Решение № 8849 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4375/2011 г.

Решение № 8849 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4375/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Олимпир" ЕООД - Казанлък, срещу решение № 1674/03.12.2010 г., постановено по адм. дело № 419/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 240900631/25.11.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Ст. Загора, потвърден в обжалваната част с решение № 68/28.01.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта за доначислен ДДС в размер на 41 726.59 лв. и прилежаща лихва в размер на 1695.45 лв. Релевират се оплаквания за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на ревизионния акт, включително и неспазване срока, предвиден в ДОПК. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Смилов, който развива допълнителни съображения в писмена защита. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението на съда е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закони и е обосновано. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Спорът между страните е бил дали е налице вътреобщностна доставка (ВОД) по фактури № 1/23.12.2008 г., № 2/25.12.2008 г. с получател "Олеандър Импекс SRL" - Румъния, фактура № 3/29.12.2008 г. с получател "Елена Дивертис Ком SRL" - Румъния и по фактура № 7/30.04.2009 г. с получател "Глоб Бул SRL"- Румъния. В мотивите на оспореното решение съдът е приел за безспорно установено, че жалбоподателят има регистрация по ЗДДС в страната, както и че горепосочените три дружества са регистрирани лица за целите на ДДС в Р Румъния. Отчел е като безспорен и фактът, че жалбоподателят притежава документ за доставките - посочените три броя фактури. Приел е, че ВОД не е осъществен, тъй като доставчикът (жалбоподателят) не се е снабдил с необходимите документи - чл. 53, ал. 1 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС. Именно в тази насока е очертан и основният спорен въпрос между страните - налице ли е действително установено транспортиране на стоките от територията на страната до територията на Румъния и на същия е даден отрицателен отговор. В тази връзка съдът е приел, че стоките, продадени от ревизираното лице на чуждестранните дружества, не са напускали пределите на страната, поради факта, че няма данни в масивите на МВР, че на релевантните дати транспортните средства, с които са превозени продадените стоки, са излезли извън страната. Оттук съдът е извел извода, че тези стоки въобще не са доставени на територията на друга страна - членка. Обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС определя вътреобщностната доставка на стоки като доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Законът в чл. 53, ал. 2 определя, че документите, с които се доказва ВОД са посочени и изброени в ППЗДДС. В чл. 45 от правилника в редакцията, относима за процесния случай се изисква транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на доставката, в случая румънската фирма. По делото е представено копие от ЧМР - товарителница, както и съпътстващите я документи - за превоз на стоката, които неправилно съдът е преценил като негодни доказателства да установят осъществяването на ВОД към Румъния. Товарителницата, независимо, че е частен свидетелстващ документи, съдържа всички реквизити - дата на транспортиране и получаване на стоките от България за Букурещ, Румъния, номер на инвойс фактурата, името на изпращача, на получателя - румънското дружество "Конев Импорт Експорт" ООД, с адрес в гр. Гюргево, с идентификационния му номер по ДДС и на превозвачите. Същите са подписани и подпечатани от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като неустановяване личността на подписалия се в клетката на получател, от името на румънското дружество, не ги прави недостоверни, както неправилно е приел съда. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Още повече, че в случая са налице и допълнителни доказателства, в подкрепа на извършения транспорт, а именно: издадените фактури от превозвачите, извършените плащания от касатора за този превоз /по счетоводен път/, протоколи, стокови разписки, данни за мястото и лицето, извършило товаренето, вида на товара и т. н. Основателен е поддържаният довод от касатора, че независимо от данните за извършените насрещни проверки на превозвачите и лицата, от които са наети МПС, посредством които е извършен транспорта, ревизираното лице като доставчик не би следвало да се счита обвързано от действията на превозвача поради липсата на договорни отношения между тях. Превозвачът е посочен на "Олимпир" ЕООД от чуждестранния му съконтрахент и последният е този, който е организирал транспорта и е заплатил на ревизираното лице продадената стока. Неотносимо в изложения контекст се явява и приетото от съда, че в "Демо Яв" ЕООД и другата сочена фирма превозвач - "Исида" ЕООД липсвали трудов договор с лицето, попълнило представения по делото пътен лист, след като всички приложени по делото превозни документи сочат на действително осъществена доставка от "Олимпир" ЕООД, а именно, че фактурираните стоки са транспортирани до Румъния. Изтъкнатите от приходната администрация факти, споделени като релевантни от съда, а именно непредставяне от дружеството - превозвач на тахошайби, фактури за гориво и т. н. не сочат на липса на договор за превоз, нито на липса на доставка към румънските дружества. Следва да се посочи, че по аналогични казуси е налице и формирана съдебна практика на ВАС по адм. д. № 6815/2011 г., I отд., адм. д. № 10025/2010 г., адм. д. № 16236/2009 г., адм. д. № 8593/2011 г. и др. В тях е застъпена принципната теза, че в Директива 2006/112/ЕС на Съвета относно Общата система на ДДС, транспониран в българския ЗДДС и ППЗДДС, няма текст, поставящ като условие за признаване на ВОД за доставчика да е деклариран ВОП от получателя. Нещо повече - съдът на ЕС многократно се е произнасял, че при облагането по ДДС единият съконтрагент, който действа добросъвестно, не може да търпи неблагоприятни последици от действия на другия, които не са му били известни и няма как да контролира. Доказателствата по делото обосновават именно такива добросъвестни действия от страна на касатора, противно на приетото от административния съд. Предвид всичко гореизложено и въз основа на така установените факти, настоящият състав на касационната инстанция намира, че първостепенният съд неправилно е приложил относимите материалноправни разпоредби на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Неправилен е изводът, че на органите по приходите, споделен и от решаващия състав на административния съд, че не са налице доказателства за прилагане на нулева ставка за извършените продажби, съответно - че са налице предпоставки за определяне на данъчна основа на облагаемите доставки със ставка 20%, равна на данъчната основа на издадените от касатора фактури. Допълнително начисленият ДДС за м. 12.2008 г. в размер на 15 432.73 лв. и за м. 04.2009 г. в размер на 26 293.86 лв. е недължим. Постановеното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Съобразно този резултат по касационната жалба и искането за разноски, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски по делото в размер на 4375 лева за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение