Решение № 4737 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3313/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба от "ГЛОБЪЛ ЛИНКС" ЕООД, чрез адв. Г. Горанов, против Решение № 2769/22.01.2026 г., постановено по адм. д. № 9532/2024 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 32-998136/09.09.2024г. на с. д. директор на Териториална дирекция /ТД/ "Митница Варна" в Агенция "Митници". Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът неправилно е приложил материалния закон и в частност Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент № 2658/87 в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1832, в частта им, касаеща тарифното класиране на стоките в позиция 1517. Намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с изложеното в решение на СЕС по дело С-292/22. Изтъква, че административният съд не е отчел, че използвания от митническите органи метод, а именно работна аналитична процедура (РАП 51) не позволява директно установяване влагането на твърдия сорбитан тристеарат в количества, които да водят до промяна в кристалната структура и до модификацията на продукта. Намира, че съдът не е съобразил, че митническата лабораторна експертиза не установява наличието на другите емулгатори и добавки, посочени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1816, в комбинация с които сорбитан тристеаратът би имал модифициращ ефект. Жалбоподателят твърди, че изследваните проби не са представителни по отношение на цялата внесена стока, респективно изводите за наличие на сорбитан тристеарат в количества годни да модифицират продукта, не могат да бъдат автоматично отнесени към целия внесен продукт. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и по същество претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени оспореният административен акт, а в условията на евентуалност - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира присъждане на осъществените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториална дирекция "Митница Варна" в Агенция "Митници" в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият касационен състав, в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК и предвид доводите на страните, за да се произнесе, съобрази следното: С оспореното пред АССГ решение митническият орган е определил различен от декларирания код по Хармонизираната система, код по Комбинираната номенклатура и код по ТАРИК на стоката по митническа декларация с MRN 23BG002002106047R4/30.10.2023г.; установил е допълнителни задължения за мито в размер 5959,20 лева и за ДДС в размер 1191,84 лева, ведно с лихви за забава. Съгласно мотивите към обжалвания административен акт, "ГЛОБЪЛ ЛИНКС" ЕООД е декларирало за „допускане за свободно обращение“ стока с описание „суперсоклейт специал, SUPERSOCOLATE SPECIAL (PREMIUM CBS) 1680 кашона по 25 кг нето в контейнери MRKU8462890/MRKU9683920, 43680,00 кг. бруто тегло, 42000,00 кг. нето тегло, с деклариран код по ТАРИК 1516209880 със ставка на митото по отношение на трети страни - 10,90 %, държава на износ Малайзия, деклариран произход Малайзия, условие на доставка FOB Port Klang, Малайзия. За износител на стоката е посочено КАРГИЛ ПАЛМ ПРОДУКТС ЕСДИЕН БИЕЙЧДИ, Малайзия. Взети под отчет са и заплатени публични вземания въз основа на декларираната митническа стойност при ставка на вносно мито 10,90 %, съответстващата на декларирания код по ТАРИК. Позовавайки се на резултата от извършен в Централна митническа лаборатория анализ на проба от стоката, митническият орган е приел, че тя представлява твърда непластична, бяла, маслена маса при температура на пробата 25оС, с гладка структура и неутрален мирис - палмистово масло и негова фракция, подложена на рафиниране, избелване и дезодориране, както и на химическа преработка – хидрогениране. Установено е и наличие на сорбитанов емулгатор, който се добавя в мазнините като модификатор на кристалната структура, като дори в много малки количества осигурява гладка консистенция на мазнините, без видими кристали, каквато е и консистенцията на анализираната проба, т.е. освен химически променен чрез хидрогениране, продуктът е бил подложен на по-напреднала обработка за модификация на кристалната структура - текстуриране, а тези нейни характеристики са основание за класирането в код 1517 90 99 от КН, съобразно Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и ОБХС за позиция 1517. В хода на първоинстанционното производство е проведена съдебно-химическа експертиза, чието заключение е кредитирано от съда като обективно и компетентно даденo. Според експерта процесната стока SUPERSOCOLATE SPECIAL е с посочен от производителя състав „Рафиниран, избелен и дезодориран напълно хидрогениран фракциониран палмоядков стеарин и емулгатори Е492 (сорбитанов тристеарат) и Е322 (лецитин)“ (л. 42). Изходната растителна мазнина е палмоядково масло, което е претърпяло обработките рафиниране, избелване и дезодориране, пълно хидрогениране и фракциониране и добавка на два емулгатора, разрешени за хранителна консумация. Продуктът SUPERSOCOLATE SPECIAL според сайта на производителя е първокласен заместител на какаовото масло (л. 88) и може да се счита за хранителен препарат. Вещото лице е уточнило, че сорбитан тристеаратът представлява смес от частични естери на поливалентния алкохол (полиол) сорбитол и негови анхидриди с годна за консумация търговска стеаринова киселина (спецификация в Регламент (ЕС) № 231/2012 на Комисията от 9 март 2012 г. - ПРИЛОЖЕНИЕ 1, и на Съвместния експертен комитет на ХСО/СЗО по хранителни добавки (J FAO/WHO ECFA) - ПРИЛОЖЕНИЕ 2). При хидролиза (осапунване) на 100 г сорбитан тристеарат се получават между 14 г и 21 г полиоли, които съставляват над 95% от сместа от сорбитол, 1,4-сорбитан и изосорбид (ПРИЛОЖЕНИЕ 2).Този подход - хидролиза на пробата и последващ анализ (с високоефективна течна хроматография) на получения в резултат на реакцията сорбитол, е използван за определяне на количеството сорбитан тристеарат в процесния продукт. Резултатът показва наличие на сорбитол 10 мг/100 г (0.01%, ПРИЛОЖЕНИЕ 3). Като се вземат предвид молните съотношения между изходния сорбитан тристеарат и получените след хидролизата му реакционни продукти, и специално сорбитол, описани и в ПРИЛОЖЕНИЕ 2, може да се преизчисли, че внесеният продукт съдържа приблизително между 0.05% и 0.07% сорбитан тристеарат. Вещото лице е посочило, че сорбитан тристеаратът не е природен компонент в растителните мазнини. Той е синтетична хранителна добавка (Е492) и както е посочено от производителя на процесната стока (л. 42) и е установено от проведения анализ, се съдържа в продукта SUPERSOCOLATE SPECIAL, което превръща тази мазнина в хранителен препарат - заместител на какаовото масло (л. 88). Вещото лице подробно е обяснило какво представлява текстурирането като процес. Също така е посочило, че в научната литература са публикувани достатъчно изследвания, показващи ролята на сорбитан тристеарат като модификатор на кристалната структура, т.е. като текстуриращ агент на растителни мазнини, предимно палмови. Добавянето на сорбитан тристеарат в мазнината променя кристалната й структура, в резултат на което се променя и текстурата й. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издаденото от компетентен орган, в дължимата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Административният съд е посочил, че разпитано в о.с.з. вещото лице е потвърдило, че наличие на сорбитанов тристеарат е установено не директно, а чрез открития сорбитол, защото сорбитанов тристеарат е смес от различни вещества и не може всички те да бъдат едновременно анализирани, тъй като са и с променливо количество. Сорбитан тристеаратът, който е сорбитанов естер е деклариран от производителя като вложен в стоката. За да се види дали има промяна в кристалната структура трябва да се сравни с изходна кристална структура, което няма как да се извърши, тъй като няма суровина без това - няма изходната проба без добавка. Тази добавка е поставена като текстуриращ агент, тоест вещество в минимално количество, което променя кристалната структура. Във случая, целта е да се запазят по-ситните кристали защото с течение на времето те се групират и образуват по-големи кристали, които развалят вида и качеството на тази суровина, която се влага в хранително вкусовата промишленост - заместител на какаовото масло. Адв. Горанов е възразил срещу приемането на експертизата, тъй като методът, който е използван според него не е директен, а е използван метод за установяване на сорбитан тристеарат чрез друг агент сорбитол. Вещото обаче обяснява, че няма друг възможен метод. За да се ползва „директен“ метод е нужен сравнителен образец, който да е абсолютно същата процесна стока, но без сорбитан тристеарат. Първостепеният съд е посочил, че такава не може да бъде осигурена по надежден начин с гаранция за идентичност на стоката, поради което е отхвърлил искането за назначаване на допълнителна експертиза, при която вещото лице да използва за сравнителен образец намираща се в трето лице – румънско дружество, проба. Административният съд е приел заключението на вещото лице за компетентно и професионално изготвено и го е кредитирал в изпълнение на указанията, дадени с Решение от 15 юни 2023г. по дело С-292/22 Съдът на Европейския съюз. По отношение възражението в писмените бележки на адв. Горанов, че внесеният продукт съдържа приблизително между 0,05% и 0,07% сорбитан тристеарат, което нищожно количество категорично не би могло да доведе до промяна на текстурата, нито до промяна на кристалната структура на продукта, първостепенният съд е съобразил, че в мотивите на Регламент за изпълнение ( ЕС) 2021/1816 на Комисията от 12 октомври 2021, относно класирането на някои стоки в КН е посочено, че поради допълнителната обработка извън тези, разрешени в позиция 1516, а именно прибавянето на добавки с оглед получаването на препарат с определени качества, продуктът е загубил основната си характеристика на химически обработено, частично хидрогенирано масло от позиция 1516 и следва да се класира в 1517 на КН. Въз основа на експертизата, изготвена от ЦМЛ и Съдебно – химическата експертиза, съдът е приел, че изпитаната проба от процесната стока представлява препарат, съставен от смес от растителни мазнини или техни фракции, дори и химически модифицирани с добавен сорбитанов емулгатор. Обсъдил е и представената по делото справка от електронната страница на производителя, относно продукт „Supersocolate Special”, от която е видно, че продуктът съдържа emulsifier /емулгатор/ Е492, което е видно и от представения от производителя документ за процесната стока „Спецификация за продукт“. Позовавайки се на Регламент за изпълнение ( ЕС) 2021/1816 за тарифното класиране на подобен продукт химически модифицирана мазнина са упоменати единствено добавки на малки количества други вещества, включително и сорбитанови емулгатори, без да се конкретизира точното количество. С оглед на това съдът е приел, че наличието им е достатъчно, за да се счита, че растителната мазнина е била подложена на допълнителна обработка, различна от обработките, допустими за стока от позиция 1516 на КН. В текстовете на КН, Обяснителните бележки към ХС и Обяснителните бележки към КН няма посочено изискване за количеството на вложените сорбитанови естери. С оглед на това е достигнал до извод за неоснователност на жалбата на "ГЛОБЪЛ ЛИНКС" ЕООД Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правната уредба на института на комбинираната номенклатура се съдържа в Регламент / ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. Комбинираната номенклатура е създадена на базата на Хармонизираната система (вж. преамбюла на регламента), която е въведена с Международна конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (в сила за Р България от 01.01.1992 г.). Член 3, т. 1, б. "а" от Конвенцията създава задължения за договарящите държави да приведат своите тарифна и статистически номенклатури в съответствие с Хармонизираната система от датата, на която тази конвенция влиза в сила за нея; по отношение на своите тарифна и статистически номенклатури: i) да използва всички позиции и подпозиции на Хармонизираната система без допълнения или изменения заедно със съответните им цифрови кодове; ii) да прилага Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система и всички забележки към разделите, главите и подпозициите, и да не изменя обхвата на разделите, главите, позициите или подпозициите на Хармонизираната система; и iii) да следва последователността на номериране в Хармонизираната система. Номенклатурата на Хармонизираната система е приложение към Конвенцията по Хармонизираната система и според чл. 1, т. 2 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета представлява част от комбинираната номенклатура, която пък е въведена като приложение към регламента. Подпозициите от КН са с осемцифров кодов номер, чиито първи шест цифри са кодовите номера от позициите и подпозициите от номенклатурата на хармонизираната система; седмата и осмата обозначават подпозициите по КН - когато позициите и подпозициите от ХС не съдържат повече подраздели за нуждите на Общността седмата и осмата цифри са "00". Възможно е включване на девета цифра за националните статистически подраздели и десета и единадесета за Taric (Taric е интегрираната тарифа на ЕО - чл. 2 от Регламента) подпозициите. Според чл. 12, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 правомощие на комисията е да приема ежегодно регламент, възпроизвеждащ цялостната версия на Комбинираната номенклатура, заедно с митническите ставки в съгласие с член 1, така както се получават вследствие мерките, приети от Съвета или Комисията. Регламентът се публикува не по-късно от 31 октомври в Официален вестник на Европейските общности и се прилага от 1 януари следващата година. С оглед момента на поставяне на процесните стоки под митнически режим приложим е Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/2364 на Комисията от 26 септември 2023 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Практика на СЕС в преюдициалните му заключения сочи критериите за класиране на стоките по позициите от комбинираната номенклатура. Така според т.т. 27, 28 и 29 от Решение на Съда (пети състав) от 11 януари 2007 година по дело C-400/05 (B.A.S. Trucks BV срещу Staatssecretaris van Financien) решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Обяснителните бележки във връзка с КН, изготвени от Комисията, а тези относно ХС - от Световната митническа организация, значително подпомагат тълкуването на обхвата на различните позиции, без обаче да имат правнозадължителна сила. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо за този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. В същата посока е и решението по Дело С-486/06 BVBA Van Landeghem срещу Belgische Staat и т. 28 от решението на Съда по дело С-725/21. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на митническия орган е да установи характеристики и качества на внесените от "ГЛОБЪЛ ЛИНКС" ЕООД стоки, които да ги дисквалифицират от позиция 1516 и да са основание за класирането им в позицията от разпоредителната част на решението му - 1517, както и за възникване на допълнителните публични задължения за мито и ДДС. Съгласно текста на позиция 1516 от КН тя обхваща животински, растителни или микробни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин. В обхвата на позиция 1517 от КН са маргарин; хранителни смеси или препарати от животински, растителни или микробни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла или техните фракции от № 1516. Според обяснителната бележка към ХС за позиция 1517 от ХС, чийто текст съвпада с този на позиция 1517 от КН, „тази позиция включва маргарина и другите хранителни смеси и препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от тези от № 15.16. Става въпрос обикновено за течни или твърди смеси или препарати: 1) от различни животински мазнини или масла или от техните фракции; 2) от различни растителни мазнини или масла или от техните фракции; 3) едновременно от животински и растителни мазнини или масла или от техните фракции. Продуктите от настоящата позиция, чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани (например с обезмаслено мляко), разбити или предварително обработени чрез текстуриране (видоизменение на текстурата или на кристалната структура) или по друг начин, или към тях да са добавени малки количества лецитин, нишесте, органични оцветители, ароматични субстанции, витамини, масло или други млечни мазнини …. Настоящата позиция включва и хранителните препарати, получени от една-единствена мазнина (или от нейните фракции) или от едно масло (или от неговите фракции), дори хидрогенирани, които са били обработени чрез емулгиране, разбиване, текстуриране и др. … Изключват се несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно …“. По разясненията от т. 44 от решението на Съда по дело С-292/22 "...основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват "смеси", а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък "препарати", а именно продукти, получени от една единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС; налага се изводът, че нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН или към ХС има индикации, че за да попада в позиция 1517, сместа или препаратът трябва да е претърпял/а обработка, която до води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен/а“. Съгласно текста на позиция 1516 от КН тя обхваща животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин. В обхвата на позиция 1517 са маргарин; хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516. При така очертаната правна рамка на тарифирането, съществените, отличителни белези, на които трябва да отговаря продукта, за да бъде отнесен към съответна тарифна позиция, методите и способите, които могат да бъдат използвани за определяне на белезите на продукта, и предвид фактите и доказателства събрани по делото, настоящата съдебна инстанция намира че следва да бъдат направени следните изводи: С оглед тълкуването на относимите правни разпоредби, посочени в решението на Съда по дело С-292/22, релевантните по спора въпроси са два: 1. Дали процесната стока "суперсоклейт специал, SUPERSOCOLATE SPECIAL (PREMIUM CBS)" съставлява "препарат", а именно продукт, получен от една единствена мазнина или от едно масло, различен от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516, в който случай съгласно т. 48 от решението същата следва да бъде отнесена /класирана/ в позиция 1517 от КН и 2. дали приложените в случая от митническите органи процедури и методи на изследване са подходящи да доведат до съответстващи на комбинираната номенклатура резултати - т.е. дали посредством тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното тарифно класиране. От събраните по делото доказателства, в това число заключението на ЦМЛ, заключението на вещото лице по назначената СХЕ и посочения от производителя състав на стоката (л. 42 от първоинстанционното дело), се установява, че внесената стока представлява продукт, получен от една единствена мазнина, с добавен сорбитанов емулгатор (сорбитин тристеарат Е492) и лецитин (Е322). Предвид на това, настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед на събраните доказателства по делото е доказано по несъмнен начин, че внесеният продукт съставлява препарат, получен от една единствена мазнина, който е бил обработен чрез емулгиране (с добавяне на сорбитанов емулгатор - сорбитин тристеарат Е492) и към който е добавено малко количество лецитин (Е322), което само по себе си е достатъчно той да бъде отнесен по тарифна позиция 1517. Това обстоятелство е доказано на първо място чрез заключението на митническата лабораторна експертиза - л. 31 от първоинстанционното дело, според която внесеният от "ГЛОБЪЛ ЛИНКС" ЕООД, продукт - "суперсоклейт специал, SUPERSOCOLATE SPECIAL (PREMIUM CBS)" съставлява препарат, на основата на химически модифицирано (хидрогенирано) палмистово масло и негова фракция, с добавка сорбитанов емулгатор. В обяснителните бележки към КН за позиции 1516 и 1517 няма изискване за прилагане на определен метод за изследване на съществените характеристики на продуктите. А и такъв да е предвиден, той не следва да се счита за единствен приложим /така т. 53 от решение на Съда по дело С-292/22/. Затова и прилагането от ЦМЛ на вътрешно лабораторен метод не е основание за дисквалифициране на МЛА като информационен източник. Това обстоятелство е потвърдено и от заключението на СХЕ. От разпоредбата на чл. 49 от АПК не следва изискване за акредитиране на лабораторията, на която се възлага експертизата, а при действието на чл. 202 от ГПК това не е и условие за допускане на резултата от това изследване като доказателствено средство. В този смисъл в съдебната практика по сходен казус е решение № 8790 от 25.09.2023 г. на Върховния административен съд, състав на Първо отделение, постановено по адм. д. № 2542/2023 г., решение № 11357 от 21.11.2023 г. на Върховния административен съд, състав на Първо отделение, постановено по адм. д. № 1041/2023 г. и др. Изложеното от касатора, че липсват референтни стойности, при които даден продукт да се счита за модифициран или не, е неотносимо към спора. Както бе посочено по-горе, в т. 44 от решението по дело С-292/22 Съдът на Европейския съюз изрично посочва, че нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН или към ХС има индикации, че за да попада в позиция 1517, сместа или препаратът трябва да е претърпял/а обработка, която да води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен/а. Още повече, че в обяснителната бележка към ХС за позиция 1517 от ХС изрично е посочено, че в позиция 1517 попадат мазнини, които „могат да бъдат да са емулгирани … или към тях да са добавени малки количества лецитин…“. Както бе посочено по- горе по делото е установено от представените експертизи и от съдържанието посочено от самия производител, че в процесната стока е наличен сорбитанов емулгатор - сорбитин тристеарат Е492 и лецитин (Е322). Не може да бъде споделена тезата на касатора за съществени нарушения на съдопроизвдствените правила, поради липсата на задълбочен анализ на доказателствата и погрешно интерпретиране на заключенията по приетите съдебни експертизи. В т.53 от решението по дело С-292/22 СЕС уточнява, че когато КН, съдържаща се в приложение I към Регламент № 2658/87, в редакциите съгласно приложимия Регламент за изпълнение, приет от Комисията на основание чл. 12, § 1 от основния (в случая Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/2364 на Комисията от 26 септември 2023 година), не предвижда дефинирани методи и критерии за определянето на съществени за класирането характеристики на съответните продукти, митническите органи са свободни да прилагат избран от тях метод, при условие, че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, които националният съд следва да провери в случай на оспорване. В съответствие с цитираното решение на СЕС АССГ е проверил резултатите от МЛЕ, сравнявайки ги с приетата по делото СХЕ, заключението по която обосновано е кредитирано като обективно и компетентно дадено. Съдебната експертиза потвърждава установеното от МЛЕ обстоятелство, че изследваната проба от внесената с процесната МД стока е претърпял процес на емулгиране. На стр. 2 от оспореното решение на митническия орган (седми абзац) е посочено следното: „растително масло, претърпяло химическа обработка от обхвата на позиция 1516 на КН (а именно частично хидрогениране), но подложено на по- напреднала от разрешените в позиция 1516 обработки чрез добавяне на емулгатор и други добавки се класира в позиция 1517 на КН като препарат на тази позиция”. Неотносим към спора е поставеният въпрос за точното количество вложени сорбитанов емулгатор - сорбитин тристеарат Е492, тъй като за класирането на продукта в позиция 1517 е достатъчно той да е емулгиран, без да е необходимо да е текстуриран. Текстът на тази позиция сочи, че основната характеристика на стоките, попадащи в нея, е че представляват продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС (т. 44 от цитираното по-горе решение на СЕС по дело С-292/22). В случая стоката представлява продукт, получен от една-единствена мазнина, което обективно изисква класирането й в позиция 1517, тъй като в същият са вложени емулгатори чрез добавяне на сорбитанов тристеарат като емулгиращ агент и лецитин в малко количество според приетата по делото СХЕ. Класирането й в позиция 1517 е с оглед общото правило 1 за тълкуване на КН - съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите от номенклатурата, като решаващ критерий е обективната характеристиката на стоката, което е в съответствие с т. 38 от решението на СЕС по дело С-292/22 и цитираната там съдебна практика. Според т. 39 от решението на СЕС по дело С-292/22 и цитираната там съдебна практика Обяснителните бележки към ХС и КН нямат задължителна правна сила, но представляват важни способи за гарантиране еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество представляват полезни насоки за нейното тълкуване. Именно като полезни насоки за тълкуването на КН са използвани от административния орган и от съда ОБХС за двете спорни позиции. Неоснователни са оплакванията на касатора във връзка с пробовземането на стоката. Вземането на проба по същността си е част от митническия контрол върху стоките, като съобразно чл. 46, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, митническите органи могат да извършват всякакъв митнически контрол, който считат за необходим. Видовете митнически контрол се състоят по-специално от проверка на стоките, вземане на проби, проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в декларация или уведомление и наличието, автентичността, точността и валидността на документи, проверка на счетоводната отчетност на икономическите оператори и други видове отчетност, проверка на транспортни средства, проверка на багаж и други стоки, пренасяни от или върху лица, както и извършване на служебни разследвания и други подобни действия. Съобразно чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. Такъв контрол може да се извършва в помещенията на държателя на стоките или на негов представител, както и в помещенията на всяко друго лице, което във връзка със стопанската си дейност участва пряко или косвено в операциите, или на всяко друго лице, което притежава съответните документи и данни за търговски цели. Пробите следва да бъдат взети в съответствие с действащите разпоредби, аргумент от чл. 189, параграф трети от регламента, съгласно който, когато пробите са взети в съответствие с действащите разпоредби, митническите органи не дължат обезщетения, свързани с тях, но поемат разходите за техния анализ или изследване. При условие, обаче, че пробите от процесната стока са били взети при спазване на съответните приложими стандарти. Неотносимо към спора е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че при вземането на пробата не е било спазено ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизни стоки, утвърдено от директора на Агенция „Митници“, действително, съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г., която регламентира реда за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. Директорът на Агенция "Митници" утвърждава ръководство за вземане на проби за целите на обучението на митническите служители. От друга страна, Наредба № 3 от 18.04.2006 г. регламентира реда за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, но съобразно чл. 3 от същата, Наредбата се прилага за целите на контрола на следните акцизни стоки: 1. алкохол и алкохолни напитки; 2. тютюневи изделия; 3. енергийни продукти. Следователно, процесната стока не попада в обхвата на приложимост на наредбата. С оглед на изложеното възражението на касатора е неотносимо към спора и необосновано. Не са изложени относими към спора твърдения за извършено нарушение на пробовземането на относимо към спора основание. Предвид гореизложеното настоящият касационен състав намира, че оспореното решение на АССГ е постановено в съответствие с приложимите материално правни норми и като правилно следва да бъде оставено в сила. По разноските: Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника, в полза на Агенция "Митници" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,50 евро, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение,