Решение № 15518 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2597/2019 г.

Решение № 15518 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2597/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Темелакиева от [населено място], против Решение № 7876/27.12.2018 г., постановено по адм. дело № 6535/2018 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея против Агенция по вписванията иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за причинени неимуществени вреди от издадено от служител на ответника Удостоверение изх. № 44515/2010 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, в който не е отразена възбрана с вх. № 725506/10.01.2009 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на претендираното обезщетение, ведно с направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Агенция по вписванията - гр. София, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователен предявеният от Л. Темелакиева от [населено място], иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за причинени неимуществени вреди от издадено от служител на ответника Удостоверение изх. № 44515/2010 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, в който не е отразена възбрана с вх. № 725506/10.01.2009 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице кумулативно изискващите се предпоставки за ангажиране на отговорността на Агенция по вписванията. Налице е единствено незаконосъобразно действие или бездействие на служители на ответника. Не са установени твърдените от ищцата заболявания към момента на узнаването, че в удостоверението за тежести не е посочена вписаната възбрана. Установено е от доказателствата по делото, че към момента в който Л. Темелакиева е узнала за вписаната възбрана, тя вече е била заличена и е издадено удостоверение в този смисъл. Прието е, че в конкретния случай не е налице вреда и причинно - следствена връзка. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, относно неизпълнението на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице кумулативно предвидените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. Отговорността на държавата/общините по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на посочените по-горе обстоятелства. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. От цитираната разпоредба се налага извод, че елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между действието и бездействието и настъпилата вреда. Причинната връзка следва да е пряка и непосредствена. Съдебната практика на ВАС приема, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административния орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат. Правилно решаващият състав е приел, че твърденията на ищцата за възникнали здравословни проблеми през сочения период не се доказват, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези твърдени здравословни проблеми и издаденото удостоверение за липса на тежести върху имота. От представения по делото амбулаторен лист от 12.06.2014 г. с посочена диагноза на ищцата "генерализирано тревожно разстройство" не се установява от кога ищцата е с това заболяване и причинно - следствената му връзка с издаденото удостоверение. Заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - психологическа експертиза, изготвено на 19.11.2018 г., е изготвено въз основа на твърденията на ищцата в исковата молба за заболяванията й, които обстоятелства не са установени от доказателствата по делото. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал съгласно приложимата правна уредба. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на претенцията на Агенция по вписванията - гр. София по настоящото дело за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав счита същата за неоснователна. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение