Решение № 10551 от 31.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14253/2013 г.

Решение № 10551 от 31.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14253/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Булхимтрейд" ООД, гр. София срещу Решение № 5423 от 08.08.2013 г., постановено от Административен съд - София - град по адм. дело № 1236 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 2101201275/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2789/26.11.2012 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") в ЦУ на НАП, с ново наименование директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП В ЧАСТТА, с която на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5176 лв. за данъчен период месец февруари 2009 г., ведно със законни лихви, по фактура № 614/09.02.2009 г., издадена от "Вимакспетролеум" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението като неправилно. Ответната страна по касационната жалба - Директорът на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София, чрез процесуалния си представител юрк. Волянова оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че спорният между страните въпрос в казуса се концентрира именно по отношение наличието на осъществена от посочения доставчик спрямо жалбоподателя доставка на процесните стоки 19910 литра дизелово моторно гориво 0.001%S. Констатирал е, че нито от страна на доставчика, нито от ревизираното лице, включително и в хода на съдебното производство, са представени убедителни доказателства относно фактическото предаване/приемане на стоките, както и за транспортирането им (договор за закупуване на гориво, експедиционни бележки, доказателства за използване на специализиран транспорт, пътен лист и др.), няма данни относно наличността им по счетоводни данни при доставчика. Не са представени също и доказателства, че доставчикът е разполагал със съответния персонал, назначен по трудов или граждански договор, не е установено същият да разполага с ДМА във връзка с осъществяването на доставката, като складова база, собствени или наети транспортни средства. Не е установено също така, че соченият като предходен доставчик MAMIDOIL JETOIL S. A със седалище в Гърция разполага със собствени или наети активи във връзка с осъществяването на дейността, както и с наети лица по граждански или трудови договори. В обобщение, административния съд е стигнал до извода, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства, в т. ч. и приетата съдебна експертиза, не може да се установи, че именно лицето, посочено като доставчик на стоката по процесната фактура, а именно "Вимакспетролеум" ЕООД, е извършило посочените доставки на гориво. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено установената фактическа обстановка, приложените и събрани писмени доказателства, включително заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза и изводите, които е изложил в обстойните мотиви на съдебното решение са правилни и обосновани. Правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено винаги от реално извършена доставка или услуга по аргумент на чл. 6 или чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и тъй като в конкретния случай се касае до родово определени вещи, дизелово гориво на основание чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Обосновано е констатирано, че е било необходимо прехвърлянето на собствеността на стоките върху купувача чрез фактическото й отделяне. Реалността на доставката, категорично следва да се докаже по отношение на прекия доставчик, който следва да е разполагал с фактурираното количество стока, за да може да прехвърли собствеността й върху получателя. С датата на прехвърляне собствеността на стоките /вещите/, ЗДДС свързва момента на възникване на данъчното събитие по чл. 25 от ЗДДС, което е основание за начисляване на данък и приспадане на данъчен кредит. В случая липсват доказателства за индивидуализация на процесното гориво, а приложеният приемо-предавателен протокол, товарителница и други, правилно са преценени в своята съвкупност, доколкото са съпътстващи документи наравно с първичните счетоводни такива - процесната фактура. Съобразен е правнозначимия факт във връзка с доказателствената сила на частните писмени документи, които не обвързват съда при преценка на основанията по чл. 68 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, тъй като с тях се удостоверяват и потвърждават волеизявленията на страните така, както са ги направили и доколкото датата поставена в тях е достоверна, но те не биха могли да обусловят безспорния извод за наличие на право на приспадане на данъчен кредит. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че изводите на първоинстанционният съд не са съобразени с установеното от допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. Правилно и законосъобразно е изложеното от Административен съд - София - град, че спорът между страните е относно реалността на доставките по процесната фактура, като наличието или не на реалност на доставките следва да се прецени при съобразяване на приложимите правни разпоредби и събраните по делото доказателства. Административният съд правилно и законосъобразно е приел, че самият факт на издаване на фактурите, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Правилно е посочено, че не може да се направи категоричен извод, че стоките, отразени в процесната фактура, са доставени от конкретния доставчик и са получени от конкретния получател по сделката, поради което твърденията на жалбоподателя, че е реализирал горивото, получено от "Вимакспетролеум" ЕООД са недоказани с оглед на това, че липсва фактическо предаване на спорните стоки. Липсата на доказателства за транспортиране, товарене - разтоварване, складови бази за съхранение, наличие на ДМА, кадрова и техническа обезпеченост, несъмнено сочат за липса на реални доставки между жалбоподателя и доставчика и между него и "Агрохолдинг Ловико" АД. В разпоредбите на ДДС няма изискване за изследване произхода на стоката и съдът не е изложил специални мотиви в тази насока, като косвено е обвързал този критерий с основния въпрос за наличието на прехвърляне на собствеността на стоките. С оглед данните по делото и доводите на страните, липсата на облагаема доставка за получателя по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, като основен правопораждащ елемент, правилно е приета като достатъчна, за да се приеме, че не е налице правото на приспадане на данъчен кредит. С оглед изхода на спора в касационното производство разноски не се дължат в полза на ответника по касация, тъй като на основание приложимия текст на чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК, на приходната администрация се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, каквото възнаграждение вече е присъдено в първата инстанция. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, осмо отделение