Решение № 14785 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5934/2011 г.

Решение № 14785 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5934/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Марин Лазаров Петров - гр. Варна, против решение № 987 от 17.04.2010 г. по адм. дело № 7703/2008 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № Л-7151/20.10.2008 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", редовно призован, не се явява, но от негово име юрисконсулт Василева оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение на посочените в касационната жалба пороци, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активнолегитимирана страна, в законния срок и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, съдът е провел съдебно производство, в което е събрал всички относими към спора писмени доказателства и като е извършил обстоен анализ на тези доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е стигнал до правилния извод, че обжалваната административна заповед, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е правилна и законосъобразна, тъй като същият е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Обосновано и в съответствие с доказателствата, събрани в хода на извършената служебна проверка, съдът е приел за установено, че на 27.08.2008 г. в следствения арест в гр. Варна касаторът е нарушил разпоредбите на чл. 130 "б", ал. 1, т. 4, т. 17.2 и 19.3 от заповед № Л-8195/28.11.2003 г. на главния директор на ГД "ИН" и чл. 65 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители от ГД "ИН". Това деяние е било установено и с влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 4624/2009 г. на Районния съд - Варна, който го признал да е извършил престъпление по чл. 294, ал. 1 от НК и му е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода, която на основание чл. 300 от ГПК е задължителна относно това извършено ли е деянието и извършено ли е виновно, поради което е безпредметно то да се коментира. Следователно като е отхвърлил жалбата и с това е потвърдил обжалваната заповед, с която на касатора е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършеното от него нарушение, съдът е постановил едно законосъобразно решение, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,