Решение № 2392 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14624/2008 г.

ВАСIII отделение20.02.2009 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 919/4.08.2008 г. по адм. д.№ 1809/2008 г. на Административен съд София - град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Красимир Христов Иванчев от гр. София против Столична дирекция на МВР - София или Министерство на вътрешните работи иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди 6 080, 40 лева главница и законна лихва върху главницата. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2392 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14624/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Столична дирекция на МВР-София чрез процесуален представител юриск. Хр. Маркова против решението по адм. д. № 1809/2008 г. на Административен съд София - град с доводи, че решението е недопустимо, тъй като се касае за имуществен спор по повод изплащане на обезщетение по чл. 254 ЗМВР, поради което производството следва да се развие по общия исков ред. От друга страна се твърди и неправилност на решението с доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Красимир Христов Иванчев от гр. София чрез процесуален представител-адв. Иванчева счита жабата за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд - допустимо, правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на първоинстанционния съд - правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с субективно пасивно съединен иск за присъждане на 8 530 лв. обезщетение за имуществени вреди (6 080,40 лева главница и 800 мораторна лихва) причинени от неизплащането на дължими обезщетения по чл. 254 ЗМВР. Иска е предявен срещу Столична дирекция на МВР-София и алтернативно към Министерство на вътрешните работи. Претендирани са и разноски. Административният съд е приел, че производството му е подсъдно и подведомствено и в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ след като е разгледал спора по същество е приел, че иска е доказан по основание и размер и с обжалваното решение е осъдил СД на МВР да заплати на Красимир Христов Иванчев от гр. София сумата 6 080, 40 лева, представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл. 254 ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази главница от 7.02.2008 г. както и сумата от 310 лева - направени разноски по делото. Евентуалния иск срещу МВР е оставен без разглеждане. Като фактическа обстановка по делото безспорно е установено, че служебното правоотношение на Красимир Христов Иванчев като държавен служител в МВР е било незаконно прекратено, поради което му се дължат обезщетенията, предвидени в чл. 254 от ЗМВР. Постановеното съдебно решение е неправилно при наличието на сочените в касационната жалба основания за отмяна. От доказателствата по делото се установява, че на практика е налице бездействие на административния орган. За да възникне правото на защита срещу това бездействие е необходимо то да е неоснователно - административния орган да се е въздържал от фактически действия, които е бил длъжен да извърши по силата на закона. В тази връзка е установено, че административния орган не е изплатил безспорно дължимите обезщетения на служителя, поради бездействието на самия служител - непредставяне на изискани от него документи и данни, необходими за законосъобразното изчисляване на точния размер на обезщетението. Не е налице и незаконосъобразен мълчалив отказ, тъй като такъв ще е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на административен акт, т. е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане, тъй като само тогава се засягат правата на заинтересованата от издаването му страна. В случая се претендира изплащане на обезщетение на основание чл. 254 ЗМВР, а не вреди в резултат на неизплащането на това обезщетение. Такава претенция касае имуществен спор. Имуществени са тези спорове, които имат своята парична равностойност и подлежат на разглеждане по общия исков ред. Именно по този ред, а не по реда на административното производство, жалбоподателят може да реализира материалното си притежание. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица като исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някои от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, а именно липса на незаконосъобразен административен акт и причинна връзка с претендирания вредоносен резултат, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Като не стигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а при така изяснената фактическа обстановка, делото следва да бъде решено по същество като предявеният иск, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезвреда на претърпени имуществени вреди от неизплащането на дължими обезщетения по чл. 254 ЗМВР следва да се отхвърли. Същият се явява неоснователен и недоказан. Изискването на чл. 4 от ЗОДОВ за наличие на пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразен акт и вредоносния резултат, не е установено в хода на производството. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1