Решение № 11274 от 8.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13024/2012 г.

Решение № 11274 от 8.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13024/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Югозападен район, подадена чрез процесуалния представител, против Решение № 2938/31.05.2012 г. по адм. дело № 10704/2011 г. на Административен съд -София - град, с което по жалба на Калина Александрова Лазова е отменена заповед № ДК-02-ЮЗР-495/01.11.2011 г. на началник сектор РДНСК - Югозападен район. В жалбата е изложено, че съдът неправилно е приел за приложим § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, доколкото той касае единствено съществуващи строежи, но е неотносим към извършени последващи преустройства, каквато е процесната хипотеза. Ответникът - Калина Александрова Лазова, редовно призована, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, но не по изложените в нея съображения. Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № ДК-02-ЮЗР-495/01.11.2011 г. на началник сектор РДНСК - Югозападен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "гараж /преустройство на югоизточното мазе в гараж/, намиращ се в приземен етаж от жилищна сграда, находяща се в УПИ III-31, кв. 219, по плана на гр. София, м. Павлово - Бъкстон, район Витоша - Столична община, с административен адрес в гр. София, ул. "Кота 1050", № 24". С оспорената заповед е наредено да бъде възстановено първоначалното положение на мазето, съгласно одобрения позволителен билет № 169/20.05.1955 г. За да отмени тази заповед съдът е приел, че при издаването й е допуснато съществено нарушение на административно - производствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Конкретно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да изследва въпроса относно "търпимостта" на процесния строеж, извършен през 1984 г. и наличието на предпоставките по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, при които строежът не подлежи на премахване. Съдът е приел, че след като административният орган не е събрал доказателства в тази насока, е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК, което е достатъчно основание за отмяна на административния акт. Решението е неправилно. По делото не се спори, че процесното преустройството на мазе в гараж е извършено през 1984 г. Преустройството, както правилно е приел съдът, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за изграждането на който, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, е необходимо разрешение от компетентните органи и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. В конкретния случай, за процесната пристройка не е установено да са налице одобрени проекти или да е издавано разрешение за строеж. При тези данни, приложение следва да намери разпоредбата на § 16, ал. 1, предл. 1 от ПР на ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подобни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Неоснователно в тази връзка е възражението в касационната жалба за неприложимост на § 16, ал. 1, предл. 1 от ПР на ЗУТ, защото тази норма касаела единствено съществуващи строежи, но не и извършени последващи преустройства, каквато е настоящата хипотеза. Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Разпоредбата на § 16, ал. 1, предл. 1 от ПР на ЗУТ, както правилно е приел административният съд, е императивна и налага във всеки отделен случай в производство по чл. 225 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж, да бъде установено с надлежни доказателствени средства наличието или липсата на законовите предпоставки за неговата "търпимост". Съдът обаче, не е съобразил, че тези предпоставки се установяват от административния орган или в хода на съдебното производство, ако административният орган не е събрал съответните доказателства в тази насока, каквато е настоящата хипотеза. В хода на съдебното производство съдът не е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, имащи значение за режима на търпимост на строежа, съгласно условията на § 16, ал. 1, т. 1 ПР ЗУТ, като по този начин делото е останало неизяснено от фактическа страна. Независимо, че административният орган не е обсъдил приложимостта на § 16 ПР на ЗУТ, последното не освобождава съда от задължението да изследва въпроса за търпимостта на строежа с оглед предвидените в посочения § предпоставки, а именно допустим ли е строежа по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. Изясняването на тези факти и обстоятелства, както и обсъждането им от съда са от съществено значение за разрешаване на правния спор, с оглед преценяване законосъобразността на заповедта за премахване на строежа. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е установил и не е изяснил правно релевантните факти, относими към приложението на § 16 от ПР на ЗУТ, поради което не би могъл да направи изводи за търпимостта на строежа, съответно на законосъобразността на разпореденото премахване на същия като незаконен. С оглед на изложеното, налице е касационно основание за отмяна на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. След отмяната му на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото следва да бъде върнато на същия съд, за разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение