдимост само когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от осъждането. В този случай председателят на районния съд не разполага с възможност за преценка. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. След като лицето е реабилитирано и със закон или указ не е установено противното, то в свидетелството за съдимост не следва да се вписва осъждането. Настоящият случай не попада в хипотезите на нито едно от посочените по-горе изключения. Румен Карарусинов е подал заявление за издаване на свидетелство за съдимост. По делото не са събрани доказателства, нито се твърди, че във връзка с искания пропуск е налице законова разпоредба, съгласно която реабилитацията не заличава последиците от осъждането. Приложената Заповед № 4291/31.10.2012 г. на Директор Главен комисар на Главна дирекция "Гранична полиция" към МВР също не препраща към такава разпоредба. На молителят е следвало да бъде издадено свидетелство за съдимост, което да не отразява осъждането. Това налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и вместо него се постанови друго, с което да се отмени волеизявлението на председателя на Районен съд - Малко Търново в издаденото от Бюро за съдимост при Районен съд - Малко Търново свидетелство за съдимост рег. № 374/13.11.2013 г. да бъде вписано обстоятелство, касаещо осъждането на Румен Карарусинов по нохд № 217/2010 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, приключило с одобрено и влязло в сила Споразумение от 23.04.2010 г. Делото следва да се върне на Районен съд Малко Търново за ново произнасяне по заявление № 388/13.11.2013 г. на Румен Карарусинов за издаване на свидетелство за съдимост необходимо му за пропуск, при съобразяване мотивите на настоящето решение. С оглед изхода на спора ответникът-Районен съд Малко Търново следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя Румен Карарусинов направените разноски по делото за двете съдебни инстанции в общ размер на 805,00/осемстотин и пет/лева. За производството пред административният съд разноските са в размер на 300,00 лева, а за производството пред Върховния административен съд-505,00 лева. От приложените договори за правна защита и съдействие е видно, че сумите за заплатени така както се претендират. По делото не е направено възражение за прекомерност на така направените разноски. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,