Решение № 10920 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15531/2014 г.

Решение № 10920 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15531/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Металхим трейд" ЕООД, гр. Сопот, чрез процесуален представител срещу Решение № 2365 от 04.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2525/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 161400648 от 20.05.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 788 от 12.08.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е съобразил разясненията на СЕС, съдържащи се в тълкувателно приложимите решения по дела С-549/11 и С-19/12. Сочи, че при определянето на данъчната основа органите по приходите незаконосъобразно са отчели пазарната цена на предоставените услуги в хипотезата на бартер, а следвало да вземат предвид стойността на действителната насрещна престация. В тези насоки излага конкретни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт / РА/ № Ревизионен акт (РА) № 161400648 от 20.05.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 788 от 12.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който за "Металхим трейд" ЕООД, гр. Сопот е начислен допълнително данък по ЗДДС в общ размер на 20 921,47 лв. за д. периоди м. 01.-м. 07.2012 г. и са определени лихви за забава, възлизащи на 2 782,38 лв. За да достигне до извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С оспорения РА на основание чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 1, чл. 26, ал. 7, чл. 25, ал. 4 и чл. 130 от ЗДДС е доначислен ДДС в общ размер от 15 873,47 лв. за д. п. м. 01, м. 03, м. 06, м. 09, м. 10, м. 12.2012 г. и м. 04 - м. 07. 2013 г. До извод за дължимост на начисляване на данъка в посочените размери органите по приходите са достигнали, след като са констатирали, че по силата на споразумение от 01.06.2011 г. "Мистрал - В" ООД е възложило на "Металхим трейд" ЕООД санирането на имот в землището на гр. Сопот срещу безвъзмездното придобиване на собствеността върху металните отпадъци, добити по време на изкопните работи. За осъществяване на договорената услуга ревизираното лице е ползвало подизпълнители, които през процесните данъчни периоди са му издали 13 бр. фактури. Те са отразявани ежемесечно в счетоводството на жалбоподателя по cметка "602.10 - разходи за външни услуги, изкопни работи", като за същите суми е заприходен железен отпадък по cметка "3041 - стоки на склад". След анализ на събраните доказателства, органите по приходите са приели, че при наличието на две насрещни доставки - саниране на чуждия имот срещу придобиване на металните отпадъци, добити по време на изкопните работи, предоставените от ревизираното лице услуги са в хипотезата на бартер по смисъла на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС. Съобразявайки, че доставките от подизпълнителите са реално изпълнени, органите по приходите са преценили, че завеждането на отпадъците в счетоводството на дружеството като негови собствени е равнозначно на извършено плащане от страна на "Мистрал-В" ООД за предоставените му услуги по саниране на терена. Счели са още, че по аргумент от чл. 26, ал. 7 от ЗДДС данъчната основа на всяка от доставките е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем, а в случая пазарните цени на услугите по саниране на имота съответстват по стойност на получените от ревизираното лице услуги от подизпълнителите. Тези стойности и датите на издадените фактури са възприети от ревизиращите съответно като релевантните данъчни основи и моменти на възникване на данъчните събития и въз основа на тях е начислен ДДС в горепосочения общ размер. При аналогични фактически констатации органите по приходите са доначислили ДДС на основание чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, чл. 26, ал. 7, чл. 25, ал. 2 и чл. 130 от ЗДДС в размер от 4 808 лв. за д. п. м. 02.2013 г., ведно със следващите се лихви за забава, след като са установили, че по силата на сключен с "ВМЗ" ЕАД договор за събаряне на бракувани сгради от 10.10.2012 г. "Металхим Трейд" ЕООД е поело задължението да извърши събаряне на сградите, натоварване, депониране на строителните и други отпадъци от терена и последващо му заравняване за своя cметка срещу насрещното задължение да му се предостави собствеността върху строителните и металните отпадъци, придобити по време на събаряне на сградите. Съобразно съставен приемо-предавателен протокол, едната сграда е разрушена на 06.02.2013 г., транспортирани и депонирани са строителните и други отпадъци от терена, като дейностите са приети изцяло от възложителя. Според обясненията на ревизираното лице и събраните доказателства, при събарянето на тази сграда "Металхим трейд" ЕООД е ползвало подизпълнители, които са му издали фактури с данъчни основи, възлизащи общо на сумата от 24 040 лв. След като са констатирали, че при събарянето на сградата ревизираното лице е придобило 94 640 кг скрап и го е заприходило счетоводно, ревизиращите са приели, че е налице е бартер по смисъла на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, като данъчното събитие е възникнало на 06.02.2013 г., а стойността на металните отпадъци е равна на общата стойност на заплатеното на двамата подизпълнители от ревизираното лице, възлизаща на сумата от 24 040 лв. Отделно от горното с РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер от 240 лв. на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС след като е констатирано, че фактура с № 142/29.10.2012 г., издадена от ЕТ "ДЕНИС - Дарина Чинкова" е с данъчна основа от 6 000 лв., но е отразена в cметка "602.10" чрез дебитиране със сумата от 7 200 лв. В следствие на това е прието, че сумата от 240 лв., представлява дължимия данък върху разликата между счетоводно отразената основа на доставката /7 200 лв./ и действителната данъчна основа по фактурата /6 000 лв./ и в този размер на ревизираното лице е отказано признаване на данъчен кредит. След като е обсъдил подробно събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е възприел изводите на органите по приходите, че по силата на сключените споразумения между страните са осъществени две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Преценил е, че е налице хипотезата на чл. 130, ал. 1 ЗДДС, като при бартер данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона. Съобразявайки тълкуванията на СЕС, съдържащи се в решенията по дело С-549/11 и С-19/12, решаващият състав е оставил неприложена нормата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС. Взел е предвид, че основата за облагане е реално получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация, която представлява субективната, т. е. действително получена стойност, а не стойност, определена според обективни критерии. В резултат на това съдът е достигнал до извода, че тази стойност е измерима с разходите, които доставчикът на услугата е направил за извършването на същата, а именно - стойността на заплатеното на подизпълнителите, след редуциране на начисления от ревизираното дружество данък. Тъй като така определените стойности съответстват на установените от приходните органи размери на доначисления данък, то съдът е приел, че в тази си част РА е законосъобразен. Идентичен извод е формиран и досежно РА в частта, с която е отказаното признаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 240 лв. при липсата на данъчен документ, съдържащ отразения счетоводно размер на данъчна основа от 7200 лв. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗДДС в настоящата му, приложима към процесните данъчни периоди редакция, данъчното събитие за бартерните доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона. Съобразно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли или възниква основание за освобождаване от начисляване на данъка за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в случая липсват твърдения и доказателства, че процесните сделки са между свързани лица, поради което и в унисон с разясненията на СЕС в Решението по дело С-549/11, разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС следва да се остави неприложена. Във визирания тълкувателен акт изрично е посочено, че когато доставката не е осъществена между свързани лица по смисъла на чл. 80 от Директива 2006/112 /препращащ към критериите за "свързани лица" според националната уредба/, членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката да е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. Цитираните мотиви сочат, че паричният еквивалент на доставената престацията не е нито данъчната оценка, нито пазарната й стойност, а субективната стойност, измерима с фактическата стойност на разходите, които доставчикът на услугата изразходва за извършването й. В този контекст неоснователни са доводите на касатора, че субективната стойност на предоставените от него услуги следва да се определи въз основа на посочената в съпътстващите документи цена на придобития скраб. След като по делото е безспорно установена фактическата стойност на разходите, които ревизираното лице е извършило за осъществяването на процесните услуги по бартерните доставки именно тя е паричният еквивалент на доставките. Тази стойност не е пазарна по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, нито е определена по методите, регламентирани от § 1, т. 10 от ДР ДОПК, а съответства на реално заплатените суми на подизпълнителите за осъществяването на тези услуги. Ето защо, като е приел, че стойностите на доставените от ревизираното лице услуги са именно в тези размери и е съобразил моментите на настъпване на данъчните събития на отделните доставки, съдът е достигнал до правилен извод, че с РА законосъобразно е доначислен ДДС в определените параметри на основание чл. 86 ЗДДС във вр. с чл. 82, ал. 1 и чл. 130 от ЗДДС. Решението е правилно и в частта, с която е прието, че на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС законосъобразно с РА е отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 240 лв. В тази връзка в касационната жалба не се съдържат никакви доводи, а осъществената от настоящия състав служебна проверка мотивира извод, че не са налице инвокираните касационни пороци. Като е приел, че жалбата, инициирала първоинстанционното производство е неоснователна и е отхвърлил същата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение