Решение № 2290 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6654/2019 г.

Решение № 2290 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6654/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община (СО) - район "Сердика", чрез процесуалния му представител от юрк. Костадинова, срещу решение № 2722 от 19.04.2019 г. по адм. д. № 13215/2018 г. на Административен съд София – град, с което е отменен мълчалив отказ на Главния архитект на СО – район "Сердика" по заявление вх. № РСР18 – АП00 – 1064 от 12.11.2018 г. за одобряване на план за управление на строителни отпадъци (ПУСО) и план за безопасност и здраве (ПБЗ) за обект: "жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи", находяща се в УПИ III – 627, кв. 60, м. "Орландовци - Малашевци" по плана на гр. София и преписката е върната за произнасяне съобразно указанията, дадени в решението. С решението касаторът е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че не е било налице задължение на административния орган за произнасяне, тъй като твърди, че неправилно съдът е приел, че представеното разрешение за строеж (РС) № 12 от 16.03.2017 г. на главния архитект на СО – район "Сердика" е относимо към имота на жалбоподателя. Посочва, че в РС е посочен адрес на обекта, в който е разрешено строителството ул. "Христо Батанджиев" № 28, който не е идентичен с административния адрес, описан в представения нотариален акт, в който имота на жалбоподателя пред първата инстанция е с посочен адрес ул. "Христо Батанджиев" № 27. Посочва, че не може да бъде съгласуван ПБЗ и ПУСО без безспорно двата документа да съдържат един и същи административен адрес. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Мюсюлманско изповедание" срещу мълчаливия отказ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Мюсюлманско изповедание" с писмен отговор и чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, тъй като с оспореното решение е отменен мълчалив отказ на главния архитект на СО – район "Сердика" да се произнесе по заявление вх. № РСР18 – АП00 – 1064 от 12.11.2018 г., макар и главния архитект на СО – район "Сердика" да не е участвал в съдебното производство. Тъй като главния архитект на СО – район "Сердика" е адресат на оспореното решение, макар и да не е участвал в производство на основание чл. 210, ал. 2 от АПК се явява лице, спрямо което решението има сила, неблагоприятно е за него, тъй като му се връща административната преписка за произнасяне, поради и което неговата жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по – различни от изложените в нея съображения. Производството пред АССГ е започнало по жалба на "Мюсюлманско изповедание" срещу мълчалив отказ на Кмета на СО – район "Сердика" да се произнесе по заявление вх. № РСР18 – АП00 – 1064 от 12.11.2018 г. за одобряване на ПУП и ПБЗ на основание чл. 156б от ЗУТ (във връзка с определение на съда от 07.01.2019 г.). В производството по делото като страни са конституирани Кмета на СО – район "Сердика" и "Мюсюлманско изповедание". Решението е постановено по оспорване на мълчалив отказ на главния архитект на СО – район "Сердика" да се произнесе по заявление вх. № РСР18 – АП00 – 1064 от 12.11.2018 г. и съответно е отменен мълчалив отказ на главния архитект на СО – район "Сердика" по посоченото заявление и преписката е върната на главния архитект на СО – район "Сердика" за произнасяне по заявлението, като съдът е приел, че е налице незаконосъобразен мълчалив отказ, доколкото административният орган е бил сезиран с искане за одобряване на ПУСО и ПБЗ при наличие на валидно разрешение за строеж. Приел е, че за главния архитект на СО – район "Сердика" е било налице задължение за произнасяне, тъй като са били налице предпоставките по чл. 156б от ЗУТ за това. Решението е недопустимо. Съдът се е произнесъл по оспорване, с което не е бил сезиран, тъй като видно от жалбата пред първата инстанция, е подадена такава срещу мълчалив отказ на Кмета на СО – район "Сердика", който е и участвал в производството. В оспореното решение съдът се е произнесъл по мълчалив отказ на главния архитект на СО – район "Сердика", с каквато жалба не е бил сезиран, а и главния архитект на СО – район "Сердика" не е участвал в съдебното производство. Доколкото касационната инстанция съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК следи служебно за валидността, допустимостта и съответствие с материалния закон на оспореното решение служебно, то за настоящата инстанция е налице правомощие да се произнесе досежно допустимостта на оспореното решение. След като се е произнесъл по оспорване на мълчалив отказ на главния архитект на СО – район "Сердика", с каквато не е сезиран, съдът е постановил недопустимо решение. Поради изложеното настоящият състав намира, че оспореното решение следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Следва да се посочи, че е оспорен мълчалив отказ на кмета на СО – район "Сердика" по заявление вх. № РСР18 – АП00 – 1064 от 12.11.2018 г., а по преписката е налично заявление вх. № РСР18 – БД00 – 1064 от 12.11.2018 г., което касае именно искане за одобряване на и съгласуване на проекти за ПУСО и ПБЗ. Това най-вероятно е техническа грешка, но следва жалбоподателят пред първата инстанция да уточни оспорването си. При новото разглеждане съдът следва да укаже на жалбоподателя да уточни оспорването си, съобразно посоченото по-горе, както и да се произнесе по оспорването, с което е сезиран. Съгласно чл. 156б ал. 3 от ЗУТ и съгласно чл. 11, ал. 4 от Закона за управление на строителни отпадъци ПБЗ и ПУСО се одобряват от кмета на общината или от оправомощено от него лице. По делото, предвид това, че е оспорен мълчалив отказ на кмета на СО – район "Сердика" за одобряване на ПБЗ и ПУСО, не са събрани доказателства дали той е оправомощеното от кмета на СО, който е кмета на общината, лице, което има правомощие да одобрява ПБЗ и ПУСО. Поради това при новото разглеждане на делото следва да се съберат и доказателства досежно това дали кмета на район "Сердика" е оправомощеното лице да одобрява ПУСО и ПБЗ. Решението като недопустимо следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ съобразно дадените в това решение указания. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,