Решение № 7209 от 28.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по подадено от А.-К. Кристаке, румънски гражданин, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в [наслено място], чрез упълномощен процесуален представител адв. П.-М. Бозов, искане за отмяна на Разпореждане 4384 от 01.06.2022 г., постановено по адм. дело 2239 по описа на Администртативен съд София-град за 2022 г. С разпореждането, чиято отмяна се иска, е върната частната жалба на лицето против Определение 2960 от 11.04.2022 г., постановено по същото дело. Като основание за искането се сочи чл. 239, т. 5 АПК. С доводи за неправилност на разпореждането на административния съд, чиято отмяна се иска, се твърди, че поради нарушаване на съдопроизводствените правила, искателят е бил лишен от възможността да участва в адм. дело 2239/2022 г. на Административен съд София-град. Искателят посочва, че не е могъл да разбере указанието на първоинстанционния съд за представяне на документ за платена държавна такса за образуване на това дело, тъй като съдържанието на това указание не е преведено на румънски език, а той не владее български език. Подчертава, че никой от администрацията на Затвора в [насело място] не му е разяснил какви процесуални действия дължи във връзка с указанието на административния съд. Обръща внимание, че, благодарение на съдействието на друго лице, лишено от свобода, изразяващо се в превод на съобщението за постановяване на Определение 2960/11.04.2022 г. по адм. дело 2239/2022 г. на Административен съд София-град, е обжалвал същото с частна жалба до Върховния административен съд и е изпратил до съда, като доказателство, копие на платежно нареждане за внасяне на държавна такса за образуване на адм. дело 2239/2022 г. Излага доводи, че разпореждането, чиято отмяна се иска, е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 АПК, доколкото съдебният състав, постановил същото, е бил наясно, че той, като жалбоподател по конкретното дело, не владее български, но въпреки това съобщението за указанието на първоинстанционния съд за представяне на документ за платена държавна такса не е преведено на румънски език. Твърди, че вследствие липсата на превод, не е разбрал волята на съда, съответно не е могъл да изпълни своевременно задължението са да внесе в срок необходимата държавна такса и е бил лишен от възможността да участва в съдебното производство по адм. дело 2239/2022 г. на Административен съд София-град. По тези съображения иска отмяната на процесното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по искането за отмяна Началникът на Затвора в [населено място ], не представя възражение в срока по чл. 242, ал. 3 АПК. Със становище-молба от 16.01.2023 г. оспорва искането за отмяна, като неоснователно, а по същество иска отхвърлянето му. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 3 АПК, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано досежно неговата основателност. Разгледано по същество, искането за отмяна е основателно. По делото се установява следната фактическа обстановка: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, вх. 7565 от 28.02.2022 г., на А.-К. Кристаке, румънски гражданин, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в [населено място], против Заповед 7 от 14.02.2022 г., издадена от Началника на Затвора в [населено място]. С тази заповед е отхвърлена жалбата на лицето против Заповед 25 от 01.02.2022 г. на Началника на Затворническо общежитие (ЗО) [населено място], с която на искателя е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение за нарушение на чл. 97, т. 3, във вр. с чл. 96, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Заповед 25/01.02.2022 г. е потвърдена. С Разпореждане на съдията-докладчик по делото от 14.03.2022 г. (л. 20 от адм. дело 2239/2022 г. по описа на Административен съд София-град) жалбата на Кристаке е оставена без движение. Дадено му е указание да представи, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, документ за платена държавна такса в размер на 10.00 лв. Съобщението за постановеното разпореждане е връчено на искателя на 18.03.2022 г. л. 23, пак там. С Определение 2960 от 11.04.2022 г. по адм. дело 2239/2022 г. на Административен съд София-град, съдът е приел, че Кристаке не изпълнил даденото му с Разпореждането от 14.03.2022 г. указание, съответно, че подадената от него жалба не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 3 АПК. На основание чл. 158, ал. 3 АПК я оставил без разглеждане и прекратил производството по делото. Съобщението за това определение е връчено на искателя на 20.04.2022 г. л. 27 от първоинстанционното дело. С частна жалба, вх. 6182/03.05.2022 г., подадена директно до Върховния административен съд, Кристаке обжалвал Определение 2960/11.04.2022 г. по адм. дело 2239/2022 г. на Административен съд София-град. Представил, като приложение, към жалбата (л. 31) копие на платежно нареждане за внасяне по сметка на Административен съд София-град на държавна такса за образуване на адм. дело 2239/2022 г. С Разпореждане от 03.05.2022 г. на председателя на трето отделение във Върховния административен съд, частна жалба, вх. 6182/03.05.2022 г., е изпратена на Административен съд София-град за администриране при условията на чл. 213а, ал. 1 АПК. С Разпореждане от 09.05.2022 г. на съдията-докладчик по адм. дело 2239/2022 г., частната жалба на Кристаке е оставена без движение заради липса на представен документ за платена в полза на Върховния административен съд държавна такса в размер на 30.00 лв. Съобщението за това разпореждане на административния съд е съобщено на искателя на 13.05.2022 г. (л. 35, пак там) С разпореждането, чиято отмяна се иска в настоящото производство, Административен съд София-град върнал, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК, частната жалба на румънския гражданин, мотивирайки се с неизпълнение на постановеното на 09.05.2022 г. Разпореждане. За да се приложи разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК е необходимо в отменителното производство да се установи на първо място допуснато нарушение на съответните правила и на второ място в резултат на това нарушение страната да е била лишена от възможността да участва по делото или да бъде надлежно представлявана. Двете предпоставки следва задължително да се намират помежду си в каузална връзка и зависимост. За основателността на искането за отмяна в посочената хипотеза, не е необходимо страната да докаже, че нарушаването на правото й на участие в делото е довело до постановяването на неправилно решение/определение/разпореждане. Втората хипотеза предложение второ на т. 5 на чл. 239 не се твърди от искателя, поради което и не следва да бъде обсъждана в настоящото производство. В конкретния случай се установява допуснато от административния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, накърняващо правото на защита на искателя още на етапа на преценка на допустимостта на подадената от него жалба против Заповед 7 от 14.02.2022 г., издадена от Началника на Затвора в [населено място]. В АПК, в Глава втора Основни принципи , в чл. 14, озаглавен Език , е регламентиран и уреден езикът, на който се водят производствата по кодекса. Съгласно чл. 14, ал. 1 производствата по този кодекс се водят на български език. По силата на ал. 2 на същата разпоредба, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. В случая по делото безспорно се установява, че румънският гражданин А.-К. Кристаке разбира донякъде български, но не го владее писмено и говоримо. Това обстоятелство се установява от собственоръчно положения от искателя върху Протокол 011 от 01.02.2022 г. с правно основание чл. 105, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) запис Ne rzbirm kak pise (л. 9 от адм. дело 2239/2022 г. по описа на Административен съд София-град), липсата на достатъчна яснота при формулиране на търсената от съда защита във връзка с обжалването на процесната заповед (жалба, именувана ОБЖАЛВАНЕЕ л. 4, пак там), уточнението в жалбата му против Заповед 7/14.02.2022 г., издадена от Началника на Затвора в [населено място], че не му е било възможно да се обяснява пред административния орган, защото е чужденец, както и от посоченото в частната му жалба, вх. 6182/03.05.2022 г., подадена директно до Върховния административен съд, че същата е написана от друг лишен от свобода С. Георгиев, но под негова диктовка. В административната преписка липсват данни на лицето да е назначен преводач в административното производство или комуникацията с него да е осъществявана на друг, разбираем от него език, след като същото ясно, несъмнено, изрично и писмено е заявило пред административния орган, че няма да даде обяснения, тъй като не разбира какво пише в документите във връзка с извършеното претърсване на спалното му помещение, където под матрака на леглото му е открита забранена вещ мобилен телефон в режим на работа. От приложените Протокол 12/25.01.2022 г. за претърсване и обиск (л. 12 от първоинстанционното дело), Докладна записка 117/26.01.2022 г. на мл. инсп. М. Укалски (л. 11) и Докладна записка от 31.01.2022 г. на инспектор СДВР Р. Борисова (л. 10) става ясно само, че Кристаке отказва да даде писмени обяснения, но не и дали извършените от компететния административен орган процесуални действия са разбрани от него. Владеенето на българския език в степен, достатъчна за пълноценно участие в административния и съдебния процес, се установява при словесния контакт със съответния орган, провеждащ производството. Преценката в тази насока се прави свободно и за нейната правилност се съди от съответните извършени действия и документи. В случая, при кумулативната преценка на гореописаните обстоятелства и предвид липсата на данни в административната преписка, че действията на административния орган са съобщени на Кристаке на разбираем за него език, не е било трудно за административния съд, постановил разпореждането, чиято отмяна се иска, да формира извод за липса на разбиране от страна на лишения от свобода на провежданите съдопроизводствени действия по преценка допустимостта на подадената от лишения от свобода жалба против Заповед 7 от 14.02.2022 г., издадена от Началника на Затвора в [населено място]. Като не е назначил преводач на Кристаке, съобразно изискванията на закона, административният съд не е осигурил възможността на лицето, което не владее български език, да участва пряко в съдебното производство и да представя доказателства още на етапа на преценка допустимостта на подадената от него против процесната заповед жалба. При така установеното, че Кристаке е лишен от възможността да организира своевременно и адекватно защитата на правата си в административния процес по обжалване на заповедта на Началника на Затвора в [населено място, настоящият състав на Върховния административен съд преценява, че са налице основанията по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила Разпореждане 4384/01.06.2022 г. по адм. дело 2239/2022 г. по описа на Администртативен съд София-град. На основание чл. 244, ал. 2, изр. първо АПК, разпореждането, чиято отмяна се иска, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град, който да приложи разпоредбата на чл. 14, ал. 2 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предл. второ, ал. 2, изр. първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия