Решение № 3399 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. Найдекова от гр. Панагюрище за отмяна на влязло в сила Решение 312/26.04.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 886/2021 г. Искателката сочи като основания за отмяна разпоредбите на чл. 239, т. 2, т. 5 и т. 6 АПК. По искането за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК поддържа, че е налице престъпно действие на състав на съда, защото решението, чиято отмяна се иска, е нищожно, постановено при превратно упражняване на правосъдна дейност. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК излага аргументи, че съдът не е приложил Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), която има пряко действие. Твърди, че самата разпоредба на чл. 239, т. 6 АПК е противоконституционна и не следва да бъде прилагана, защото противоречи освен на текстове от Конституцията на Република България, така и на чл. 13 ЕКПЧОС. Искателката моли за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд Пазарджик и на основание чл. 239, т. 5 АПК, като се позовава на доводите си за отмяната му на основание чл. 239, т.2 и т.6 АПК. Ответната страна по искането директорът на Дирекция Социално подпомагане гр. Панагюрище не изразява становище. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, приема искането за допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. От данните по делото се установява, че производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на Д. Найдекова против Заповед ЗСП/Д-РА-ПН/139 от 07.04.2021 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане - гр. Панагюрище, потвърдена с Решение 13-РД06-0023/05.07.2021 г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане гр. Пазарджик. С решението си, чиято отмяна се иска по реда на чл. 237 и сл. АПК, първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата на Найдекова срещу оспорения индивидуален административен акт и е осъдил същата да заплати на органа разноски. Решение 312/26.04.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 886/2021 г. е влязло в сила на 19.10.2023 г., когато е постановено Определение 9898/19.10.2023 г. на Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия на Върховен административен съд. В искането за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд Пазарджик искателката изтъква доводи, касаещи съществото на правния спор, разрешен със сила на присъдено нещо, с твърдения за неправилност на мотивите на съдебното решение и нарушение на материалния закон. Отмяната е извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, т. е. тя е средство за извънинстанционен контрол, за проверка на влезли в сила съдебни актове, на изрично посочените от законодателя основания. Влезлите в сила съдебни актове, с които се слага край на производството, се ползват със стабилитет, който може да бъде разрушен само ако са налице предпоставките, предвидени при извънредните способи за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК твърдяното престъпно действие във връзка с решаване на делото следва да бъде установено по надлежния съдебен ред. Това означава установяване с влязла в сила присъда, споразумение, сключено по реда на Наказателно-процесуалния кодекс или решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на твърдените престъпни обстоятелства. Наред с това, престъплението следва да е обусловило съдържанието на решението, предмет на искането за отмяна. В конкретния случай доводите на искателката за нищожност на постановеното съдебно решение на Административен съд Пазарджик, не обосновават престъпно действие на съда във връзка с разрешаване на спора по делото. Соченото от искателя основание за отмяна - чл. 239, т. 5 АПК, е допустимо само тогава, когато страната, в нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от данните по делото, нито една от възможните хипотези на чл. 239, т. 5 АПК не е налице за искателя. За да бъде съдебната защита ефективна и за да постигне своята цел, а именно разрешаването на правен спор със сила на пресъдено нещо, тя трябва да бъде проведена в съдебно производство с участието на надлежните страни. Съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна, не може да постигне търсената защита, тъй като не обвързва със сила на пресъдено нещо правния субект, отговорен за твърдяното неправомерно засягане. В случая доводи и твърдения в тази насока не са изложени от искателката, а единствено се сочат основания, относими към основанията за отмяна по чл. 239, т. 2 и т. 6 АПК. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК също е неоснователно. В искането си Найдекова се позовава на прякото приложение на ЕКПЧОС, като твърди, че постановеното от ВАС решение противоречи на Конвенцията, а тя се прилага пряко и не се изискват никакви решения на ЕСПЧ, които да го установяват. Съгласно чл. 239, т. 6 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата е процесуална и като такава не може да се прилага по аналогия за неуредени случаи. Изтъкнатите в искането фактически обстоятелства не обосновават наличие на основанието за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по 239, т.6 АПК. Предвид изложеното, искането на Д. Найдекова от гр. Панагюрище за отмяна на влязло в сила Решение 312/26.04.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 886/2021 г. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,