Решение № 4355 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 415/2013 г.

Решение № 4355 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 415/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Мустафа Адем Емин и Надие Мустафа Емин, двамата от гр. София, срещу решение № 5595/24.10.2012 г., постановено по адм. д. № 1291/2011 г. на Административен съд - София-град, в частта му, с която Заповед № РД-18-76 от 21.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е отменена за имот с идентификатор 37914.6848.1697 и делото е върнато на органа за ново произнасяне, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмети с произтичащите от това последици и се претендира присъждане на направените разноски. Ответницата по касационната жалба Дарина Драгоева Драгоева от гр. София, в писмено становище от процесуалния й представител, немотивирано оспорва жалбата, претендира присъждане на разноски. Ответникът изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Дарина Драгоева Драгоева Заповед № РД-18-76 от 21.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Кокаляне, район "Панчарево", Столична община, в частта, с която е нанесен имот с идентификатор 37914.6848.1697, съответствуващ на поземлен имот 1697 по к. л. Г-12-6-В и Г-12-5-Г, м. "Бела нива", с. Кокаляне, собственост на жалбоподателката и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при определен срок за изпълнението на решението. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта за посочения имот е незаконосъобразна, тъй като не са спазени материалноправни разпоредби по отношение на северната й и южната граница. Приел, че след като по отношение на имота на жалбоподателката не е налице предходен кадастрален план, както и имотът не се съдържа в други карти, планове и пр. одобрени по ЗЕКНРБ (отм.), не са налице материализирани граници на място, административният орган е следвало да се съобрази с изискването на чл. 41, ал. 2 ЗКИР, като набере данни за имота чрез геодезически, фотограмаметрични и други измервания и изчисления, както и в доказателствата за собственост на името на жалбоподателката. Решението е допустимо, като постановено по допустима жалба, подадена в едномесечен срок от обнародването на заповедта в Държавен вестник, от активно легитимирано лице, поради което оплакването в този смисъл е неоснователно. Освен това, действително спорът за местоположение на граница, като спор за материално право, се решава по общия исков ред, но то не е относимо за допустимостта на жалбата срещу заповедта за одобряване на кадастралната карта, която се издава по други административнопроизводствени правила, уредени в ЗКИР и Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, което административният съд проверява дали са спазени. Касационната жалбата е подадена от собственика на имот с идентификатор 37914.6848.2434, м частта му, с която е отменена заповедта по отношение на обща граница между него и имота на жалбоподателката с идентификатор 37914.6848.1697. Решението е правилно в обжалваната му част. Съдът е обсъдил събрания доказателствен материал поотделно и съвкупно и във връзка със заключението на вещото лице и правните му изводи кореспондират изцяло на него. Правилно е прието, че границата между посочените два имота е предвидена в противоречие на материалноправни норми, след като е нанесена по неодобрен кадастрален план от 1998 г., с което е нарушен чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР и на чл. 41, ал. 1 и 2 от Наредба № 3/2005 г. Правните изводи кореспондират на безспорно установеното, че за имота на жалбоподателката не са налице одобрени предходни кадастрални планове, не се съдържат данни за него в други карти, планове и пр. одобрени по ЗЕКНРБ (отм.), поради което административният орган е следвало да набере данни за имота чрез геодезически, фотограмаметрични и други измервания и изчисления, както се съобрази и с доказателствата за собственост на имотите на жалбоподателката и касационния жалбоподател и притежаваните от тях площи. Правилно е прието, че при нанасянето на имота по отношение на южната граница, административния орган не се е съобразил и със взето решение на ОЕСУТ по Протокол ЕС-К-96/04.11.2010 г., т. 5.4, съгласно което е решено в разписния лист към кадастралния план като собственик на част на имот пл. № 3003, т. е. сега част от имота на касационния жалбоподател по одобрената кадастралната карта, да се впише Дарина Драгоева, което съгласно заключението на вещото лице е площ от около 150 кв. в южна посока към този имот. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя, решението в обжалваната му част относно южната кадастрална граница на имот с идентификатор 37914.6848.1697, е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е и не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице основанията по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. На ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените от нея разноски за тази инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 240 лв., разходвани за касационната инстанция. Претендираните разноски за първата инстанция е в размер на 400 лв. не следва да се присъдят, тъй като от една страна те са присъдени с първоинстанционното решение, а от друга, не е от компетенцията на касационния съд. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК